Гостиля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гостиля
Gostilya Roman Catholic church IFB.jpg
Католическата църква в Гостиля
Общи данни
Население 240 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,624 km²
Надм. височина 51 m
Пощ. код 5864
Тел. код 06559
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 17364
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Гостиля в Общомедия

Гостиля е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Северозападна България, по въздушна линия на 14 km североизточно от град Кнежа, на 26 km западно-северозападно от общинския център гр. Долна Митрополия и на 15 km южно от р. Дунав. През селото минава третокласният път 137 от републиканската пътна мрежа гр. Кнежа – с. Крушовица. Разположено е в плитка и широка долина, отворена на изток и оградена от другите три посоки с полегати склонове издигащи се на 50 – 60 m над долината, до равното поле с нивите на селото.[1]

В долината, през средата на селото, лъкатуши малката река Гостиля, като образува и неголяма заблатена площ. Според местно предание, тази рекичка, наричана от гостилчани Барата, натежава при избора на това място за заселване, защото представлява важно удобство за отглеждане на прословутите банашки гъски.[2]

Климатът на Гостиля се характеризира с подобни на близкия гр. Кнежа: горещо и сухо лято, студена, също суха зима, преобладаващи западни и северозападни и по-рядко през зимата североизточни ветрове, годишна сума на валежите от порядъка до 550 l/m², с минимуми през зимните месеци, август и септември и максимуми през май и юни.[3]

Име на селото[редактиране | редактиране на кода]

Селото носи името на реката, около която е заселено, но то е наследник и на името на едно много по-старо село от нейното поречие, изселило се в Дряновско (днешното село Гостилица) през периода 1595 – 1598 г. Тогава голяма част от северозападните български земи обезлюдява заради нападенията на разбойническите чети на влашкия войвода Михаил Витяз[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото, заедно с Асеново, Брегаре, Бърдарски геран и Драгомирово, е от 5-те села основани от банатски българи – католици, завърнали се от Банат след Освобождението на България през 1878 г.[5]

В ранната пролет на 1890 г. на Оряховското пристанище пристигат 86 семейства от пределите на Австро-Унгарската империя. Това са главно банатски българи – потомци на бежанци от Чипровското въстание от 1688 г. и на католици – преселници от началото на ХVІІІ в. Всички са католици от латински обред. Заедно с тях идват унгарски, немски и чешки семейства. Докарват покъщнина и земеделски инвентар. Пренощуват в Оряхово и 46 семейства заминават към Плевенско, за местността „Бойов геран“ до с. Горна Митрополия. Те идват в България въз основа на „Закона за населяване на ненаселените земи“ утвърден от княз Александър І с Указ № 222 от 20 май 1880 г.; освен основната цел на закона, той трябва да привлече в опустелите райони на следосвобожденска България и население от по-напредналата част на Европа. Унгария, в чиито предели се намира по това време Банат, след получаването през 1867 г. на автономност в рамките на дуалистичната Австро-Унгария, провежда добри вътрешни реформи (министър на просветата и науката е барон Йозеф Етвеш – добър приятел на банатските българи), обществото е силно развито в икономическо, културно и политическо отношение. Настанявайки се в Горна Митрополия, преселниците от Стар Бешенов започват преговори с плевенския окръжен управител Симеонов и настояват да бъдат отделна община. Желанието им е продиктувано от това, че от Банат идват с вековна традиция за общинско самоуправление, а и очакват проблеми заради религиозното си различие от местните източно православни българи. Високопоставеният чиновник не приема това искане и наругава молителите за тяхното упорство. В същия ден, след конфликта (10 октомври 1890 г.), тръгват обратно за Банат. Попътно нощуват в държавния соват „Гостиля“. Харесват това място за заселване и тяхна делегация отива при врачанския окръжен управител Михаил Македонски – председател на местния революционния комитет за освобождение от османското владичество, докато е учител в Кнежа. Той веднага изпраща чиновник да размери по два декара дворно място на всяко семейство. Така преселниците решават да останат в България и започват строят къщи по банатски тертип.[6]

Зимата на 1890/1891 г. е много тежка за новите заселници. Мартин Ловров, един от водачите им, пише: "...добре, че жителите на околните села ни оказваха помощ и се отнасяха добре с нас." А когато в края на февруари 1891 г. положението съвсем се влошава, делегация отива при Македонски и той лично идва в Гостиля. Нарежда да им се отпусне жито от държавния резерв и заем от оряховската земеделска каса. През пролетта на 1891 г. засяват по 10 – 15 декара царевица и в следващите години идват още семейства.

През 1893 г. селото наброява 127 къщи и 750 жители и до 1898 г. се води наместничество на Кнежа, но с правото да си избира кметски наместник[6].

През 1900 г. Гостиля е община; селото има 264 къщи и 946 жители, а в общината влиза и село Съсека, което отделно има 41 къщи и 191 жители. Село Съсека в едноименната местност в землището на Кнежа е заселено от банатски българи през 1994 г.; след изселването им през 1901 г, най-вече в с. Войводово, селото престава да съществува[4][5].

След войните в началото на ХХ в. в Гостиля се преселват още 28 семейства банатски българи от 83 – те семейства, заселили се първоначално във врачанските села Джурилово, Махмудия и Съсека.[4]

Селото дава 31 убити във войните. Българи, немци, унгарци смятат България за свое отечество и воюват с достойнство за нея[6].

Мартин Ловров написва история на преселването и на първите години на новото село Гостиля, но следите на ръкописа се губят из архивите на Историческия музей в Плевен.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой на жителите според преброяванията на НСИ[7][8]
1893 1900 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
750 986 999 1149 1329 1403 1437 1110 954 769 558 508 364 244

В числото на преброените влизат и жителите, които не са от банатско потекло и етническите немци.

При преброяването през 2011 г. са отговорили на въпроса за етническа принадлежност 26 жители и са се самоопределили като българи 26 жители.

Възрастов състав на населението по данни от НСИ от 01.02.2011 г.[7]
Всичко Възрастови групи (в навършени години)
0 – 4 5 – 14 15 – 19 20 – 39 40 – 64 65 – 74 75 +
244 2 11 10 19 70 56 76
Икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години по данни на НСИ към 01.02.2011 г.[7]
Всичко Икономически активни Икономически неактивни
Общо Заети Безработни
231 38 38 0 193

Образование[редактиране | редактиране на кода]

През 1893 г. са положени основите на образователното дело в селото. За учебни стаи са ползвани помещенията на частни домове. Пръв учител е Андрей Николов от недалечното с. Селановци. Сграда на училището е построена след войните в началото на ХХ век[6].

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Първите заселници на селото, дошли от Банат, са изключително от римокатолическо вероизповедание[5], но още в края на ХІХ век в селото идват и православни българи – бежанци от Егейска Македония[9]. През 1928 г. 1047 от жителите са римо – католици, а 287 са източно православни[10].

Черковните служби на банатските българи – католици през първите години след заселването се извършват в помещение на частна къща от пътуващи свещеници[5][2].

Първият свещеник в селото е назначеният през 1893 г. италианец Амброзий Галярди, монах – пасионист, наричан от гостилчани дядо Амброджо. Същата година е построена малка, покрита със слама черква и скромна паракия до нея. През 1904 г, насърчен от Никополския епископ Хенрих (Анри) Дулсе, отец Амброзий издига храма „Пресвето Сърце Исусово“ по проект на италианеца архитект Мусути. Строежът е подпомогнат със средства събрани от Никополският помощник – епископ Жак Роасан, а дарители са католиците от селата Белене, Ореш, Трънчовица и Лъжене и архиепископът на Париж Мишел дьо Белагроа. Жителите на селото участват с много доброволен и безвъзмезден труд в строителството на новата си черква. Отец Амброзий лично изработва от дърво олтарите, светилниците и вратите. На празника Пресвето Сърце Исусово през 1905 г. епископ Жак Роасан я освещава. През същата година небрежно иззиданата камбанария се срутва и частично разрушава покрива на безлюдната по това време черква. Макар и ремонтиран, след две години покривът отново се руши. Отец Галярди служи в Гостиля до смъртта през 1914 г. и е погребан там[11].

Асеновчанинът Алоизий Манушов служи от 1914 г. до 1920 г, набавя нови средства и ремонтира покрива и останалите части на храма[11].

Белгиецът Рихард Хофман, по време на своята служба 1920 – 1925 г., с наследени от предшественика си пари и добавените от владиката Дамян Теелен и помощ от Белгия, започва през 1924 г. строеж на нова камбанария и построява първия етаж на нова паракия.

С дарения от Германия и Холандия камбанарията е завършена през 1926 г. от свещ. Херман Демер, който съставя и немско – български речник и популяризира футбола сред местните младежи. Помощник-енорист в това време е Хуго ван Бергман – холандец[11].

До 1948 г. в Гостиля служи италианецът Плачидо Корси, станал по-късно шарже д`афер на посолството на Ватикана в София.

В първата половина на ХХ век, храмовият празник на черквата е отбелязван с религиозни шествия – поклонения на жители на близките банатчански села Бърдарски геран и Брегаре до Гостиля. След 2011 г. са направени опити на младежите от Бърдарски геран да подновят традицията, макар и със значително по-малък религиозен заряд.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Павел Куков (1925 – 2014) – учител и преводач от френски език, самобитен поет на банатски български език, черковен музикант[12].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Google Earth
  2. а б Искра Ценова Горчиви корени
  3. Милан Георгиев – Физическа география на България – 1991 г.
  4. а б в н.с.Трифон В. Трифонов Стефан Д. Петров История на град Кнежа – второ и допълнено издание 2006 г.
  5. а б в г Светлозар Елдъров – Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. 2002 г.
  6. а б в г Иван Гашпаров Село Гостиля – в-к Фалмис – Uvec falim 2/1998 г.
  7. а б в НСИ Преброяване на населението от 01.02.2011 г.
  8. НСИ Национален регистър на населените места в Царство България.
  9. Райна Николова Шест фамилии от Егейска Македония-преселници в Гостиля – Родовата памет на банатските българи част ІІІ
  10. Годишен алманах – Католически календар Св. Кирил и Методий – 1918 – 1950 г.
  11. а б в История на храма в Гостиля
  12. Статия за Павел Куков
  • д-р Любомир Милетич – Нашите павликяни – 1904 г.
  • д-р Любомир Милетич – Изследвания за българите в Седмиградско и Банат -1987 г.
  • Годишен алманах – Католически календар Св. Кирил и Методий – 1918 – 1950 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]