Анри Дулсе
| Анри Дулсе Henri Doulcet | |
| римокатолически епископ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Палезо, Франция |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Анри Дулсе в Общомедия | |
Анри Дулсе е никополски епископ в края на XIX и началото на XX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Анри Дулсе е роден в Париж на 27 април 1857 г. Учи в семинария от 1882 г. до 1885 г. Ръкоположен е за свещеник през 1885 г. Три години по-късно е приет в Конгрегацията на пасионистите.
Анри Дулсе е в България от 1889 г. и служи като епископски секретар. Той поема временното управление на епархията, а на 24 февруари 1895 г. е ръкоположен за епископ. От 1901 до 1909 г. негов помощен епископ (коадютор) е сънародникът му Яков Роасан. След като той напуска епархията, коадюторската длъжност е поверена на германеца Леополд фон Баумбах, бивш протестант.[2]
Епископ Дулсе проумява, че противоречията между католиците в Белене са непреодолими и затова решава да остави вече съществуващия храм „Свети Богородица“ на малцинството, бунтуващо се срещу чужденците, и да учреди нова енория за останалите, които се интересуват от качествата, а не от националността на духовенството. Така се ражда енорията „Свети Антоний Падуански“ с първи свещеник поляка с немско поданство Вилибалд Чок. Неговият славянски произход не умилостивява противниците на епархийската власт и на 2 април 1898 г. срещу енорийския свещеник е извършен опит за убийство. Револверният изстрел в Белене не поразява целта, но отеква шумно в международните отношения, като предизвиква истински дипломатически скандал. С нота от 7 април германското генерално консулство много остро и категорично поставя пред българското правителство въпроса за издирване и наказване на виновниците, а после на няколко пъти се интересува от хода на възбуденото по този повод в Свищовския окръжен съд дело. Делото обаче е прекратено поради невъзможността или по-скоро нежеланието на властите да разкрият извършителите на престъплението.[3]
През 1912 г. – след 17-годишно управление, белязано с остри стълкновения и грозни скандали – епископ Анри Дулсе подава оставка, напуска епархията и се връща в родината си. При неговото управление, поводите за конфликти в общността са преодолени. Утвърдени са и някои наистина значими промени, например – въздържането от прозелитизъм.[4]
Починал е на 27 юли 1916 г. в предградието Палезо в Париж.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ doul // Посетен на 19 октомври 2020 г.
- ↑ ИВАН ЕЛЕНКОВ, КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ И ОБЩНОСТНИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ НА ПРИНАДЛЕЖАЩИТЕ КЪМ НЕЯ ВЕРНИ ПРЕЗ ХIХ И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ Либерален преглед: Ибрахим Карахасан-Чънар, Католическата църква в България, архив на оригинала от 24 октомври 2017, https://web.archive.org/web/20171024095458/http://www.librev.com/prospects-bulgaria-publisher/2147-2013-08-20-08-28-43, посетен на 8 януари 2017
| епископ Иполито Агосто | → | никополски епископ (1895 – 1913) | → | епископ Леонард Баумбах |