Рождение на Блажена Дева Мария (Белене)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Рождество на Блажена Дева Мария“
Natività della Beata Vergine Maria
Map of Belene.png
43.6506° с. ш. 25.1349° и. д.
„Рождество на Блажена Дева Мария“
Местоположение в България Белене
Вид на храма римокатолическа църква
Страна България България
Населено място Белене
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Никополска
Време на изграждане 1860 г.
Съвременен статут действащ храм

„Рождество на Блажена Дева Мария“ е християнска църква в Белене, България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.

История на енорията[редактиране | редактиране на кода]

Мисионерът и по-късно първи католически епископ в българските земи Петър Солинат поставя началото на покръстването на павликяните от селата в Северна БългарияБелене, Ореш, Трънчовица и Лъжене в началото на XVII век. През 1622 г. епископът е отчел 130 павликянски къщи в Белене с около 1000 души, от които 500 бил покръстил. През 1640 г. според епископ Петър Богдан в Белене има 920 католици и 10 турски къщи с 50 човека, които постоянно живеели в Никопол.

Католическото население на четирите села се явяват ядното на създадената през 1648 г. Никополската католическа епархия. През август същата година Конгрегацията за разпространение на вярата назначава епископ на епархия Филип Станиславов - павликянин от село Ореш. След завършване на образованието си в Рим през 1635 г, се връща в родния край като мисионер. Дълги години той живее в село Трънчовица. Според епископ Станиславов през 1659 г. числото на католиците в Белене е 700 души. За да избегна плащане на данък минавали южно от Балкана или се криели във Влашко, което се потвърждава и от проф. Милетич[1], че такава миграция е съществувала до селата Калаброво (вероятно днешния Калофер) и Калъчлии (днешния град Раковски).

Епископ Антон Стефанов също отбелязва в отчета си до Рим, че павликяните често сменяли местоположението си при някаква опасност. По течението на река Осъм в Троянско и Ловешко е имало ред от павликянски села.

През XVII век седалище на Никополския епископ е село Белене. По настояване на епископ Пулези през 1760 г. е построена църква, изградена от камък с височината на обикновена къща. През 1766 г. църквата е унищожена от турците вследствие на клевета, а епископът е бил преследван.

През 1871 в Белене има 157 католически, 76 влашки, 12 турски и 10 цигански семейства. Според първото преброяване в Княжество България през 1881 г. в село Белeне живеят около 1450 католици.

През 1883 г. текат преговорите между Румъния и Ватикана за отделяне на Влашко от юрисдикцията на Никополската епархия, епископ Иняцио Паоли е в Букурещ и упражнява власт си в епархията чрез генерални викарии, които имат едногодишен мандат със седалище в Белене. Първият носител на тази длъжност е енорийският свещеник в Русе Иполито Агосто. По-късно той е избран за епископ на реорганизираната епархия.

Поради дълбоки разногласия в енорията в през последните десетилетия на XIX век, енорията в село Белене е разделена се раделя на две. Съществуващият храм „Рождество на Блаженна Дева Мария” е даден на малцинството, бунтуващо се срещу свещениците-чужденци (наричани национални дейци), и се учредява нова енория за останалите, които се интересуват от качествата на духовенството (наричани доминисти), а не от националността им. Така в Белене се ражда втарата енория Свети Антон Падуански с първи свещеник поляка с немско поданство Вилибалд Чок.[2]

Любопитни сведения за енорийския живот и енорийските свещеници, служили в Белене, са публикувани в брошура, издадена на латински език в Рим през 1912 г.

През 1919 г. енорията има 1760 миряни и енорийски свещеник е отец Карл Раев с помощник Петър Аров. На 8 септември 1919 г. в Белене е основано Българско католическо самообразователно и просветно дружество (читалище) „Епископ Филип Станиславов“.

Белене е родно място на Блажения епископ Евгений Босилков.

От септември 2012 г. енорийски ректор на светилището на Евгений Босилков в гр. Белене е отец Паоло Кортези. Поради противоречие с местната власт и някои миряни във връзка с неговата покана да настани в Белене законно-пребиваващо в България сирийско семейство, той е отзован в началото на март през 2017 г. и напуска България[3] На 31 същия месец - рождения ден на отец Паоло - пожар изгори и повреди голяма част от интериора на помощните помещения на църквата.[4]

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

Първите исторически данни за наличието на църква в Белене са открити в доклад на Никополския епископ Петър Солинат от далечната 1622 г. Той е успял да построи една малка къща за трима мисионери. В друг доклад от 1625 г., епископ Илия Маринов пише, че „в село Беляни има дървена църква, дълга 11 крачки и широка - 6, намира се на самия дунавски бряг и е посветена на Успение Богородично. Църквата е обновена и препокрита от францисканския брат Мартино с дарения от чужбина.”

През 1721 г., епископ Марко Андрияши посочва в свой доклад, че „Църквата в Белене е покрита с дъски и е доста пострадала от щетите на времето и хвърляните от турците камъни. Търся начин да уредя от Високата Порта разрешение да пооправя тази църква и да я покрия с керемиди.”

В документ от 1766 г. се съобщава, че по настояване на епископ Никола Пулиеси, през 1760 г е изградена сравнително голяма църква, зидана от камък, но доста ниска, приличаща повече на обикновена къща. И този храм не просъществува дълго. Беленчани остават без църква за повече от 60 г.

През 1831 г. започва стоежа на нова малка църква, която е завършена през април 1832 г. От писмата на отец Филип Скуарча, става ясно, че през 1832 г. първият секретар на пашата моли свищовския войвода да даде разрешение за построяване на нов по-голям храм в Белене. По това време в Белене има около 800 католици.

През 1838 г. епископската резиденция е върната отново в България и отново в село Белене. Шест години по-късно, там се установява и Никополският епископ – епископ Джузепе Молайони, който чрез дарение от Конгрегацията за разпространение на вярата от град Лион, успява да ремонтира църквата и я преструктурира изцяло.

През 1860 г. е построена голяма църква посветена на Рождение на Блажена Дева Мария с финансова помощ от Австо-Унгария и Италия, а местното население помага с материали и труд.

По силата на предписанията за религиозните свободи на Хатихумаюнa от 1856 г. eпископ Анджело Парси поръчал в Букурещ две камбани за енорията и на 10 февруари 1857 г. са монтирани.

В църквата се намира Светилището „Блажения Евгений Босилков”.

Храмов празник – 8 септември.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]