Малчика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Малчика
Общи данни
Население 1256 души[1] (15 юни 2020 г.)
42 души/km²
Землище 31,183 km²
Надм. височина 66 m
Пощ. код 5917
Тел. код 06534
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 46841
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Левски
Любка Александрова
(БСП)
Кметство
   кмет

Малчика

Магдалена Банчева

(ГЕРБ)

Ма̀лчика (старо име Лъжене) е село в Северна България, община Левски, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Малчика се намира по средното течение на река Осъм, на около 1,5 km западно от реката, в равно и плодородно землище. Запазени са отделени при корекцията на коритото на реката през 70-те и 80-те години на 20 век части от меандрите на старото ѝ корито. Климатът е умереноконтинентален, почвите са алувиално-ливадни, карбонатни и типични черноземи.[2] Селото е разположено на около 40 km източно от областния център Плевен, 30 km югозападно от град Свищов и 5 – 6 km северозападно от град Левски. Най-близката железопътна гара е в Левски и чрез автобусни връзки се свързва с Плевен, Белене, Никопол.

Надморската височина на селото нараства от около 55 m в източния му край до около 70 m в западния, а в центъра при сградата на кметството е около 65 m.

През село Малчика минава третокласният републикански път 303 – в границите му негова главна улица, който води на югоизток през село Аспарухово към град Левски, а на северозапад – към село Българене, където се свързва с минаващия в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83.

Населението на село Малчика[3], наброявало 2773 души към 1946 г., постепенно намалява до 1189 към 2018 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

След образуването на Българската държава през 681 г. селището е в пределите ѝ. Старото име, Лонгене, е от латински произход и означава „дълго“, понеже е разположено по течение на барата.

По време на разделението на християнската църква населението на селището приема павликянството и богомилството. След падането на България под турска власт, оцелялото население се разделя на три групи. Една част поемат по течението на р. Осъм и поставят началото на днешното село, разположено на левия бряг на реката в обширно ниско място, „лъга“, откъдето произлиза старото име на селото – Лъжене.

Селото се споменава като Долно Лъджане в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 25 домакинства.[4]

Името Лъжене селото носи до 1950 г., когато е преименувано на Малчика[5], на името на Адалберт Антонов (Малчика) – един от петимата водачи на РМС.

Мнозинството от селото са българи-католици, изповядвали в миналото павликянство. Това е благоприятствало по време на османското владичество българите в селото да запазят буден и силен национален дух.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Малчика към 2019 г. е център на кметство Малчика.[6][7]

Към 2019 г. селото разполага с:

  • Католически храм и една православна църква. Църквата в село Малчика е най-старият католически храм в България. Тази година енориашите отбелязаха 150 години от неговото построяване. Архитекти от Унгария започнали строежа през далечната 1851 г. и го завършили само за четири лета – през 1855-а. Църквата е уникална с външната си каменна фасада, разказва отец Ремо Гамбарота, който вече 12 години се грижи за храма, издигнат благодарение на спонсори от Италия. Две трети от населението в с. Малчика изповядва католическата вяра. Между католици и православни има абсолютно разбирателство, категоричен е отец Ремо. Той дори споделя, че тъй като православният свещеник поради заетостта си не можел всяка седмица да отслужва литургия в селото, много православни посещават католическия храм на неделните проповеди.
  • Читалище „Пробуда-1928“ с. Малчика е създадено през 1928 г. по инициатива на тогавашните учител, секретар-бирник и няколко будни жители на селото. Сградата е построена през 1958 – 1959 г. с доброволен труд на жителите на селото. През изминалите 80 г. (от създаването му до днес) читалището е претърпяло много и от различен характер промени, но целта му си остава непроменена, а именно: да задоволява и обогатява потребностите на населението, свързани с неговия културен живот, да запазва обичаите и традициите и да възпитава подрастващите в дух на демократизъм, родолюбие и общочовешка нравственост. Да работи сред младите и подрастващите, като помага цялостното им изграждане като хармонично развити личности.
  • Собствена футболна лига. Отборът на с. Малчика е създаден през далечната 1946 г. Отборьт е носил имената Юнак и Левски и след 1995 година отборът се преименува на „Ювентус-Малчика“ със специалното разрешение на съименниците си от Торино. Ювентус играе домакинските си мачове в село Малчика на стадиона „Георги Карчев“ – на името на основателя на футбола в Малчика. Капацитетьт на стадиона е 1000 места. Отборът се състезава в „А“ ОФГ-Плевен до сезон 2013/2014 и неизменно е в тройката на класирането, три пъти е участник в Северозападната „В“ аматьорска група. Треньор на отбора е Асен Караджов от 1991 г. Ювентус-Малчика е спонсориран от съименниците си от ЮВЕНТУС-ТОРИНО. Също така Ювентус-Малчика има и детски отбор, който е многократен шампион на областта през изминалите години. Девизът на отбора е Vittoria-o-morte („Победа или смърт“).
  • детска градина „Люляк“; открита през 1969 г.[8] (към 2019 г.) и основно училище „Васил Левски“ (към 2019 г. – закрито по реда на Закона за предучилищното и училищното образование)[9].

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Младежки срещи на енориите, собствена футболна лига.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Адалберт Антонов (Малчика) (1909 – 1942) – деец на БКП и комунистически партизанин, известен като един от „петимата от РМС“.

Днес селото носи неговото име – Малчика.


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]