Направо към съдържанието

Малчика

Малчика
България
43.4148° с. ш. 25.1086° и. д.
Малчика
Област Плевен
43.4148° с. ш. 25.1086° и. д.
Малчика
Общи данни
Население1048 души[1] (31 декември 2024 г.)
33,6 души/km²
Землище31,183 km²
Надм. височина66 m
Пощ. код5917
Тел. код06534
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ46841
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Левски
Любка Александрова
(БСП – ОЛ, Левицата!; 2011)
Кметство
   кмет
Малчика
Магдалена Банчева
(ГЕРБ)

Ма̀лчика (старо име Лъжене) е село в Северна България, община Левски, област Плевен.

Село Малчика се намира по средното течение на река Осъм, на около 1,5 km западно от реката, в равно и плодородно землище. Запазени са отделени при корекцията на коритото на реката през 70-те и 80-те години на 20 век части от меандрите на старото ѝ корито. Климатът е умереноконтинентален, почвите са алувиално-ливадни, карбонатни и типични черноземи.[2] Селото е разположено на 47 km източно от областния център Плевен, на 38 km югозападно от Свищов и 6 km северозападно от общинския център Левски. Най-близката железопътна гара е в Левски и чрез автобусни връзки се свързва с Плевен, Белене, Никопол.

Надморската височина на селото нараства от около 55 m в източния му край до около 70 m в западния, а в центъра при сградата на кметството е около 65 m.

През село Малчика минава третокласният републикански път 303 – в границите му негова главна улица, който води на югоизток през село Аспарухово към град Левски, а на северозапад – към село Българене, където се свързва с минаващия в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83.

Населението на село Малчика[3], наброявало 2773 души към 1946 г., постепенно намалява до 1189 към 2018 г.

След образуването на Българската държава през 681 г. селището е в пределите ѝ. Старото име Лонгене е от латински произход и означава „дълго“, понеже е разположено по течение на барата.

През средновековието населението на селището приема павликянството и богомилството. След падането на България под турска власт оцелялото население се разделя на три групи. Една част поемат по течението на р. Осъм и поставят началото на днешното село, разположено на левия бряг на реката в обширно ниско място, „лъга“, откъдето произлиза старото име на селото – Лъжене.

Селото се споменава като Долно Лъджане в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 25 домакинства.[4]

Името Лъжене селото носи до 1950 г., когато е преименувано на Малчика[5], на името на Адалберт Антонов (Малчика) – един от петимата водачи на РМС.

Мнозинството от селото са българи католици, изповядвали в миналото павликянство. Това е благоприятствало по време на османското владичество българите в селото да запазят буден и силен национален дух.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Малчика към 2019 г. е център на кметство Малчика.[6][7]

Към 2019 г. селото разполага с:

  • Католически храм „Св. Анна“ и православна църква „Свети архангел Михаил“[8]. Църквата в село Малчика е най-старият католически храм в България. Тази година енориашите отбелязаха 150 години от неговото построяване. Архитекти от Унгария започнали строежа през далечната 1851 г. и го завършили само за четири лета – през 1855-а. Църквата е уникална с външната си каменна фасада, разказва отец Ремо Гамбарота, който вече 12 години се грижи за храма, издигнат благодарение на спонсори от Италия. Две трети от населението в с. Малчика изповядва католическата вяра. Между католици и православни има абсолютно разбирателство, категоричен е отец Ремо. Той дори споделя, че тъй като православният свещеник поради заетостта си не можел всяка седмица да отслужва литургия в селото, много православни посещават католическия храм на неделните проповеди.
  • Читалище „Пробуда-1928“ с. Малчика е създадено през 1928 г. по инициатива на тогавашните учител, секретар-бирник и няколко будни жители на селото. Сградата е построена през 1958 – 1959 г. с доброволен труд на жителите на селото. През изминалите 80 г. (от създаването му до днес) читалището е претърпяло много и от различен характер промени, но целта му си остава непроменена, а именно: да задоволява и обогатява потребностите на населението, свързани с неговия културен живот, да запазва обичаите и традициите и да възпитава подрастващите в дух на демократизъм, родолюбие и общочовешка нравственост. Да работи сред младите и подрастващите, като помага цялостното им изграждане като хармонично развити личности.
  • Благотворителна организация Каритас „Св. Анна“ - създадена през 1995 година. Помага на социални уязвими хора. Организацията е към Католическата църква в България.[9]
  • Детска градина „Люляк“; открита през 1969 г.[10] (към 2019 г.) и основно училище „Васил Левски“ (към 2019 г. – закрито по реда на Закона за предучилищното и училищното образование)[11].

Младежки срещи на енориите.

Родени

Адалберт Антонов (Малчика) (1909 – 1942) – деец на БКП и комунистически партизанин, известен като един от „петимата от РМС“.

Днес селото носи неговото име – Малчика.

  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. Енциклопедия „България“, том 4, стр. 42, Издателство на БАН, София, 1984 г.
  3. Справка за населението на с. Малчика, общ. Левски, обл. Плевен
  4. Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 355.
  5. Справка за с. Малчика, общ. Левски, обл. Плевен към 02.01.1951 г.
  6. Справка за събитията за кметство Малчика, общ. Левски
  7. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Плевен, Кметство Малчика
  8. Дирекция по вероизповеданията. Публичен регистър на храмовете и молитвените домове // Министерски съвет. Посетен на 9 август 2025.
  9. 30 г. Каритас “Св. Анна” в с. Малчика (община Левски) // Каритас България. 27 юли 2025. Посетен на 9 август 2025.
  10. Регистър на общинските детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие в община Левски
  11. Министерство на образованието и науката, Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Основно училище „Васил Левски“[неработеща препратка]