Стежерово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стежерово
Общи данни
Население 458 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 46,195 km²
Надм. височина 116 m
Пощ. код 5920
Тел. код 06533
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 69153
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Левски
Любка Александрова
(БСП)
Кметство
   - кмет
Стежерово
Пепа Костова
(ГЕРБ)

Стежеро̀во е село в Северна България. Намира се в община Левски, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Цялото землище на Стежерово, заедно с работната земя и пасищата, се простира от възвишенията срещу река Осъм към Дунав. По външен изглед то представлява вълнообразна площ с широки равнини и разлети низини.

Селото се намира по пътя Свищов – Плевен, в близост до т. нар. Кючек баир. Други местности край селото са „Изворите“, „Пиперкова чешма“, „Димовите кладенци“, „Целините“, могилата „Св. Троица“, а самото село се разделя на три махали: „Припека“, „Черковна“ (или „Балканджи“ махала) и „Коджабашка“ (или „Върбановска“) махала.

Стежерово отстои на 26 км югозападно от Свищов, на 51 км от Плевен и на 25 км от град Левски. Разстоянията до съседните села са:

Със селата Божурлук и Българене Стежерово е свързано посредством шосето Свищов – Плевен, с Петокладенци – шосето за Белене, а с Драгомирово и Морава – чрез междуселски пътища.

В землището на селото, в местностите: „Плуговете“, “Залъмската могила", „Храстето“, „Кьочека“, „Св. Троица“, са открити няколко могили, за които се предполага, че са останали от римско време и са служили за военно-наблюдателни постове и за пътни показвания. В някои от тях са правени странични малки разкопки, но следи от гробници или други исторически останки не са намерени.

Една от по-високите от тях, наречена Садовска могила, допреди Освобождението е имала височина повече от 2 метра и по време на войната през 1877 г. е използвана от русите за наблюдателен пункт над околността и по направление към Плевен и Никопол.

Название[редактиране | редактиране на кода]

Липсват точни сведения за произхода на името на селото. Запазени са сведения за различни названия: Стижаров, Стрижаров, Стражаров, Стижар. Феликс Каниц го назовава Истижар. След Освобождението, при образуване на общините през 1878 г. селото е означено като Стижаров.

Според тълкувание на Найден Геров, името на селото е свързано с думата стежер – едно от названията на дървото дъб. Има сведения за няколко такива групи дъбови дървета в гористото землище на селото, някои от които отсечени още през 1898, а други след комасацията през 1941 г. и обезлесяването и превръщането на земите в ниви.

Според старо селско предание, на средния баир в селото (днес „Черковна“ или „Бакарджийска“ махала) имало стежери. Един от тях бил толкова голям, че под сянката му пладнували овчарите със стадата си.

Население[редактиране | редактиране на кода]

До 1946 г. има само 8 ромски семейства. Към края на 2008 г. броят на ромското население е около 100 души.

През 1943 г. населението в Стежерово е 3 276 души от които 1758 са мъже и 1518 жени. Грамотни от мъжете са 1370, от жените 1080, неграмотни 824 души.

== История == --

Училище[редактиране | редактиране на кода]

Първото училище в Стежерово е открито в 1858 г. в землянка наричана Стаменовия бордей. През 1899 г. се замисля построяването на нова училищна сграда. На 23 септември 1924 г., започва строителството на ново здание. Строежът е завършен през 1926 г. От 1970 до 1977 г. сградата на училището е основно обновена. През 1961 г. училището е наградено с ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен.


Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Хаджи Стоян Николов
  • Полковник Алекса Генков Дюдюков 
  • Борислав Петров – първи директор на БНТ.
  • Илия Булев – поет и писател.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Протойерей Попов, Петър. „Материали за историческото минало на с.Стежерово-Плевенски окръг“