Стежерово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стежерово
Общи данни
Население 458 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 46,195 km²
Надм. височина 130 m
Пощ. код 5920
Тел. код 06533
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 69153
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Левски
Любка Александрова
(БСП)
Кметство
   - кмет
Стежерово
Пепа Костова
(ГЕРБ)

Стежеро̀во е село в Северна България. Намира се в община Левски, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Цялото землище на Стежерово, заедно с работната земя и пасищата, се простира от възвишенията срещу река Осъм към Дунав. По външен изглед то представлява вълнообразна площ с широки равнини и разлети низини.

Селото се намира по пътя Свищов – Плевен, в близост до т. нар. Кючек баир. Други местности край селото са „Изворите“, „Пиперкова чешма“, „Димовите кладенци“, „Целините“, могилата „Св. Троица“, а самото село се разделя на три махали: „Припека“, „Черковна“ (или „Балканджи“ махала) и „Коджабашка“ (или „Върбановска“) махала.

Стежерово отстои на 26 км югозападно от Свищов, на 51 км от Плевен и на 25 км от град Левски. Разстоянията до съседните села са:

Със селата Божурлук и Българене Стежерово е свързано посредством шосето Свищов – Плевен, с Петокладенци – шосето за Белене, а с Драгомирово и Морава – чрез междуселски пътища.

В землището на селото, в местностите: „Плуговете“, „Залъмската могила“, „Храстето“, „Кьочека“, „Св. Троица“, са открити няколко могили, за които се предполага, че са останали от римско време и са служили за военно-наблюдателни постове и за пътни показвания. В някои от тях са правени странични малки разкопки, но следи от гробници или други исторически останки не са намерени.

Една от по-високите от тях, наречена Садовска могила, допреди Освобождението е имала височина повече от 2 метра и по време на войната през 1877 г. е използвана от русите за наблюдателен пункт над околността и по направление към Плевен и Никопол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Липсват точни сведения за произхода на името на селото. Запазени са сведения за различни названия: Стижаров, Стрижаров, Стражаров, Стижар. Феликс Каниц го назовава Истижар. След Освобождението, при образуване на общините през 1878 г. селото е означено като Стижаров.

Според тълкувание на Найден Геров, името на селото е свързано с думата стежер – едно от названията на дървото дъб. Има сведения за няколко такива групи дъбови дървета в гористото землище на селото, някои от които отсечени още през 1898, а други след комасацията през 1941 г. и обезлесяването и превръщането на земите в ниви.

Според старо селско предание, на средния баир в селото (днес „Черковна“ или „Бакарджийска“ махала) имало стежери. Един от тях бил толкова голям, че под сянката му пладнували овчарите със стадата си.

През 1939 година по инициатива на ръководената от комунистически активисти Плевенска земеделска камара 23 жители на селото основават земеделска кооперация по модела на съветските колхози.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

До 1946 г. има само 8 ромски семейства. Към края на 2008 г. броят на ромското население е около 100 души.

През 1943 г. населението в Стежерово е 3276 души от които 1758 са мъже и 1518 жени. Грамотни от мъжете са 1370, от жените 1080, неграмотни 824 души.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Училище[редактиране | редактиране на кода]

Първото училище в Стежерово е открито в 1858 г. в землянка наричана Стаменовия бордей. През 1899 г. се замисля построяването на нова училищна сграда. На 23 септември 1924 г., започва строителството на ново здание. Строежът е завършен през 1926 г. От 1970 до 1977 г. сградата на училището е основно обновена. През 1961 г. училището е наградено с ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Хаджи Стоян Николов
  • Полковник Алекса Генков Дюдюков 
  • Борислав Петров – първи директор на БНТ.
  • Илия Булев – поет и писател.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 49.
  • Протойерей Попов, Петър. „Материали за историческото минало на с.Стежерово-Плевенски окръг“