Найден Геров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за българския просветен деец. За композитора вижте Найден Геров (композитор).
Найден Геров
български просветен деец и писател

Роден
Починал
ПогребанЦентрален траурен парк, Пловдив, Република България

Учил вРишельовски лицей
Научна дейност
ОбластЛингвистика, фолклористика
Семейство
БащаГеро Добрович-Мушек
Братя/сестриКонстантин Геров
Ивана Хаджигерова
Найден Геров в Общомедия

Найден Геров Добревич е български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Автор е на Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски (1895 – 1904).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 февруари 1823 година в Копривщица. Осмо дете в семейството е на килийния учител Геро Добрович-Мушек (1775 – 1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Сестра му Ивана Хаджигерова става първата учителка в Копривщица. Смята се, че неговата фамилия е сред най-старите в Копривщица, които полагат основите на града.

Найден Геров учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив през 1834 – 1837 година, отново в Копривщица от 1837 година – при Неофит Рилски., който въвежда взаимоучителната метода в копривщенското училище

По настояване на Неофит Рилски през 1839 година заминава за Одеса, където с финансовата подкрепа на богатия копривщенец Христо Стойков, учи в Одеката гимназия. През 1841 се записва в Камералния адвокат (адм. и стопански науки) на Ришельовския лицей . Завършва го през 1845 година, отлично с дисертация посветена на начините за направата на стъкло. по това време южноруският град е средище на стопански активната будна българска колония, сред която изпъкват Д.Чинтулов, Ив.Богоров, В.Априлов и пр- Одеската среда активизира творческите способности на Н.Геров, който наред с учението си прави преводи и пише книги. По онова време издава поемата "Стоян и Рада" (1845) книгите „Начала на християнското учение“ (1843), както и поемата „Стоян и Рада“ (1845)[1][2].Няколко думи за превода на математическата география“ (1852). Още като студент той проявява интерес към изследването на българския език. По своя инициатива посещава българските градове в Северното причерноморие и събира фолклорни материали. Това е важна стъпка към делото на неговия живот - създаването на Тълковен речник на българския език.[2]

Не успял в желанието си да изучва селскостопански науки във Виена Найден Геров се завръща в Копривщица като руски поданик и открива едно от първите класни училища в България. През 1846 – 1850 година е преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „св. св. Кирил и Методий“. Той е един от първите руски възпитаници, отказал изкушаващата възможност да остане на добре платена служба в Русия. В новооткритото учлище въвежда нов дух на обучение, премахва телесните наказания. "При Найден Геров чух майчиния си език и видях що е наука" - пише по късно Хр.Г.Данов . Специално за нуждите на новото училище, Н. Геров написва български учебник по физика., с който поставя началото на тази наука в България (Извод от физиката. Белград 1849).[2] В началото на 1850 подписва договор с пловдивските първенци. според който е задължен да открие класно училище в града. Определя му се високата годишна заплата от 6 хиляди гроша. В началото на 1850 започва занимания в подарената сграда от Ст. Т.Чалъков. Бълзо превръща учлището "Св.Св. Кирил и Методий" във важно културно средище. По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.Според арменския пътешественик Минас Пажишкян шуменци са чествали създателите на българската азбука още през 1813 година,за което свидетелствува негово писмо.

Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси.дейността му предизвиква съпротивата на елинското духовество. По време на Кримската война от 1853 – 1856 година подпомага националноосвободителното движение и полага грижи за учебното дело. Това дава удобен повод на враговете му да го остранят и през 1853 той напусак страната. Пребивава известно време в Одеса, Галац, Букурещ“. Установява се по-трайно в Санкт Петербург.Годините на войната са време в което той развива активна дейност: пише докладни записки, до висшестоящи руски дипломати; публикува статии в печата относно положението на българите (Письма из Болгарии, Одеса 1854);[1] отпечатва фолклорни материали (Болгарские народньie песни СПб 1856) и обнародва в Известия Императорский академий наук първите три букви на своя Български речник. Ръководител на изданието е известният славист И.И. Срезневски (Български речник. СвезкаI. А Влека СПб 1856).

След подписването на Парижкия мирен договор (30 март 1856), се завръща в Пловдив и се включва активно в борбата срещу гръцкия владика Хрисант. сега той получава реванш за 1853 - фанариотинът е прогонен, а Геров е назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив през 1857 година,

Паметна плоча на Найден Геров в Стария град в Пловдив

което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност. На този пост остава 20 години (1857-1877)[2]. Особено внимание отделя на училището "Св.Св. Кирил и Методий" . Тук негова постоянна грижа става осигуряването на образование на цяла кохорта даровити младежи и девойки.: Любен Каравелов, Марин Дринов, Николай Бончев, Хр. Ботийов и пр. През него минават основните канали по които проникват руските книги в българските земи, а чрез тях - и европейските културни достижения.

Постепенно домът на Найден Геров се превръща във важен будителски център. Благодарение на неговите усилия турското име Филибе и гръцкото Филипополис са заменени с българското Пловдив. Той поддържа кореспонденция с всички по-значими селища в Мизия, Тракия, и Македония. Найден Геров поддържа връзки с революционерите. Но макар на младини да е писал революционни стихове като дипломатически представител Н. Геров е принуден са се съобразява с инструкциите идващи от Азиатския департамент. Това влиза в противоречие с идеите на "Младите" Според него българите могат да достигнат до независимост, чрез мирна еволюция и с помощта на Русия. През следващите години той многократно изразява неодобрение за национално-революционното движение, остро критикува Георги Раковски и прехвърлянето на чети от Влашко и определя Васил Левски като чужд шпионин.[3] По време на Априлското въстание през 1876 година буквално залива началниците си с рапорти, за издевателствата на османците над българите. Обвинен е в подстрекателство и е преместен в Цариград. Полага усилия да превърне българският въпрос в международен и да предизвика намеса на Великите сили. Той е един от инициаториет за изпращането на дипломатическите мисии на Др.Цанков и М.Балабанов (лятото и есента на 1876). Участва активно в Цариградската посланическа конференция (1876-1877).Пред руско-турската война е командирова към Главната квартира на руската армия. Впоследствие работи в канцеларията за гражданско управление на княз Черкаски, с главна задача да изгради административно устройство на освободените земи. Назначен е за губернатор на Свищов.(4 юли 1877).

След войната се оттегля от политическия живот, установява се в Пловдив и се занимава с книжовна дейност.. С помощтта на своя племенник Тодор Панчев издава своя петтомен Речник на българския език с тълкуване речите на български и руски.(Пловдив 1895-1904). Това е най-значимият труд на неговият живот. В него са събрани 78620 думи, 5975 откъса от песни, 15 550 пословици. Само три от петте тома излизат преживее на Н.Геров, останалите два са публикувани от Т.Панчев след смъртта му.

Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на 77-годишна възраст.

Творчество.[редактиране | редактиране на кода]

След 50-годишен събирателски труд, през 1895 г. Найден Геров издава първия том на „Речник на блъгарский язик“ с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров“. Две години по-късно през 1897 г. излиза и вторият. Приживе вече тежко болен Найден Геров издава и третия том през 1899 г. Четвъртият (1901) и петият (1904) том излизат след смъртта му. Делото е продължено от вече обучения му племенник Тодор Панчев. Тодор Панчев издава през 1908 г. и „Допълнение на българския речник от Н. Геров. Събрал, наредил и изтълкувал Тодор Панчев“.

Съвременният литературен изследовател проф. Владимир Янев напомня, че шестте тома на речника съдържат около 80 000 български думи. Изчислено е, че за илюстриране на значенията им са използвани около 26 400 изречения от народната реч, близо 5000 откъса от народни песни, над 4000 фразеологични и идиоматични словосъчетания, около 15 500 пословици, поговорки, гатанки, клетви, съхранили бита и психологията на българите през вековете.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 208.
  2. а б в г "Кой кой е сред българите XV-XIX в". Сборник под редакцията на проф. Илия Тодев. Анубис 2000
  3. Гешов, Иван Ев.. Спомени из години на борби и победи. София, Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6. с. 28 – 29.
  4. 190 години от рождението на големия български книжовник и просветител Найден Геров, в-к Дума
Паметник на Геров в Пловдив

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Произведения