Централно гръцко училище (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Централно гръцко училище
4plovdivskiraion.jpg
Къщата на Саръ Ставри на хълма
Информация
Седалище Пловдив, Флаг на България България
Основаване 1780 г.
Основател Сариставрус Косма
Закриване 1906 г.

Централно гръцко училище e първото училище в град Пловдив. То се е помещавало в сгради на или около Джамбаз тепе.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на гръцкото училище в Пловдив е първата сграда в града, строена специално за учебно заведение. Тя е издигната през 1780 г. на Джамбаз тепе. Преди това децата се учели да пишат и четат в предверията на църквите, или по къщите на даскалите. В първата половина на XIX в. Централното гръцко училище („Eлиники Кентрики Схоли“) е било общо градско  заведение за Пловдив и в него се обучавала както гръцки, така и български момчета. Години наред фондът за издръжка на училището бил управляван от фамилията Чалъкови. През втората половина на ХIХ в. българите образували своя църковни община, основали български училища и се отделили от гърците.[1] Сградата е известна още като къщата на Саръ Ставри или „Бункера“.[2]

Близо до училището през 60-те години на ХIХ в. е било изградено и Главно гръцко девическо училище. Средствата за изграждането му били осигурени от Сариставрус Косма.  През 1874 г. e открито и Зарифово училище- пъл­на гимназия и учителски институт, което носи името на банкера Георгий Зарифис – дарител на значителни суми за развитието му.[1]

През 1881 г. гръцките училища в Пловдив са синхронизирали учебния си план с училищата в Гърция, а от 1885 г. са издадени сертификати, идентични на средните училища в Гърция. През 1900 г. била издигната представителната сграда на училището „Григорий Маразли“. В новата триетажна постройка се нанесло мъжкото Зарифово училище, а старата сграда на Централното гръцко училище била заета от възпитаничките на Централното девическо училище.

След антигръцкото движение през лятото на 1906 г. Централно гръцко училище е затворено. Няколко години по-късно то е преустроено и на променената вече безлична фасада се появява надпис „Столарско училище“ – за обучение по производство на мебели. След 1925 г. сградата се превръща в тютюнев склад.[1] След това е ползвана и като общежитие. През 1979 година Градският народен съвет решава да я обнови, за да стане ресторант и винарна.[2]

Директори[редактиране | редактиране на кода]

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]