Козма Апостолидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Козма Апостолидис
гръцки историк
Роден
1870 г.
Починал
20 април 1942 г. (72 г.)
Научна дейност
Област Филология, история
Образование Атински университет
Мюнхенски университет
Работил в Национален археологически музей в Атина

Козма Миртилос Апостолидис (на гръцки: Κοσμάς Μυρτίλος Αποστολίδης, Космас Миртилос Апостолидис) е български и гръцки учен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Козма Апостолидис е пловдивски грък. Родът му се е преселил в града през XVIII век и произхожда от епирската област Погони.[1]

Апостолидис получава средно образование на гръцки език в Пловдив. Завършва класическа филология с докторат в Атина (1891-1896), специализира в Мюнхенския университет (1903-1905). Преподава в гръцки гимназии в Пловдив (1887-1890, 1898-1903), Лозенград (1890-1891), Заказик (1905-1909) и Атина (1909-1915). Поради ушно заболяване се отказва от учителската професия.[2] Завръща се в родния си град, където през 1921 г. овдовява.[3] При все че е болен и без близки, не успява да си издейства гръцка държавна пенсия, но е назначен директор на пловдивския приют за бедни.[4] През 1939 г. става жертва на радикализиращия се национализъм[5] и тъй като не е български поданик, бива принуден да се изсели.[6] „Бях депортиран заради [моята подкрепа за] нашата велика национална идея“, пише той.[7] Установява се в Атина, където почти до смъртта си е пазач в Националния археологически музей.[8] Завещанието му е парафирано на 2 май 1942 г.[9]

Апостолидис събира старогръцките надписите от всички известни по негово време антични паметници в Южна България. Години наред твърдо отстоява правото на Пловдив да пази и разполага с археологическото си наследство, в противовес на централизаторската политика на столицата София. Има изключителен принос за разкриването на древната и средновековна история на Трихълмието. Пръв установява местонахождението на античния стадион между Хълма Евмолпи (Таксим тепе) и Часовия хълм (Сахат тепе) и дава насока за неговото археологическо проучване. Десетилетия по-късно правотата му е доказана с изравянето на сфендона (завоя) на стадиона в подножието на Джумая джамия.

Апостолидис е автор на редица статии на гръцки и български език. Издирва и обнародва (в някои случаи - с превод от гръцки на български) множество ценни документи за миналото на Пловдив, Асеновград и Бачковския манастир. Посмъртно издаденият му капитален труд “История на Пловдив от най-стари до днешни времена” (1959) е богат източник на фактически материал.[10] Пише също стихотворения и разкази на гръцки.[11]

През 2006 г. в Пловдив е случайно открита част от библиотеката на Апостолидис. По-важните книги от нея са описани и закупени от Регионалния исторически музей.[12]

Избрани трудове[13][редактиране | редактиране на кода]

  • Обсадата и завладяването на Пловдив от готите. – Сборник Борис Дякович. Пловдив, 1927 (= Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 11, 1925), 187-194
  • Значението на град Пловдив и неговите древни имена. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 12, 1926, 87-95
  • Надписът върху пръстена от с. Езерово (ново тълкувание). – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 12, 1926, 97-112
  • Ο Στενίμαχος, ήτοι συνοπτική της πόλεως Στενιμάχου ιστορία από των παλαιών μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα: Πυρσός, 1929
  • Τα ελληνικά εν Φιλιππουπόλει σχολεία επί Tουρκοκρατίας και του Bουλγαρικού καθεστώτος μέχρι της καταλύσεως της ελληνικής κοινότητος. – Θρακικά, 2, 1929, 94-121
  • Δύο έγγραφα εκ Φιλιππουπόλεως από των αρχών του 19ου αιώνος. – Θρακικά, 2, 1929, 325-368
  • Кондика на Пловдивския абаджийски еснаф (прев. М. Апостолидис, А. Пеев). – Годишник на Народната библиотека и музей в Пловдив, 3, 1930, 1-186, табл. I-II
  • Неиздадени и неизтълкувани надписи от Тракия. – Годишник на Народната библиотека и музей в Пловдив, 3, 1930, 231-271
  • Περί της γλώσσης των Θρακών. – Θρακικά, 3, 1932, 181-235
  • Τα αρχεία του εν Φιλιππουπόλει εσναφίου των τεκτόνων (δουλγέρηδων). – Αρχείον Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 1, 1934-1935, 102-130
  • Наръчник на Пловдивската епархия към нейното описание, съчинено от преподобния и малограмотен господин Константин иконом, свещеник пловдивски, и издадено с разноските на Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит г-н Паисий във Виена, 1819 (прев. М. Апостолидис). - Известия на Българското географско дружество, 3, 1935, 187-205
  • Συλλογή αρχαίων επιγραφών ανευρεθεισών εν Φιλιππουπόλει και περί αυτήν. – Θρακικά, 6, 1935, 137-176; 7, 1936, 177-200, 412; 8, 1937, 106-107; 10, 1938, 264-280; 12, 1939, 234-245
  • Περί της Μονής της Κοιμήσεως της Υπεραγίας Θεοτόκου της Πετριτσονιτίσσης. - Θρακικά, 7, 1936, 51-82
  • Τα αρχεία του εν Φιλιππουπόλει εσναφίου των αμπατζήδων. – Αρχείον Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 3, 1937, 145-195
  • Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 4, 1937-1938, 3-42; 5, 1938-1939, 1-66; 6, 1939-1940, 25-112
  • Οι τάφοι λαλούσιν. Επιτάφια μνημεία και επιγραφαί των νεωτέρων Ελλήνων Φιλιππουπολιτών. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 9, 1942-1943, 28-74
  • Κώδικες Ανατολικής Θράκης, ήτοι διάφορα βιβλία των εν Τουρκία ελληνικών κοινότητων και μητροπόλεων. Αθήνα, 1954
  • Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα: Ένωσις των Απανταχού εξ Ανατολικής Ρωμυλίας Ελλήνων, 1959

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Αποστολίδης, Κ. Μ. Οι τάφοι λαλούσιν. Επιτάφια μνημεία και επιγραφαί των νεωτέρων Ελλήνων Φιλιππουπολιτών. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 9, 1942-1943, 50.
  2. Συνοπτικόν σημείωμα ιδιόχειρον του Κ. Μ. Αποστολίδου. – Αρχείον Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 14, 1947-1948, 8.
  3. Αποστολίδης, Κ. Μ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 529.
  4. Dragostinova, T. Between Two Motherlands: Nationality and Emigration among the Greeks of Bulgaria, 1900-1949. Ithaca, 2011, 217-218.
  5. Аврамов, Р. Анхиало, 1906: Политическата икономия на един етнически конфликт. – Критика и хуманизъм, 33, 2010, 61-62, 67, 81.
  6. Dragostinova, T. Between Two Motherlands: Nationality and Emigration among the Greeks of Bulgaria, 1900-1949. Ithaca, 2011, 210-212.
  7. Dragostinova, T. Between Two Motherlands: Nationality and Emigration among the Greeks of Bulgaria, 1900-1949. Ithaca, 2011, 218.
  8. Dragostinova, T. Between Two Motherlands: Nationality and Emigration among the Greeks of Bulgaria, 1900-1949. Ithaca, 2011, 218.
  9. Текст на завещанието: Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 14, 1947-1948, 3-6.
  10. Отзив за книгата от Маньо Стоянов. - Исторически преглед, 1965, кн. 3, 107-110; Джамбов, И. Приносът на гръцкия учен Козмас Миртилос Апостолидис в историческото и културното развитие на Пловдив през XVIII-XIX в. (Щрихи от неговата книга). - В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 249-266.
  11. Списък: Παπαχριστοδούλος, Π. Κ. Μ. Αποστολίδης. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 8, 1941, 284-285.
  12. Кисьова, В. Библиотеката на К. М. Апостолидис. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 183-186.
  13. Вж. също списъка в: Παπαχριστοδούλος, Π. Κ. Μ. Αποστολίδης. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 8, 1941, 278-285.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Αποστολίδης Κοσμάς Μυρτίλος
  • Παπαχριστοδούλος, Π. Κ. Μ. Αποστολίδης. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 8, 1941, 274-285
  • Επιθύμβιον Κ. Μυρτίλου Αποστολίδου. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 14, 1947-1948, 7-31