Козма Апостолидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Козма Апостолидис
гръцки историк
Роден
1870 г.
Починал
20 април 1942 г. (72 г.)
Научна дейност
Област Филология, история
Образование Атински университет
Мюнхенски университет
Работил в Национален археологически музей в Атина

Козма Миртилос Апостолидис (на гръцки: Κοσμάς Μυρτίλος Αποστολίδης, Космас Миртилос Апостолидис) е български и гръцки учен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Козма Апостолидис е пловдивски грък. Родът му се е преселил в града през XVIII век и произхожда от епирската област Погони.[1]

Апостолидис получава средно образование на гръцки език в Пловдив. Завършва класическа филология с докторат в Атина (1891-1896), специализира в Мюнхенския университет (1903-1905). Преподава в гръцки гимназии в Пловдив (1887-1890, 1898-1903), Лозенград (1890-1891), Заказик (1905-1909) и Атина (1909-1915). Поради ушно заболяване се отказва от учителската професия.[2] Завръща се в родния си град, където през 1921 г. овдовява.[3] При все че е болен и без близки, не успява да си издейства гръцка държавна пенсия, но е назначен директор на пловдивския приют за бедни.[4] През 1939 г. става жертва на радикализиращия се национализъм[5] и тъй като не е български поданик, бива принуден да се изсели.[6] „Бях депортиран заради [моята подкрепа за] нашата велика национална идея“, пише той.[7] Установява се в Атина, където почти до смъртта си е пазач в Националния археологически музей.[8] Завещанието му е парафирано на 2 май 1942 г.[9]

Апостолидис събира старогръцките надписите от всички известни по негово време антични паметници в Южна България. Години наред твърдо отстоява правото на Пловдив да пази и разполага с археологическото си наследство, в противовес на централизаторската политика на столицата София. Има изключителен принос за разкриването на древната и средновековна история на Трихълмието. Пръв установява местонахождението на античния стадион между Хълма Евмолпи (Таксим тепе) и Часовия хълм (Сахат тепе) и дава насока за неговото археологическо проучване. Десетилетия по-късно правотата му е доказана с изравянето на сфендона (завоя) на стадиона в подножието на Джумая джамия.

Апостолидис е автор на редица статии на гръцки и български език. Издирва и обнародва (в някои случаи – с превод от гръцки на български) множество ценни документи за миналото на Пловдив, Асеновград и Бачковския манастир. Посмъртно издаденият му капитален труд “История на Пловдив от най-стари до днешни времена” (1959) е богат източник на фактически материал.[10] Пише също стихотворения и разкази на гръцки.[11]

През 2006 г. в Пловдив е случайно открита част от библиотеката на Апостолидис. По-важните книги от нея са описани и закупени от Регионалния исторически музей.[12]

Избрани трудове[13][редактиране | редактиране на кода]

  • Обсадата и завладяването на Пловдив от готите. – Сборник Борис Дякович. Пловдив, 1927 (= Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 11, 1925), 187-194
  • Значението на град Пловдив и неговите древни имена. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 12, 1926, 87-95
  • Надписът върху пръстена от с. Езерово (ново тълкувание). – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 12, 1926, 97-112
  • Ο Στενίμαχος, ήτοι συνοπτική της πόλεως Στενιμάχου ιστορία από των παλαιών μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα: Πυρσός, 1929
  • Τα ελληνικά εν Φιλιππουπόλει σχολεία επί Tουρκοκρατίας και του Bουλγαρικού καθεστώτος μέχρι της καταλύσεως της ελληνικής κοινότητος. – Θρακικά, 2, 1929, 94-121
  • Δύο έγγραφα εκ Φιλιππουπόλεως από των αρχών του 19ου αιώνος. – Θρακικά, 2, 1929, 325-368
  • Кондика на Пловдивския абаджийски еснаф (прев. М. Апостолидис, А. Пеев). – Годишник на Народната библиотека и музей в Пловдив, 3, 1930, 1-186, табл. I-II
  • Неиздадени и неизтълкувани надписи от Тракия. – Годишник на Народната библиотека и музей в Пловдив, 3, 1930, 231-271
  • Περί της γλώσσης των Θρακών. – Θρακικά, 3, 1932, 181-235
  • Τα αρχεία του εν Φιλιππουπόλει εσναφίου των τεκτόνων (δουλγέρηδων). – Αρχείον Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 1, 1934-1935, 102-130
  • Наръчник на Пловдивската епархия към нейното описание, съчинено от преподобния и малограмотен господин Константин иконом, свещеник пловдивски, и издадено с разноските на Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит г-н Паисий във Виена, 1819 (прев. М. Апостолидис). – Известия на Българското географско дружество, 3, 1935, 187-205
  • Συλλογή αρχαίων επιγραφών ανευρεθεισών εν Φιλιππουπόλει και περί αυτήν. – Θρακικά, 6, 1935, 137-176; 7, 1936, 177-200, 412; 8, 1937, 106-107; 10, 1938, 264-280; 12, 1939, 234-245
  • Περί της Μονής της Κοιμήσεως της Υπεραγίας Θεοτόκου της Πετριτσονιτίσσης. – Θρακικά, 7, 1936, 51-82
  • Τα αρχεία του εν Φιλιππουπόλει εσναφίου των αμπατζήδων. – Αρχείον Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 3, 1937, 145-195
  • Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 4, 1937-1938, 3-42; 5, 1938-1939, 1-66; 6, 1939-1940, 25-112
  • Οι τάφοι λαλούσιν. Επιτάφια μνημεία και επιγραφαί των νεωτέρων Ελλήνων Φιλιππουπολιτών. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 9, 1942-1943, 28-74
  • Κώδικες Ανατολικής Θράκης, ήτοι διάφορα βιβλία των εν Τουρκία ελληνικών κοινότητων και μητροπόλεων. Αθήνα, 1954
  • Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα: Ένωσις των Απανταχού εξ Ανατολικής Ρωμυλίας Ελλήνων, 1959

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Αποστολίδης, Κ. Μ. Οι τάφοι λαλούσιν. Επιτάφια μνημεία και επιγραφαί των νεωτέρων Ελλήνων Φιλιππουπολιτών. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 9, 1942-1943, 50.
  2. Συνοπτικόν σημείωμα ιδιόχειρον του Κ. Μ. Αποστολίδου. – Αρχείον Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 14, 1947-1948, 8.
  3. Αποστολίδης, Κ. Μ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 529.
  4. Dragostinova, T. Between Two Motherlands: Nationality and Emigration among the Greeks of Bulgaria, 1900-1949. Ithaca, 2011, 217-218.
  5. Аврамов, Р. Анхиало, 1906: Политическата икономия на един етнически конфликт. – Критика и хуманизъм, 33, 2010, 61-62, 67, 81.
  6. Dragostinova, T. Between Two Motherlands: Nationality and Emigration among the Greeks of Bulgaria, 1900-1949. Ithaca, 2011, 210-212.
  7. Dragostinova, T. Between Two Motherlands: Nationality and Emigration among the Greeks of Bulgaria, 1900-1949. Ithaca, 2011, 218.
  8. Dragostinova, T. Between Two Motherlands: Nationality and Emigration among the Greeks of Bulgaria, 1900-1949. Ithaca, 2011, 218.
  9. Текст на завещанието: Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 14, 1947-1948, 3-6.
  10. Отзив за книгата от Маньо Стоянов. – Исторически преглед, 1965, кн. 3, 107-110; Джамбов, И. Приносът на гръцкия учен Козмас Миртилос Апостолидис в историческото и културното развитие на Пловдив през XVIII-XIX в. (Щрихи от неговата книга). – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 249-266.
  11. Списък: Παπαχριστοδούλος, Π. Κ. Μ. Αποστολίδης. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 8, 1941, 284-285.
  12. Кисьова, В. Библиотеката на К. М. Апостолидис. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 183-186.
  13. Вж. също списъка в: Παπαχριστοδούλος, Π. Κ. Μ. Αποστολίδης. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 8, 1941, 278-285.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Αποστολίδης Κοσμάς Μυρτίλος
  • Παπαχριστοδούλος, Π. Κ. Μ. Αποστολίδης. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 8, 1941, 274-285
  • Επιθύμβιον Κ. Μυρτίλου Αποστολίδου. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 14, 1947-1948, 7-31