Джумая джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джумая джамия
Cuma Camii
20120922 Cuma Mosque Plovdiv Bulgaria 1.jpg
Снимка от май 2012 г. на Джумая джамия и Античния стадион на Филипопол (долу) откъм Главната пешеходна улица на Пловдив
Местоположение в Пловдив
Вид на храма джамия
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пловдив
Вероизповедание сунитски ислям
Мюфтийство Пловдивско
Архитектурен стил османски
Изграждане около 1369 - 1389 или около 1433 - 1436 г.
Статут действащ храм, паметник на културата
Джумая джамия в Общомедия

Джумая джамия (на турски: Cuma Camii [джума́ джамии́]) е средновековен мюсюлмански храм в Пловдив.

Джамията се намира в центъра на Пловдив, в подножието на Таксим тепе. Тя e ранен османски паметник, чиято датировка е спорна — според различни автори тя е построена при султан Мурад I (1362-1389) или при султан Мурад II (1421-1451). Първоначално наричана Мурадие джамия по името на султан Мурад, финансирал строителството ѝ, по-късно тя става известна като Улу джумая джамия („Главна петъчна джамия“).[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Джамията е с размери 40 на 30 метра и е разположена в центъра на днешната пешеходна зона, западно от стария град на Пловдив. Стените са изградени, като два пласта тухли се редуват с един пласт дялан камък; тухли са поставени и отвесно между каменните блокове („клетъчен градеж“). Такъв вид зидария се е прилагал на Балканския полуостров преди идването на османлиите при изграждането на църкви и др. сгради (напр. Болярската къща в Мелник). Това подсказва, че строителите вероятно са били местни или доведени пленници-християни. Подобна зидария имат Зелената джамия (Yeşil cami) в Изник и Хюдавендигяр джамия (Hüdavendigâr cami) в Бурса.

Първоначално достъп до помещението за молитви (haram) са осигурявали два входа. Докато през източния вярващите са влизали направо в джамията, северният, днес служещ като главен, чрез портал водел от пазара пред джамията към вътрешността на сградата. Днес входът от изток е зазидан. По време на подновителни работи (1784, 1818) е направена допълнителната западна врата, която вече не се използва. Минарето е в североизточния ъгъл.

За разлика от по-късните османски еднокуполни джамии, в Джумаята молитвеното помещение е покрито с девет купола, носени от четири стълба в центъра на сградата. Под средния купол по-рано е имало направен в началото на ХХ в. циментен шадраван,[2][3] служил не толкова за ритуалното измиване преди молитва, колкото като символ на задължителния за всяка джамия вътрешен двор.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според някои изследователи Джумая джамия е построена на мястото на по-ранна християнска църква, посветена на света Петка Българска, изградена след преминаването на нейните мощи през града през 1228 година.[4] През XIX век Любен Каравелов пише, че джамията „едно време е била черква“.[5] Тази хипотеза се базира изцяло на местни легенди и „не може да се подкрепи с никакви данни“.[6] Други напълно я отхвърлят, тъй като при извършения през 2006-2008 година ремонт, достигнал до основите на сграда, не са открити никакви следи от по-стар строеж на мястото.[2][3]

Пристройката от северната страна на джамията

В съвременната историография има противоречиви мнения за времето на построяване на Джумая джамия, тъй като първоначалният строителен надпис на сградата не е запазен. Според преобладаващото днес мнение джамията е основана от султан Мурад II, вероятно около 1433-1436 година.[7][1][2] В полза на това свидетелства османският историк от XVII век Абдуррахман Хибри,[8] както и фактът, че през XVI век джамията няма собствен вакъф, а се издържа от средствата, отделени от Мурад II за поддържане на основаните религиозно-благотворителни учреждения в Одрин.[9][10] В полза на тази датировка говори и архитектурният стил на сградата, сходна с подобни джамии в Бурса, Одрин и София, както и цялостното преустройство на града през този период.[11]

Другата хипотеза за времето на строителство на Джумая джамия я свързва със султан Мурад I. Тя се базира главно на сведенията от пътеписа от XVII век на Евлия Челеби, според когото „находящата се вътре в чаршията Улуджамия, която се пълни с богомолци, е направена от завоевателя на град Одрин, Гази Худавендигяр Мурад I“.[12] Ако Джумая джамия наистина е строена по времето на Мурад I, преди 1389 година, тя е най-старият крупен османски паметник на Балканите, предхождащ дори Ески джамия в Хасково (1395), имарета на Евренос бей в Гюмюрджина (ок. 1370-1390), тази на Баязид в Димотика (1395 или 1397) и строежите в старата османска столица Одрин.

На югозападния ъгъл на джамията има слънчев часовник, поставен през 1878 г. Стихотворен надпис над северния вход гласи (в превод от османотурски):

Негово превъзходителство султан Мурад, който стои близо до милостта на Бога, издигна в Пловдив този красив храм, изпълнен със светлина. С минаването на времето неговата сграда цялата беше се разрушила. Отново я възстанови великодушният владетел обичайно. Ариф (мъдрецът) изрази датата на възстановяването върху драгоценния камък. Тази хубава джамия Абдюлхамид хан отново изгради. Година 1199, 27 шабан (5 юли 1784 г. от Р.Х.).[13]

По някое време след 1880 г. джамийското настоятелство преустройва представителната северна фасада, чийто аркиран портик е съборен и заменен от дървен кьошк с дюкяни.[2][14] С течение на времето сградата отново изпада в тежко състояние поради липса на грижи от малочислената мюсюлманска общност в града; установява се дори, че куполите ѝ са сериозно напукани.

Вътрешността на джамията

През 2006-2008 г. цялото здание е основно ремонтирано от строителната фирма „Ташяпъ“[15] със средства на Голямата истанбулска община.[16] Стените и стълбовете са укрепени из основи. Покривът е покрит с нова обшивка. Горната част на минарето, повредено от земетресението през 1928 г., е възстановена в първоначалния си вид. Във вътрешността са отстранени два слоя рисувана украса; открит е най-ранният запазен такъв, датиращ вероятно от 1785 г.,[17] който е възстановен и реставриран. Премахнат е молитвеният басейн. Пристроеният дървен кьошк е превърнат в сладкарница и помещения за Пловдивското мюфтийство. Материалите по реконструкцията са отпечатани в спонсориран от община Истанбул том, който се разпространява безплатно.[18]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Рудлоф-Хиле, Г., Рудлоф, О. Град Пловдив и неговите сгради. – Известия на Българския археологически институт, 8, 1934, 388-390, 419
  • Ayverdi, E. H. Osmanlı miʿmârîsinin ilk devri: Ertuğrul, Osman, Orhan Gaazîler Hüdavendigâr ve Yıldırım Bâyezîd, 630-805 (1230-1402). Istanbul, 1966, 301-302
  • Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 48-51, 115-116
  • Пеев, В. Пловдив в миналото. 2-ро изд. Пловдив, 2011, 258
  • Filibe (Plovdiv) Cuma Camii Konferansı Bildirileri, 7 Haziran 2008 (edd. C. Küçük, N. M. Yar). İstanbul, 2008
  • Chardakliyska, E. The Muradiye and Imaret Mosques in the Context of Early Ottoman Filibe. M.A. thesis, American University in Cairo, 2015
  • Миков, Л. Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив: история, специфика и съвременно състояние. С., 2018

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кесякова 1999, с. 112.
  2. а б в г Boykov 2010.
  3. а б Бойков 2012, с. 48.
  4. Кесякова 1999, с. 103.
  5. Каравелов 1940, с. 89.
  6. Рудлоф-Хиле 1934, с. 419.
  7. Бойков 2012, с. 50 – 52.
  8. Hibrî 1996, с. 67.
  9. Kiel 2009, с. 175 – 176.
  10. Boykov 2013, с. 75 – 76.
  11. Кесякова 1999, с. 112 – 114.
  12. Възвъзова-Каратеодорова 1975, с. 229.
  13. Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 50.
  14. Boykov, G. Architecture as a Symbol of Power: Some Thoughts on the Ottoman Architectural Heritage of Plovdiv (Filibe). – Power and Influence in Southeastern Europe, 16th-19th c. (edd. M. Baramova et al.). Berlin, 2013, 77.
  15. www.tasyapi.com.tr, архив на оригинала от 5 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120105032534/http://www.tasyapi.com.tr/turkish/haberler_filibe.htm, посетен на 2013-05-22 
  16. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 100.
  17. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 100.
  18. Filibe (Plovdiv) Cuma Camii Konferansı Bildirileri, 7 Haziran 2008 (edd. C. Küçük, N. M. Yar). İstanbul: İstanbul Büyükşehir Belediyesi, 2008.
     Портал „Ислям“         Портал „Ислям          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „България“         Портал „България