Джумая джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Джумая джамия (на турски: Cuma Camii) е средновековен мюсюлмански храм в Пловдив.

Джамията се намира в центъра на Пловдив, в подножието на Таксим тепе. Тя e ранен османски паметник, чиято датировка е спорна — според различни автори тя е построена при султан Мурад I (1362-1389) или при султан Мурад II (1421-1451). Първоначално наричана Мурадие джамия по името на султан Мурад, финансирал строителството ѝ, по-късно тя става известна като Улу джумая джамия („Главна петъчна джамия“).[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Джамията е с размери 40 на 30 метра и е разположена в центъра на днешната пешеходна зона, западно от стария град на Пловдив. Стените са изградени, като два пласта тухли се редуват с един пласт дялан камък; тухли са поставени и отвесно между каменните блокове ("клетъчен градеж"). Такъв вид зидария се е прилагал на Балканския полуостров преди идването на османлиите при изграждането на църкви и др. сгради (напр. Болярската къща в Мелник). Това подсказва, че строителите вероятно са били местни или доведени пленници-християни. Подобна зидария имат Зелената джамия (Yeşil cami) в Изник и Хюдавендигяр джамия (Hüdavendigâr cami) в Бурса.

Първоначално достъп до помещението за молитви (haram) са осигурявали два входа. Докато през източния вярващите са влизали направо в джамията, северният, днес служещ като главен, чрез портал водел от пазара пред джамията към вътрешността на сградата. Днес входът от изток е зазидан. По време на подновителни работи (1784, 1818) е направена допълнителната западна врата, която вече не се използва. Минарето е в североизточния ъгъл.

За разлика от по-късните османски еднокуполни джамии, в Джумаята молитвеното помещение е покрито с девет купола, носени от четири стълба в центъра на сградата. Под средния купол по-рано е имало направен в началото на ХХ в. циментен шадраван,[2][3] служил не толкова за ритуалното измиване преди молитва, колкото като символ на задължителния за всяка джамия вътрешен двор.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според много изследователи Джумая джамия е построена на мястото на по-ранна християнска църква, посветена на света Петка Българска след преминаването на нейните мощи през града през 1228 година.[4] През XIX век Любен Каравелов дори пише, че джамията „едно време е била черква“.[5] Тази хипотеза се базира изцяло на местни легенди и „не може да се подкрепи с никакви данни“.[6] Някои автори напълно я отхвърлят, тъй като при извършения през 2006-2008 година ремонт, достигнал до основите на сграда, не са открити никакви следи от по стар строеж на мястото.[2][3]

Пристройката от северната страна на джамията

В съвременната историография има противоречиви мнения за времето на построяване на Джумая джамия, тъй като първоначалният строителен надпис на сградата не е запазен. Според преобладаващото днес мнение джамията е основана от султан Мурад II, вероятно около 1433-1436 година.[7][1][2] В полза на това свидетелства османският историк от XVII век Абдуррахман Хибри,[8] както и фактът, че през XVI век джамията няма собствен вакъф, а се издържа от средствата, отделени от Мурад II за поддържане на основаните религиозно-благотворителни учреждения в Одрин.[9][10] В полза на тази датировка говори и архитектурният стил на сградата, сходна с подобни джамии в Бурса, Одрин и София, както и цялостното преустройство на града през този период.[11]

Другата хипотеза за времето на строителство на Джумая джамия я свързва със султан Мурад I. Тя се базира главно на сведенията от пътеписа от XVII век на Евлия Челеби, според когото „находящата се вътре в чаршията Улуджамия, която се пълни с богомолци, е направена от завоевателя на град Одрин, Гази Худавендигяр Мурад I“.[12] Ако Джумая джамия наистина е строена по времето на Мурад I, преди 1389 година, тя е най-старият крупен османски паметник на Балканите, предхождащ дори Ески джамия в Хасково (1395), джамията на Евренос бей в Гюмюрджина (ок. 1370-1390), тази на Баязид в Димотика (1395 или 1397) и строежите в старата османска столица Одрин.

На югозападния ъгъл на джамията има слънчев часовник, поставен през 1878 г. Стихотворен надпис над северния вход гласи (в превод от османотурски):

Негово превъзходителство султан Мурад, който стои близо до милостта на Бога, издигна в Пловдив този красив храм, изпълнен със светлина. С минаването на времето неговата сграда цялата беше се разрушила. Отново я възстанови великодушният владетел обичайно. Ариф (мъдрецът) изрази датата на възстановяването върху драгоценния камък. Тази хубава джамия Абдюлхамид хан отново изгради. Година 1199, 27 шабан (5 юли 1784 г. от Р.Х.).[13]

По някое време след 1880 г. джамийското настоятелство преустройва представителната северна фасада, чийто аркиран портик е съборен и заменен от дървен кьошк с дюкяни.[2][14] С течение на времето сградата отново изпада в тежко състояние поради липса на грижи от малочислената мюсюлманска общност в града; установява се дори, че куполите ѝ са сериозно напукани.

Джамията през 2003 г.

През 2006-2008 г. цялото здание е основно ремонтирано от строителната фирма "Ташяпъ"[15] със средства на Голямата истамбулска община.[16] Стените и стълбовете са укрепени из основи. Покривът е покрит с нова обшивка. Горната част на минарето, повредено от земетресението през 1928 г., е възстановена в първоначалния си вид. Във вътрешността са отстранени два слоя рисувана украса; открит е най-ранният запазен такъв, датиращ вероятно от 1785 г.,[17] който е възстановен и реставриран. Премахнат е молитвеният басейн. Пристроеният дървен кьошк е превърнат в сладкарница и помещения за Пловдивското мюфтийство. Материалите по реконструкцията са отпечатани в спонсориран от община Истанбул том, който се разпространява безплатно.[18]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кесякова 1999, с. 112.
  2. а б в г Boykov 2010.
  3. а б Бойков 2012, с. 48.
  4. Кесякова 1999, с. 103.
  5. Каравелов 1940, с. 89.
  6. Рудлоф-Хиле 1934, с. 419.
  7. Бойков 2012, с. 50-52.
  8. Hibrî 1996, с. 67.
  9. Kiel 2009, с. 175-176.
  10. Boykov 2013, с. 75-76.
  11. Кесякова 1999, с. 112-114.
  12. Възвъзова-Каратеодорова 1975, с. 229.
  13. Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 50.
  14. Boykov, G. Architecture as a Symbol of Power: Some Thoughts on the Ottoman Architectural Heritage of Plovdiv (Filibe). – Power and Influence in Southeastern Europe, 16th-19th c. (edd. M. Baramova et al.). Berlin, 2013, 77.
  15. http://www.tasyapi.com.tr/turkish/haberler_filibe.htm
  16. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 100.
  17. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 100.
  18. Filibe (Plovdiv) Cuma Camii Konferansı Bildirileri, 7 Haziran 2008 (edd. C. Küçük, N. M. Yar). İstanbul: İstanbul Büyükşehir Belediyesi, 2008.
Цитирани източници

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Рудлоф-Хиле, Г., Рудлоф, О. Град Пловдив и неговите сгради. – Известия на Българския археологически институт, 8, 1934, 388-390, 419
  • Ayverdi, E. H. Osmanlı miʿmârîsinin ilk devri: Ertuğrul, Osman, Orhan Gaazîler Hüdavendigâr ve Yıldırım Bâyezîd, 630-805 (1230-1402). Istanbul, 1966, 301-302
  • Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 48-51, 115-116
  • Пеев, В. Пловдив в миналото. 2-ро изд. Пловдив, 2011, 258
  • Filibe (Plovdiv) Cuma Camii Konferansı Bildirileri, 7 Haziran 2008 (edd. C. Küçük, N. M. Yar). İstanbul, 2008
  • Chardakliyska, E. The Muradiye and Imaret Mosques in the Context of Early Ottoman Filibe. M.A. thesis, American University in Cairo, 2015

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]