Таксим тепе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Таксим тепе
Къщата на Христо Г. Данов
Къщата на Христо Г. Данов
Plovdiv city center map.png
42.1472° с. ш. 24.7499° и. д.
Местоположение на картата на България Пловдив център
Общи данни
Местоположение Пловдив
Част от Трихълмието
на Пловдивските тепета

Таксим тепе е едно от тепетата на българския град Пловдив, заедно с Небет тепе и Джамбаз тепе формират така нареченото Трихълмие. Таксим тепе се намира в най-югозападната част на Трихълмието.

Името му произлиза от думата таксим (на арабски означава „разпределяне“), което упоменава мястото като разпределително за древния град. Тук са се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в различни посоки из Трихълмието. През първата половина на Османското владичество го наричали Сарай тепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци или жилища. През годините на българското Възраждане е известно и като Кесяково тепе по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха на тепето.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според едно от преданията първоначално тепето е наричано Евмолпиев връх, на името на тракийския цар Евмолп. Той пръв построил дворецът си на него. В римско време три самостоятелни водопровода доставят вода в кастелиума (разпределителен резервоар), който се предполага, че се е намирал над днешния тунел. Оттук водата се е спускала към фонтаните, обществените и частните сгради на древния Филипопол.[1]

Може да се предположи, че църква на сегашното място на катедралата „Свето Успение Богородично“ на тепето има от 1189 г. както споменава Никита Хониат. Тя е била ограбена от кръстоносците на Третия кръстоносен поход. Впоследствие сградата била преиздигната.[2]

През 1578 г. Стефан Герлах, който посещава Пловдив на път от Виена за Цариград споменава за храм „Свети Николай“, разположен най-вероятно на сегашното място на хълма.[3]

На тепето са построени едни от най-красивите и емблематични къщи в Пловдив.

Разни[редактиране | редактиране на кода]

На тепето се намират

  • Катедрален храм „Свето Успение Богородично
  • Храм „Свети Николай
  • Къща-музей „Христо Г. Данов”, разположена в северозападната част на хълма. Високите  каменни основи  са иззидани върху здрава скала на върха на хълма. В нея от 1975 г. се помещава експозицията „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“ на Регионалния исторически музей, Пловдив.[4]
  • Къщата на Генко Митов е двуетажна, с висок сутерен, разположена на самия ъгъл срещу южната стена към входа до камбанарията на църква „Св. Богородица”. Главният  вход е откъм двора с портик, състоящ се от четири кръгли дървени колони, предаващ му изящен вид. Къщата е изписана отвътре и отвън с линии, пиластри с капители и цветни медальони. Според надписа над входа към двора е построена през 1852 г.[1]
  • Къщата на Константин Хаджикалчев е построена през 1850 г. Домът е симетричен, на два етажа, с висока изба. Малък портик с двураменно стълбище въвежда в хайета на първия етаж, около който има пет стаи.
  • Къщата на Стоян Стайнов e построена е в северозападна част на хълма.[1]
  • Къщата на Андрей Георгиади

До тепето се намират

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Таксим Тепе - хълмът с чудните къщи
  2. Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 382 – 383.
  3. Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, 516, ср. превод.
  4. Експозиция „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“, сайт на РИМ-Пловдив