Бунарджик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за тепето в Пловдив. За селото в Република Македония вижте Бунарджик (община Белимбегово).

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хълм на освободителите.

Бунарджик
Bunardzik.JPG
Map of Plovdiv.png
42.1446° с. ш. 24.7382° и. д.
Местоположение на картата на България Пловдив
Общи данни
Местоположение Пловдив
Част от пловдивски тепета
Надм. височина 272 m
Бунарджик в Общомедия

Бунарджик (или Бунарджика) е второто по височина от шестте тепета на българския град Пловдив. Намира се на запад от централната част на града. Официалното му име Хълм на освободителите се използва рядко. Хълмът е също популярен като Альоша.

В римско време е известен като „Хълма на Херкулес“ и там е имало голяма статуя на митичния герой. Произходът на наименованието Бунарджика е от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните водоизточници. Друго негово наименование, използвано за кратко, е Сталин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Римският акведукт, по който в античните времена Филипопол се е снабдявал с питейна вода от Марково, e опасвал склоновете на Младежкия хълм и Бунарджика. От тях водата се е подавала до Сахат тепе и Небет тепе.[1]

През 1881 г. е издигнат Руският паметник. Тогава е извършено и първото регистрирано залесяване на хълма. През 1901 г. е построен и първият ресторант на открито, известен с името на хълма. През 1908 г. кметът на града Христо Г. Данов отказва на княз Фердинанд терен на Бунарджика за построяване на дворец.[2]

В подножието на тепето се е намирал и главният резервоар на водите в града.[3] В средата на 30-те години по предложение на кмета Божидар Здравков хълмът е преименуван на Хълм на освободителите.[4]

През 1954 г. на върха на хълма е издигнат 15 метров паметник на Съветската армия, известен като „Альоша“. По-късно е построен и Летният театър в подножието на хълма. С посещението на Юрий Гагарин през 1961 г. в града се поставя началото на алеята на космонавтите не далече от Альоша.

Хълмът е обявен за природна забележителност Хълм на освободителите на 12 януари 1996 г.[5][6]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

На хълма и в основите му се намират

Разни[редактиране | редактиране на кода]

На хълма има добре изградена инфраструктура. В основите на хълма се намират

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. План на Античния стадион
  2. „От 107 години на ул. Иван Вазов има чинари“, архив на оригинала от 4 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181104010151/https://arhiv.marica.bg/%D0%BE%D1%82-107-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BB-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8-news741108.html, посетен 4 ноември 2018 
  3. Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
  4. „В Пловдив вдигат първия у нас монумент на освободителите“, архив на оригинала от 27 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181027232016/https://arhiv.marica.bg/%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-news707748.html, посетен 27 октомври 2018 
  5. Хълм на Освободителите. // ИАОС. Посетен на 2 ноември 2018 г.
  6. Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България