Паметник на Съветската армия в Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паметникът

Паметникът на Съветската армия (известен с името Альоша) е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на хълма Бунарджик в Пловдив.

Издигнат е през 1954-1957 г. от архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов.[1] Прототип на статуята е руският войник Алексей Иванович Скурлатов (1922–2013).

След 1989 г. са правени няколко опита за премахване на паметника, но до момента те остават безуспешни.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1948 година е решено в Пловдив да се изгради паметник на Съветската армия. За скулптор е избран Васил Радославов.

На 5 ноември 1957 г. десетметровата гранитна скулптура е открита в Пловдив, като в гранита на пиедестала му е гравирано „Слава на непобедимата съветска армия освободителка“[2].

През 2007 г. по случай отбелязването на 50-годишнината от откриването на паметника в Пловдив пристига прототипът на паметника – руският войник Алексей Иванович Скурлатов. Също така на 5 ноември 2007 г. в Балабановата къща е валидирана марка със стилизирано изображение на паметника[3].

На 21 септември 2013 г. на паметника е поставен дълъг червен плащ и черна кърпа на лицето[4].

На 3 ноември 2013 паметникът осъмва с надпис „Тотев вън“, като автори на това дело се водят „Пловдив без цензура“[5].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джамбов, Х., Н. Алваджиев, И. Терзийски. Паметта на един град. Пловдив, 1972, 83.
  2. Николай Тихов, Почина първообразът на паметника Альоша в Пловдив), dariknews.bg, 4 ноември 2013 г.
  3. Валидираха пощенска марка „Альоша“, News.Plovdiv24.bg, 5 ноември 2007 г.
  4. Паметникът на „Альоша“ осъмна с червено наметало, novanews.novatv.bg, 21 септември 2013 г.
  5. "Паметникът на Альоша осъмна с транспарант „Тотев вън“, dnevnik.bg, 3 ноември 2013 г.