Александър Занков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Занков
български скулптор
Портрет на Александър Занков, ок. 1926 г.

Роден
Александър Христов Занков
Починал

Етнос българи
Образование

Флорентинска академия за изящни изкуства

Римска академия за изящни изкуства
Семейство
Баща Христо Занков
Братя/сестри

Георги, Славчо, Райна, Любен, Асен, Цветанка и

Борис.
Александър Занков в Общомедия

Александър Христов Занков е български скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Занков е роден в София на 29 януари 1900 година, в семейството на Христо Занков. Брат е на революционера Георги Занков. Завършва Трета мъжка гимназия в София. От една паралелка е с художника Александър Жендов.[1] Приятел от детинство с Христо Смирненски.[2]

Георги Занков с брат си Александър, Виена, 1926.

През 1920 година следва архитектура във Виенската политехника, а през 1923 г. – философия в СУ „Св. Климент Охридски".[3] След което споделя със семейството си, че е решил да се занимава с изучаване на скулптура. Баща му е бил твърдо против, защото смятал това за несериозна професия. Въпреки това младият Александър заминал за Италия. Следва в Художествената академия във Флоренция при Либерто Андрести. В Рим се запознава с руската балетмайсторка, родена в Киев, Анна Воробьова (1898 – 1985) и там през 1926 година сключват брак. Имат двама сина: Огнян Занков (професор д.п.н.) и Орлин.[4][5][6] През 1927 година завършва Художествената академия в Рим при проф. Е. Лупи. През 1929 година специализира в Париж при проф. Антоан Бурдел (ученик на Роден). През 1934 година се завръща в България.

Александър Занков участва в много общохудожествени изложби и в много конкурси за паметници. Работи в областта на монументално-декоративната скулптура и композиция. През 1939 година създава „Паметник на освободителите“ в Кърджали. През 1941 година участва в пластичното оформление на Военната академия в София, моделира каменните фигури за фасадата на сградата. След 9 септември 1944 г. участва в осъществяването на временната монументална украса на София и на статуята на „Републиката“ през 1946 година. През същата година прави бронзова фигура на българския войник пред Военното гробище в София, орнаменталната пластика на салоните на Театъра на народната армия в София и на Културния дом на профсъюзите „Георги Димитров“ (днес Син сити) през 1948 година, а в колектив печели конкурса и строи Паметник на съветската армия в Шумен. Негов е страничният релеф на Паметника на съветската армия в Пловдив от 1957 година, Паметник на Иван Вазов, София от 1956 година, Паметника на загиналите руски войни, връх Етрополска Баба. През 1960 година в София осъществява първата си самостоятелна изложба. През 1967 година създава паметник на Алеко Константинов на лобното място на писателя, по пътя между Пазарджик и Пещера. Негови творби се намират в художествени галерии и музеи в страната и чужбина, като София, Казанлък, Москва и други, а също и в много обществени сгради, паркове и площади в страната, като в Сливница, Златоград, Симеоновград, Велинград, Устина, Големо Белово, Требич и др.[3]

Почива в София на 27 юни 1982 година.[7][8][9][10]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чудомир, Съчинения в три тома, Том 3, Спомени, пътеписи, статии и бележки, Издателство „Български писател“, София, 1970, стр.64.
  2. lit.libsofia.bg
  3. а б registersofia.bg
  4. Анна Воробьова – украинка, която се посвещава на българския балет, 22 октомври 2011.
  5. Попов, Теодор. Звезди на българския балет, София, 1993 г.
  6. Станчев, А. „Анна Воробьова (In memoriam)“. – Музикални хоризонти, 1985, №7, 34 – 35.
  7. Димитров, Димитър. История на изкуството, Просвета, София, 1991, стр. 260.
  8. Енциклопедия България, Том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 37 – 40.
  9. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, Том 1, Издателство на БАН, София, 1980, стр. 322.
  10. Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България, Държавно издателство „Техника“, София, 1981, стр. 223, 330.