Христо Занков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Занков
български политик

Роден
Починал
28 юли 1926 г. (73 г.)
Политика
Депутат IV ОНС   III ВНС   X ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   

Христо Георгиев Занков е български политик и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Занков е роден в град Самоков на 20 април 1853 година. Учи в местното самоковско училище до четвърти клас. Участва най-активно в борбите за българска църковна независимост. Среща се с Васил Левски и след това участва в подготовката на Априлското въстание от 1876 година в самоковския край.

Христо Занков (в средата) с бойни другари, около 1876 г.
Парижкият кмет Русел се подписва в златната книга на столицата. На снимката: софийският кмет Харалампи Карастоянов, Христо Занков, Ради Радев, Христо Попов, Иван Димитриев Гешов и други, около 1911 г.
Гюешево, 25 юни 1913 г. Пред плененото турско знаме. На снимката: Христо Занков (седнал в средата), Ради Радев, Харалампи Автов и др.

През 1879 година се премества в София и основава първата и най-известна тогава бояджийска фирма за боядисване на прежди.

Избиран от самоковска околия за народен представител в III Велико народно събрание и в 4-то ОНС и 10-то ОНС. От софийска градска околия е избран в 16-то ОНС и 17-то ОНС. През Сръбско-българската война през 1885 година е награден с орден за особени заслуги.

Избиран е 3 пъти за окръжен съветник и 3 пъти за общински съветник в София. Той е най-възрастният общински съветник. Заема много почетни и обществени длъжности. Става член на търговската камара; църковен настоятел; председател на околийското бюро; председател на химическо-текстилно бояджийско „занково“ сдружение.[1]

През 1904 – 1914 година е председател на Софийското либерално бюро. Виден член на Либералната партия под водачеството на д-р Васил Радославов. Умира в София на 28 юли 1926 година.[2][3][4][5][6]

Има 10 деца /две от които почиват/. Двама от неговите синове са революционерът Георги Занков и скулпторът Александър Занков.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. в. Занаятчийска дума, бр.784, 31.07.1926 г., стр.2.
  2. Софийски общински вестник, бр. 4, 21.06.1915 г.,стр.1 – 2.
  3. в. Независимост, София, бр. 1561, 28.07.1926 г.,стр.1.
  4. в. Независимост, София, бр. 1563, 30.07.1926 г.,стр.2.
  5. в. Знаме, София, бр.165, 29.07.1926 г.,стр.2.
  6. в. Мир, София, бр.7822, 28.07.1926 г., стр.1.