Христо Попов (подполковник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.

Христо Попов
български политик и офицер
Lieutenant colonel Hristo G. Popov.jpg

Звание Подполковник
Години на служба 1878 – 1889
Служи на Национално знаме на България България
Род войски Артилерия
Военно формирование №6 пеша дружина
1-ви пехотен полк
Битки/войни Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Награди Вижте по-долу
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Друга дейност X ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   [1]

Христо Георгиев Попов е български офицер и политик, военен деец от Сръбско-българската война в която командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899 – 1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915 – 1916).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875 – 1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.[2]

На 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк.[3] През Сръбско-българската война (1885) с полка си участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълъбовци възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при Гургулят, Бански дол и Пирот (14-15 ноември). Награден е с военен орден „За храброст“ III степен.

През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. На 12 януари 1889 г. се уволнява от армията като майор.[4]

След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран на 19 юли 1924.[4][5]

Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г.. 1889.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, 2005, с. 103
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 378.
  3. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35
  4. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  5. Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 176
Димитър Яблански кмет на София (12 април 1899 – 4 януари 1901) Петър Чернев
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Шумен“         Портал „Шумен          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България