Петър Чернев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Чернев.

Петър Чернев
български политик
Роден:
Починал:
Народен представител в:
УС   I ВНС   II ОНС   V ВНС   
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) от ляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев, Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров, Иванов, неизвестна, Христо Бракалов. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев, неизвестна, Иван Каранджулов, неизвестна, Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Петър Атанасов Чернев е български политик.

Биографични данни[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден в Русе и завършва класно училище в родния си град и след това Робърт колеж в Цариград като стипендиант на русенската община. От 1873 г. е учител по английски и турски в Русе. Известен е и като читалищен и театрален деец и секретар на читалище „Зора“.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението е бил народен представител от Консервативната партия в Учредителното събрание, кмет на Русе през 1879 г. и кмет на София през 1901 – 1903 г. Главната му задача по време на краткото му кметуване в Русе е да замени безболезнено руския език и руските служители с български в общината след деветмесечното Временно руско управление. През лятото на 1879 г. според изискванията на Берлинския договор е разрушена русенската крепост. През 1880 г. е секретар на Министерския съвет. От 1880 до 1881 г. участва в българо-турската погранична комисия. По това време е секретар на дипломатическото агентство на България в Букурещ. Между 1881 и 1883 г. е секретар на агентството ни в Белград. В периода 1883 – 1887 г. е секретар и главен секретар на Министерството на външните работи. През август 1886 г. управлява министерството до завръщането на Григор Начович. От 1886 до 1887 г. управлява българското дипломатическо агенство в Букурещ, но е отзован по подозрение в симпатии към офицерите-детронатори. Между 1896 и 1899 г. е член на Временното централно бюро на Прогресивнолибералната партия, а от 1904 до 1907 г. и на редовното Централно бюро. Членува в масонската ложа „Братство“.

След Христо Попов Столичната община е управлявана три месеца от тричленна комисия, след което за кмет на града е избран П. Чернев. През неговото кметуване е открита трамвайната линия за Княжево (1 април 1901 г.) и някои други трамвайни маршрути са удължени. Положен е основният камък на Паметника на Цар Освободител (23 април 1901 г.). Участва като народен представител в Учредителното събрание, 1 ВНС, 5 ВНС и в допълнителните избори на 2 ОНС[1].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Радков Иван, Л. Златев, Русенските кметове (1878 – 2005 г.), Русе, 2005 г., с. 13 – 15.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с.с. 294
Никола Доганов Rousse-coat-of-arms.svg Кмет на Русе (1 май 1879 – 19 октомври 1879) Димитър Селвели
Христо Попов BG Sofia coa.svg кмет на София (4 април 1901 – 23 септември 1903) Петко Николов