Направо към съдържанието

Иван Стефанов Гешов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Стефанов Гешов
български политик и дипломат

Роден
Починал
24 април 1932 г. (78 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националностбългарин
Учил вРобърт колеж
Политика
ПартияНародна партия
Народен представител в:
VIII ОНС   [1]

Иван Стефанов Гешов е български политик от Народната партия.[2][3][4][5]

Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) от ляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев, Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров, Иванов, неизвестна, Христо Бракалов. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев, неизвестна, Иван Каранджулов, неизвестна, Иван Стефанов Гешов, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Людсканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Роден е на 15 март 1854 година в Пловдив. Произхожда от големия възрожденски род Гешови. Завършва Робърт колеж в Цариград и следва в Оуенс колеж в Манчестър.[2]

Наред със своя братовчед Иван Евстратиев Гешов той е сред водачите на Народната (съединистка) партия в Източна Румелия, където е депутат в Областното събрание, кмет на Пловдив (1880 – 1883) и председател на Постоянния комитет (1884 – 1885).[2]

След Съединението е дипломатически агент и пълномощен министър в Париж (1897 – 1901), Цариград (1901 – 1903,[6] 1906 – 1909, 1914 – 1919), Виена (1904 – 1906), Берлин (1910 – 1913) и Берн (1919 – 1920). Той е представител в Османската империя в навечерието на кризата, довела до обявяването на независимостта на България през 1908 г.[2]

Умира на 24 април 1932 година в София.[2]

Личният му архив се съхранява във фонд 1880К в Централния държавен архив. Той се състои от 155 архивни единици от периода 1865 – 1969 г.[2]

  1. Карайотов, Иван, Йови Воденичаров. Възрожденец, държавник и общественик в следоосвобожденска България, Айтос и Бургас., Спринг ООД, 2010, с. 112 Архив на оригинала от 2015-03-24 в Wayback Machine., ISBN 978-954-921170-4-9
  2. 1 2 3 4 5 6 Иван Стефанов Гешов // Информационна система на Държавните архиви. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2019. Посетен на 15 февруари 2019 г.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 156.
  4. Касъров, Лука. Енциклопедически речникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 293. Посетен на 21 октомври 2025.
  5. Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. Гешовъ (Иванъ Стефановъ) // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 276.
  6. Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 29 / 16 юни 1902 г., стр 3.
Георги Странски председател на Постоянния комитет на Източна Румелия (1884 1885) Георги Странски