Никола Балканджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Балканджиев
български общественик, деец на БРП
Роден
Починал
17 януари 1973 г. (71 г.)
Партия Българска комунистическа партия
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   V НС   VI НС   

Никола Димитров Балканджиев е български общественик, деец на БРП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Балканджиев е роден е на 26 октомври 1901 г. в казанлъшкото село Манолово. От 1918 е член на БКП, а от 1921 г. и на БКМС. През 1921 г. се преселва в Пловдив и става тухлар и началник на десятка. От 1923 до 1925 г. е член на 6-ти районен комитет на БКП в града. Във Военния отдел на БКП. Арестуван е през април 1925 г. и лежи в затвора до март 1926 г., когато е освободен чрез амнистия. Между 1926 и 1927 г. е в група на БКП за набавяне на документи. Участва в основаването на РМС през 1928 г. и БКМС в Пловдив. В периода 1928 – 1930 г. е секретар на ОК на БКП в Пловдив, секретар на Тютюноработническия съюз, член на ЦК на НРСП. През 1929 г. оглавява стачка на пловдивските тютюноработници. През 1930 г. става член на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. От 1932 г. е общински съветник и член на ЦК на РП. През 1936 г. е осъден на 10 години затвор по ЗЗД. Освободен е през 1941 г. Става секретар на РК на БКП и се занимава със синдикална работа. От август до октомври 1942 г. е интерниран в Девин.

През декември 1942 г. е въдворен в лагера Еникьой. Излиза през ноември 1943 г. От ноември 1943 до април 1944 г. е секретар на синдикалния съвет в Пловдив. Партизанин и политически комисар на Първа средногорска бригада „Христо Ботев“ от април 1944 г.[1] След 9 септември 1944 г. е член на Областния комитет на БКП и председател на ОСПС. Остава на този пост до 1947 г. В периода 1947 – 1949 г. е член на Бюрото на ГК на БКП в Пловдив, а от 1948 г. е член на ЦК на БКП.

Между 19 ноември 1949 г. и 3 февруари 1959 г. е кмет на град Пловдив.[2]. Като кмет участва в потушаването на стачката на тютюноработниците през 1953 г., за което е награден с орден „За гражданска доблест“.[3] Бил е председател на Градския комитет на ОФ в Пловдив и на Окръжни комитет на борците против фашизма и капитализма. Умира на 17 януари 1973 г.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Протокол № 127 от 25 май 1951 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 70
  2. Райчевски Г., Петков П., Пловдивските кметове, Пв., 2005, изд. Агенция „Седем Д ООД“, с. 102
  3. Бутовски, И. и Марков, Х. Удавят в кръв тютюневата стачка през 1953 г., 168 часа
  4. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 355