Никола Балканджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Балканджиев
български общественик, деец на БРП
Роден: 26 октомври 1901 г.
Починал: 17 януари 1973 г. (71 г.)
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   V НС   VI НС   

Никола Димитров Балканджиев е български общественик, деец на БРП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Балканджиев е роден е на 26 октомври 1901 г. в казанлъшкото село Манолово. През 1921 г. се преселва в Пловдив и става тютюноработник. Участва в основаването на РМС и БКМС в Пловдив. През 1929 г. оглавява стачка на пловдивските тютюноработници. От 1932 г. е общински съветник. Член на БКП. През 1936 г. е осъден на 10 години затвор по ЗЗД. Бил е секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив, както и секретар на Тютюноработническия съюз и член на ЦК на Независимите профсъюзи. От 1932 г. е член на ЦК на РП.

По време на втората световна война е въдворен в лагера Еникьой. През 1944 г. е освободен предсрочно и излиза в нелегалност. Партизанин и политически комисар на Първа средногорска бригада „Христо Ботев“ от март 1944 г.

Между 19 ноември 1949 г. и 3 февруари 1959 г. е кмет на град Пловдив.[1]. Като кмет участва в потушаването на стачката на тютюноработниците през 1953 г., за което е награден с орден „За гражданска доблест“.[2] Бил е председател на Градския комитет на ОФ в Пловдив и на Окръжни комитет на борците против фашизма и капитализма. Умира на 17 януари 1973 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски Г., Петков П., Пловдивските кметове, Пв., 2005, изд. Агенция „Седем Д ООД“, с. 102
  2. Бутовски, И. и Марков, Х. Удавят в кръв тютюневата стачка през 1953 г., 168 часа
  3. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 355