Иван Кесяков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за лекаря. За кмета вижте Иван Кесяков (кмет).
Иван Кесяков
български политик
Роден
Починал
1965 г. (93 г.)
Учил вЯгелонски университет
Медицина
Работил вПловдивска окръжна болница
Видинска болница
БЧК
Семейство
Братя/сестриХристо Кесяков
Мария Кесякова

Иван Цоков (Цанчов) Кесяков е български лекар и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 януари 1871 г. През 1896 година завършва медицина в Ягелонския университет, специализира анатомопатология. Между 1897 и 1900 г. работи като ординатор в Пловдивската окръжна болница.

Активен деец е на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация, като е избиран за председател на настоятелството.[1]

От 1900 до 1905 г. е околийски и окръжен лекар в Пловдив. След това за една година е управител и окръжен лекар във Видинската болница. В два периода (1908 – 1912 и 1921 – 1922) е кмет на град Пловдив. Участва в Балканските и Първата световна войни като военен лекар, началник отделение на полеви лазарет. Между 1912 и 1919 и 1923 и 1934 г. е директор на Народното здраве. През 1935 – 1936 г. е главен секретар и подпредседател на БЧК[2].

Директор на Дирекцията на народното здраве (1918 – 1919 и 1923 – 1934) и е автор на Закона за народното здраве, действащ през 40-те години. Член на Управителния съвет в годините от 1930 до 1934, главен секретар (1935 – 1936) и подпредседател (1939 – 1940) на Българския червен кръст. Сътрудник е и член на редакционните колегии и редактор на редица медицински списания – „Летописи на Лекарския съюз в България“ и други.[2]

В памет на своите родители Рада и хаджи Цанчо Кесякови и на братята си Славчо и Христо Кесякови, Иван Кесяков и Мария Кесякови завещават на училищно настоятелство в родния и град собствената си къща там. Къщата трябва да бъде обзаведена и бъде използвана като пансион за нуждите на гимназията в Копривщица. През лятото от 15 юли до 5 септември в пансиона се урежда лятна колония за деца, с цел Копривщица да стане едно от най-търсените летовища в България. За реализацията на проектът се грижи ръководството на фондацията „Х. Ненчо Палавеев“.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 292.
  2. ↑ На този ден Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Нова добруджанска трибуна
  3. ↑ Женско благотворително и просветно дружество „Подкрепа“ // daritelite.bg. Посетен на 8 март 2023.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Медицина“         Портал „Медицина“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Кесяков&oldid=11766243“.