Драган Манчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драган Манчов
български книжовник
портрет на просветителя от М.Юрукова
портрет на просветителя от М.Юрукова

Роден
Починал
Драган Манчов в Общомедия

Драган Веселинов Манчов е български възрожденски просветител, книгоиздател и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

„Блъгарскый календарь за 1875 годинѫ“

Той е роден в Батак като Димитър Василев Манчов.[1] Годината на раждането му не е известна със сигурност, като се приема, че тя е 1834 г. Според други сведения е роден през 1824 или 1832 година. Ученик е на Хаджи Найден[2] и Йордан Ненов, а след това учителствува в с. Радилово, Батак, Пазарджик, Перущица и Пловдив. От 1862 година се отдава на книгоиздателска дейност. Заедно с Христо Г. Данов Манчов е най-големият български книгоиздател и книгоразпространител през Възраждането. Книжарницата му има клонове в Солун и Свищов. Книжарницата му в Солун се управлява от Алексий Димитров през 1874 година[3].

През 50-годишната си дейност Манчов издава 547 книги, голяма част от които са написани от неговото перо. Учебниците, които издава, се преимуществено за началните класове[4] и са осъществявали задачата образованието да формира националната идентичност.[5]

Неговият "Бащин език" е първата книга за нагледно гласно преподаване[4] и един от най-известните учебници за времето си, претърпява над 40 издания и цели десетилетия е в програмите на българските училища. Манчов отпечатва също църковнопевчески сборници, географски атласи и първата българска енциклопедия "Енциклопедичен речник" с автор Лука Касъров[6].

Манчов редактира в. "Стара планина". Има сведения, че той е един от хората, които налагат името "Стара планина", вместо използваното дотогава Балкан[7].

Участва в Старозагорското въстание - 1875 г., за което е арестуван. По тази причина той прекарва известно време в затвора в Одрин. След като е освободен, емигрира в Румъния и там наследява печатницата на Христо Ботев, като започва издаването на първия български всекидневник „Секидневний новинар”. В Букурещ Манчов издава през 1876 година първата стихосбирка на младия Иван Вазов "Пряпорец и гусла" и става един от най-големите почитатели на Вазов и негов доверен издател.

След Руско-турска война от 1877 - 1878 г. със съдействието на руските власти Манчов получава една употребявана скоропечатна машина и през май 1879 година разкрива собствена печатница в Пловдив. От отварянето на печатницата до края на века в нея излизат 448 книги, предимно учбна литература.[8] Манчов е един от първите разпространители на идеите на големия руски педагог Константин Ушински, чиято книга "Детски свят" Манчов е превел и издал.

През 1901 г. Манчов води и кратка обществена активност като кмет на Пловдивската община[6][9].

Трудове и издания на Драган Манчов[редактиране | редактиране на кода]


Letter by Dragan Manchov to Exarch Joseph I 17 December 1882-01.jpg Letter by Dragan Manchov to Exarch Joseph I 17 December 1882-02.jpg
Писмо от Димитър В. Манчов до екзарх Йосиф I относно решението му да отвори книжарница в Солун и с молба към Българската екзархия за отпускане на кредит в размер на 200–300 турски лири. 17 декември 1882 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мосенгов, Атанас. Книжовникът Драган Манчов. – В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.57.
  2. Биография на хаджи Найден Йоанович (Йованович)
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.193.
  4. а б "Времето на новата ни литературна деятелност до освобождението на една част от целокупна българия (1855-1878)", Димитър Маринов
  5. "Проблемът за националната идентичност в учебникарската книжнина, публицистиката и историографията през XVIII-XIX век", Надя Данова
  6. а б Сайт на Регионален исторически музей, Пловдив
  7. newmagnaura.org
  8. Мосенгов, Атанас. Книжовникът Драган Манчов. - В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.61.
  9. История на кметовете на Община Пловдив