Драган Манчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Драган Манчов
български книжовник
портрет на просветителя от М.Юрукова
портрет на просветителя от М.Юрукова

Роден
1834 г.
Починал
19 май 1908 г. (74 г.)
Драган Манчов в Общомедия

Драган Веселинов Манчов е български възрожденски просветител, книгоиздател и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

„Блъгарскый календарь за 1875 годинѫ“

Той е роден в Батак като Димитър Василев Манчов.[1] Годината на раждането му не е известна със сигурност, като се приема, че тя е 1834 г. Според други сведения е роден през 1824 или 1832 година. Ученик е на Хаджи Найден[2] и Йордан Ненов, а след това учителствува в с. Радилово, Батак, Пазарджик, Перущица и Пловдив. От 1862 година се отдава на книгоиздателска дейност. Заедно с Христо Г. Данов Манчов е най-големият български книгоиздател и книгоразпространител през Възраждането. Книжарницата му има клонове в Солун и Свищов. Книжарницата му в Солун се управлява от Алексий Димитров през 1874 година[3].

През 50-годишната си дейност Манчов издава 547 книги, голяма част от които са написани от неговото перо. Учебниците, които издава, се преимуществено за началните класове[4] и са осъществявали задачата образованието да формира националната идентичност.[5]

Неговият "Бащин език" е първата книга за нагледно гласно преподаване[4] и един от най-известните учебници за времето си, претърпява над 40 издания и цели десетилетия е в програмите на българските училища. Манчов отпечатва също църковнопевчески сборници, географски атласи и първата българска енциклопедия "Енциклопедичен речник" с автор Лука Касъров[6].

Манчов редактира в. "Стара планина". Има сведения, че той е един от хората, които налагат името "Стара планина", вместо използваното дотогава Балкан[7].

Участва в Старозагорското въстание - 1875 г., за което е арестуван. По тази причина той прекарва известно време в затвора в Одрин. След като е освободен, емигрира в Румъния и там наследява печатницата на Христо Ботев, като започва издаването на първия български всекидневник „Секидневний новинар”. В Букурещ Манчов издава през 1876 година първата стихосбирка на младия Иван Вазов "Пряпорец и гусла" и става един от най-големите почитатели на Вазов и негов доверен издател.

След Руско-турска война от 1877 - 1878 г. със съдействието на руските власти Манчов получава една употребявана скоропечатна машина и през май 1879 година разкрива собствена печатница в Пловдив. От отварянето на печатницата до края на века в нея излизат 448 книги, предимно учбна литература.[8] Манчов е един от първите разпространители на идеите на големия руски педагог Константин Ушински, чиято книга "Детски свят" Манчов е превел и издал.

През 1901 г. Манчов води и кратка обществена активност като кмет на Пловдивската община[6][9].

Трудове и издания на Драган Манчов[редактиране | редактиране на кода]


Letter by Dragan Manchov to Exarch Joseph I 17 December 1882-01.jpg Letter by Dragan Manchov to Exarch Joseph I 17 December 1882-02.jpg
Писмо от Димитър В. Манчов до екзарх Йосиф I относно решението му да отвори книжарница в Солун и с молба към Българската екзархия за отпускане на кредит в размер на 200–300 турски лири. 17 декември 1882 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мосенгов, Атанас. Книжовникът Драган Манчов. - В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.57.
  2. Биография на хаджи Найден Йоанович (Йованович)
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.193.
  4. а б "Времето на новата ни литературна деятелност до освобождението на една част от целокупна българия (1855-1878)", Димитър Маринов
  5. "Проблемът за националната идентичност в учебникарската книжнина, публицистиката и историографията през XVIII-XIX век", Надя Данова
  6. а б Сайт на Регионален исторически музей, Пловдив
  7. newmagnaura.org
  8. Мосенгов, Атанас. Книжовникът Драган Манчов. - В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.61.
  9. История на кметовете на Община Пловдив