Лука Касъров
Тази статия е за енциклопедиста. За дарителя вижте Лука Касъров (дарител).
| Лука Касъров | |
| просветен деец и публицист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Робърт колеж Средно училище „Любен Каравелов“ |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика, Лексикография |
| Лука Касъров в Общомедия | |
Лука Иванов Касъ̀ров е първият български енциклопедист, лексикограф, просветен деец и библиограф.[1][2][3] Създател е на първата българска енциклопедия „Енциклопедически речник“.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 24 юни 1854 година в Копривщица, тогава в пределите на Османската империя. Начално образование получава в родния си град и в Цариград през 1871 година. Завършва висше образование в Робърт колеж през 1877 година и получава титла бакалавър по изкуствата.[5][6] Работи като сътрудник на вестник „Зорница“ до 1890 година. От 1893 година живее в Пловдив, където е гимназиален учител, главен библиотекар от 1896 година и поддиректор на Пловдивската народна библиотека от 1 юни 1902 година.[7] В библиотеката той се заема с пренареждането, сигнирането и каталогизирането на библиотечния фонд. В периода 1899 – 1907 година издава в три тома първата българска енциклопедия „Енциклопедически речник“, която съставя сам в продължение на 30 години. Владее английски, руски, турски и френски език.[8][5]
Напуска библиотеката през 1915 година. Умира в Копривщица на 8 май 1916 година. По повод смъртта му, списание „Светлина“ отбелязва, че неговият Енциклопедически речник „...ще бъде единствен за дълго време като справочна настолна книга“.[9][5]
Дипломата на Лука Касъров от Роберт Колеж
Лука Касъров
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. Лука Касъров е прав, на трети ред, трети отляво надясно между Върбан Винаров и Константин Стоилов. Пред него е седнал Стефан Панаретов
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Касѫровъ, Лука. Енциклопедически рѣчникъ съ съдържание: 1) свѣдения исторически, биографически, географически, научни, литературни, митологически, библейски и други, 2) чужди думи, употрѣбителни въ книжовния ни езикъ и 3) наши си книжовни думи, които мѫчно се разбиратъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. Посетен на 8 януари 2024.
- Касѫровъ, Лука. Енциклопедически рѣчникъ съ съдържание: 1) свѣдения исторически, биографически, географически, научни, литературни, митологически, библейски и други, 2) чужди думи, употрѣбителни въ книжовния ни езикъ и 3) наши си книжовни думи, които мѫчно се разбиратъ. Т. II (Л-П). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1905. Посетен на 8 януари 2024.
- Касѫровъ, Лука. Енциклопедически рѣчникъ съ съдържание: 1) свѣдения исторически, биографически, географически, научни, литературни, митологически, библейски и други, 2) чужди думи, употрѣбителни въ книжовния ни езикъ и 3) наши си книжовни думи, които мѫчно се разбиратъ. Т. III (Р-Ѭ). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1907. Посетен на 8 януари 2024.
- „Пълен български речник“ (Не отпечатан. Ръкописът, състоящ се от 4232 страници, се пази в архива на Пловдивската библиотека „Иван Вазов“).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ КАСЪРОВ Лука Иванов (1854-1916) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 481. Посетен на 16 ноември 2025.
- ↑ Касъров, Лука Иванов (24. VІ. 1854 - 8. V. 1916) // Кратка българска енциклопедия. Т. II (ГЕРА-КВАЛ). София, Издателство на БАН, 1964. с. 643.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 325.
- ↑ Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. Касѫровъ (Лука Ив.) // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 654.
- 1 2 3 Колектив. Енциклопедия България, том 3. Първо издание. София, Издателство на БАН, 1982. с. 379.
- ↑ Уошбърн, Джордж. Петдесет години в Цариград - Спомени от Робърт колеж. превод Величков, Герасим. София, Издателство на „Отечествения фронт“, 1980. с. 169.
- ↑ Министерство на Народното Просвещение - Заповед № 759 от 27 юлий 1902 г. // Държавен вестник (175). 16 август 1902. с. 3. Посетен на 22 октомври 2025.
- ↑ Голяма енциклопедия „България“. Том 6 (ЗНА-КРУ). София, ИК „Труд“, 2012. ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0. с. 2283.
- ↑ Лука Касъров (1854 – 1916); Народна бибилиотека, Пловдив.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пешева, Кичка. Сто години след Лука Касъров (1854 – 1916) – автора на първата българска енциклопедия // Славянски диалози (18). 2016. с. – 2016-29 – 34.pdf 29 – 33. Посетен на 22 октомври 2025.
- Бочев, Боян. Историята оживява - Енциклопедистът Лука Касъров // Българско национално радио - Радио София, 22 юни 2024. Посетен на 20 октомври 2025.
- Лука Касъров – просветен деец, библиограф, events.bg (архивирано от оригиналаАрхив на оригинала от 2013-06-28 в archive.today)
|
