Старозагорско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Страозагорското въстание е неуспял опит на БРЦК за организиране на общо въоръжено въстание в Българско през 1875г.

На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководители Стефан Стамболов., тъй като старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това, в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият – Георги, е пронизан от няколко куршума.

Въстанието е много масово в селата около Стара Загора[1]. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), водят сражения с турците в околностите на село Елхово. Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за следващата по-мащабна освободителна акция, Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. В 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.

След въстанието следват мащабни репресивни мерки от страна на турските власти. Около 600 са арестувани, между които и част организаторите на въстанието, друга част емигрира.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Илков, Д.: Принос към историята на град Стара Загора, Пловдив, 1908, pdf

Източници[редактиране | редактиране на кода]