Първо сръбско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Първо сръбско въстание
Сръбска революция
Orasac 1804.jpg
Обявяване на въстанието
Информация
Период 15 февруари 1804 – 7 октомври 1813
Място Смедеревски санджак
Резултат Въстанието е потушено
Воюващи страни
Сръбски въстаници Османска империя Османска империя
Командири
Караджордже Петрович Хуршид паша
Вели паша
Първо сръбско въстание в Общомедия

Първото сръбско въстание (на сръбски: Први српски устанак) е въстание на сърбите в Смедеревския санджак, продължило от 1804 до 1813 година, първи етап на Сръбската революция.

Въстанието започва на 15 февруари 1804 година като бунт срещу своеволията на четирима еничарски дахии, поставили областта под свой контрол с подкрепата на Осман Пазвантоглу.[1] Опитите за съвместни действия на местните князе са посрещнати с брутални действия от дахиите, които извършват масово клане в т.нар. сеч на князете с цел да стреснат местните и да заздравят властта си. [2]

Военните загуби, както и опасността от влошаване на международното положение с последвалата Руско-турска война (1806-1812), принуждава Портата да сключи посредством Петър Ичко, т.нар. Ичков мир с въстаниците, оставяйки справянето с тях за по-добри времена. [3]

По време на Руско-турската война въстаниците действат като руски съюзник срещу Портата, но малко след набързо сключения Букурещки договор (1812) Високата порта потушава въстанието. Основна роля за това изиграва новият сръбски водач Милош Обренович, по чието нареждане вечерта на 13 срещу 14 юли 1817 г. е убит водача на въстанието Караджордже Петрович, а главата му е изпратена на новия османски султан и реформатор Махмуд II в знак на сръбско верноподаничество и лоялност. [4]

Освен сърби във въстанието участват много българи, особено от Поморавието и Видинско, но също и от Македония, като водилия преговорите с правителството Петър Ичко.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]