Руско-турска война (1806 – 1812)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Руско-турска война (1806-1812))
Руско-турска война от 1806 – 1812
Руско-турска война от 1806 – 1812
Athosbattle.jpg
Руският флот след битката при Атон, худ. Алексей Боголюбов
Информация
Период1806 – 1812 г.
РезултатПобеда за Русия
ТериторияМолдова, Влашко, Сърбия, България, Армения и Егейско море
Страни в конфликта
Русия Руска империяТурция Османска империя
Командири и лидери
Flag of Russia.svg Александър I
Flag of Russia.svg Александър Прозоровски
Flag of Russia.svg Иван Михелсон
Flag of Russia.svg Пьотър Багратион
Flag of Russia.svg Николай Каменски
Flag of Russia.svg Александър Ланжерон
Flag of Russia.svg Михаил Кутузов
Flag of Russia.svg Димитрий Сенявин
Сърбия Карагеорги Петрович
Flag of Turkey.svg Селим III
Flag of Turkey.svg Мустафа IV
Flag of Turkey.svg Махмуд II
Сили
1 200 000 мобилизирани400 000 мобилизирани
Жертви и загуби
24 000 убити, 4000 починали от рани, 72 000 починали от болести30 000 убити, 5000 починали от рани, 90 000 починали от болести
Руско-турска война в Общомедия

Руско-турската война от 1806 – 1812 започва през декември 1806 г., когато Османската империя заставя владетелите на дружествено настроените към Русия Молдова и Влашко да се откажат от престола.

Отначало, докато отношенията с Наполеон не са ясни, Русия няма намерение да предприема военни действия и да съсредоточава големи сили на границата, надявайки се на мирно урегулиране. С нарастването на перспективата за война с Франция обаче руското ръководство се решава на бързо уреждане на проблемите с южната си граница.

Успешната военна кампания на фелдмаршал Михаил Кутузов заставя турците да се откажат от Бесарабия, което е закрепено в Букурещкия договор от 8 май 1812 г.

След войната на Балканите Русия се стреми към преселването на български бежанци в Новорусия. Въпреки големия брой бежанци, преминали Дунав, руската администрация среща тяхното нежелание да напуснат Влашко и да заминат за далечните Буджак и Херсон. От около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия, а голямото мнозинство остава във Влашко и Западна Молдова[1].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 73 – 82.