Руско-турска война (1806 – 1812)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Руско-турска война (1806-1812))
Направо към: навигация, търсене
Руско-турска война от 1806-1812
Руско-турска война от 1806-1812
Athosbattle.jpg
Руският флот след битката при Атон, худ. Алексей Боголюбов
Информация
Период 1806 – 1812 г.
Резултат Победа за Русия, Букурещки договор
Територия Молдова, Влашко, Армения и Дарданелите
Воюващи страни
Русия Руска империя Османска империя Османска империя
Командири
Flag of Russia.svgАлександър Прозоровски
Flag of Russia.svg Пьотр Багратион
Flag of Russia.svg Николай Каменски
Flag of Russia.svg Михаил Кутузов
Flag of Russia.svg Иван И. Михелсон
Flag of Russia.svg Димитрий Н. Сенявин
Flag of Turkey.svg Селим III
Flag of Turkey.svg Мустафа IV
Flag of Turkey.svg Махмуд II
• ген. Йованович
Сили
1 200 000 мобилизирани 400 000 мобилизирани
Жертви и загуби
24 000 убити, 4000 починали от рани, 72 000 починали от болести 30 000 убити, 5000 починали от рани, 90 000 починали от болести

Руско-турската война от 1806-1812) започва през декември 1806 г., когато Османската империя заставя владетелите на дружествено настроените към Русия Молдова и Влашко да се откажат от престола.

Отначало, докато отношенията с Наполеон не са ясни, Русия няма намерение да предприема военни действия и да съсредоточава големи сили на границата, надявайки се на мирно урегулиране. С нарастването на перспективата за война с Франция обаче руското ръководство се решава на бързо уреждане на проблемите с южната си граница.

Успешната военна кампания на фелдмаршал Михаил Кутузов заставя турците да се откажат от Бесарабия, което е закрепено в Букурещкия договор от 8 май 1812 г.

След войната на Балканите Русия се стреми към преселването на български бежанци в Новорусия. Въпреки големия брой бежанци, преминали Дунав, руската администрация среща тяхното нежелание да напуснат Влашко и да заминат за далечните Буджак и Херсон. От около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия, а голямото мнозинство остава във Влашко и Западна Молдова[1].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 73-82.