Прутска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Руско-турска война (1710-1713))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Прутска война
Руско-турски войни
Prut pohod in 1711.gif
Прутският поход на Петър Велики
Информация
Период 1711 г.
Място Молдова
Резултат победа за Османската империя
Територия османска
Страни в конфликта
Flag of Russia.svg Руска империя Флаг на Османската империя Османска империя
Командири и лидери
Flag of Russia.svg Петър I Flag of the Ottoman Empire.svg Балтаджи Мехмед
Сили
38 000 руси
5 000 молдовци
200 000 османци

Прутската война, или Прутски поход, е част от Руско-турските войни, водена през 1711 г. Предизвикана е от шведския крал Карл XII и се развива в контекста на Великата северна война (1699 – 1721).

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Когато след поражението си при Полтава шведският крал Карл XII се спасява в Бендер на османска територия, той започва да влияе на великите везири и на султан Ахмед III, като им разкрива картината на преувеличена руска заплаха. Грубото искане на руския посланик да бъдат екстрадирани Карл XII и Иван Мазепа само потвърждава шведските уверения.

През януари 1710 г. способният полски дипломат на шведска служба Станислав Понятовски успява да спечели надмощие в двора на султана и да прати главния си съперник в затвора. Царят на Русия Петър I решава да поеме инициативата и докато все още е близък споменът за победата над шведите, да нахлуе в Османската империя, да предизвика въстания на местните християнски народи и евентуално да залови Карл и да се разправи с него.

Походът[редактиране | редактиране на кода]

Когато на 19 март 1711 г. Петър I обявява свещена война на исляма, в Истанбул надмощие печели военната групировка на великия везир Балтаджи Мехмед и еничарите. Борис Шереметиев и Петър I довеждат своите 38 000 души до река Прут, където на 11 август са обкръжени от 190 000 турци с 300 оръдия. Положението на русите е отчаяно – имат провизии и муниции само за три дни. Условията, които Петър би приел, са впечатляващи – да върне на Швеция Прибалтика без Санкт Петербург, да запази Станислав Лешчински на полския трон и да върне Азов, само армията му да бъде запазена непокътната. Балтаджи Мехмед се оказва далеч по-скромен и за удивление на русите иска само да върнат Азов на империята, да разрушат черноморските си крепости и кораби и да изтеглят войските си от Полша.

На същия ден на мястото на събитието пристига Карл XII с мащабни идеи за смазването на Русия. Сключването на примирие на 12 август го разгневява, но се оказва неспособен да промени решението на везира. Борбата му за хвърлянето на Османската империя във война с Русия продължава още 2 години, което пречи да се сключи окончателният мир, подписан едва на 16 юли 1713 г. в новия дворец в Одрин. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]