Руско-турска война (1735 – 1739)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Руско-турска война (1735-1739))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Руско-турска война от 1735 – 1739 г.
Руско-турски войни
Siege of Ochakov (1737).jpg
Превземането на Очаков (1737)
Информация
Период 1735 – 1739 г.
Място Крим; Едисан; Молдова
Резултат Нишки договор като анекс към сепаративния Белградски мирен договор и запазване на статуквото
Територия Азов и Запорожието остават за Русия
Страни в конфликта
Русия Руска империя в съюз със Свещената Римска империя Турция Османска империя
Кримско ханство
Командири и лидери
Flag of Russia.svg Михаил Леонтиев
Flag of Russia.svg Бурхард Миних
Flag of Russia.svg Пьотр Ласи
Flag of Turkey.svg Вели бей
Flag of Turkey.svg Илияс Колчак паша
Сили
80 000 неизвестни
Руско-турска война от 1735 – 1739 г. в Общомедия

Руско-турската война (1735-1739) е война между Русия и Османската империя, причинена от засилващи се противоречия относно резултатите от войната за полското наследство и безкрайните нападения на кримските татари. Войната също представя продължаващата битка на Русия за свободен достъп до Черно море.

Историографски войната се разглежда като част от общия австро-руско-османски конфликт на фона на австро-турската война, и след като Свещената Римска империя търпи поражения на Балканите - Русия се вижда принудена сама де се откаже от плановете си за промяна на неизгодното за нея статукво от предходната Прутска война.

Войната е обявена от Руската на Османската империя. Като непосредствен повод за войната служи преминаването през руска територия на войската на кримския хан в поход към Персия на помощ на османския си суверен в поредната персийско-османска война (1730-1736). Русия цели и да присъедини Кабарда. Руските посланици в Константинопол Неплюев и Вешняков възторжено съветват Петербург възможно най-скорошно да обявява война и да се възползва от смутовете в османската столица след възкачването на престола на Махмуд I. Неплюев е отзован, но походът на османския васал и кримски хан през руска територия послужва за casus belli. [1]

Ход на бойните действия[редактиране | редактиране на кода]

Руската армия е организирана в два корпуса - насочени към Крим (основен) и Азов - в претекст защита на руската територия от нападенията на кримските татари в Украйна в края на 1735 г. и в насока срещу военната кампания на кримския хан в Кавказ. През 1736 г. руските командири са натоварени с мисия да завладеят Азов и Крим.

През 1735 г. в навечерието на войната руснаците сключват мир с Персия, връщайки цялата територия, завладяна през руско-персийската война.

На 20 май 1736 г. руската днепърска армия (62 000 души) под командването на фелдмаршал Бурхард Кристоф фон Миних завладява с щурм османските укрепления при Перекоп и окупира Бахчисарай на 17 юни. Обаче, липсата на запаси заедно с избухването на епидемия накарва Миних да отстъпи към Украйна. На 19 юни руската донска армия (28 000 души) под командването на генерал Пьотр Ласи с подкрепата на донската флотилия, която е под командването на вицеадмирал Пьотр Бредал, завземат Азовската крепост. През юли 1737 г. армията на Миних завзема с щурм крепостта Очаков. Армията на Ласи (вече 40 000) марширува към Крим същия месец, нанасяйки няколко загуби на армията на кримския хан и завземайки Карабусар. Все пак Ласи и армията му отстъпват поради липса на запаси.

През юли 1737 г. Свещената Римска империя влиза във войната срещу Османската империя, но е победена на няколко пъти. През август Русия, Австрия и Османската империя започват преговори в Немиров, които се оказват безплодни. През 1739 г. няма значими военни операции. Руската армия напуска Очаков и Кинбурн поради епидемия от чума.

Финалния акорд на войната[редактиране | редактиране на кода]

През 1739 г. армията на Миних прекосява Днепър, побеждавайки турците в битка при Ставучани, окупирайки крепостта Хотин (19 август) и Яш. Все пак Австрия е победена от турците още веднъж и подписва сепаративния Белградски мирен договор с Османската империя на 21 август. [2] Това заедно с непосредствената заплаха от шведска инвазия кара Русия да сключи договора от Ниш на 18 септември с Османската империя, който слага край на войната. De jure Нишкият договор е анекс към Белградския, поради което и войната се води историографически като Австро-руско-турска, т.е. между Русия и Австрия от една страна и Османската империя - от друга.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Резултатите от войната са благоприятни за османците, които си връщат Белград и Олтения. Черно море остава вътрешноосманско, а Кримското ханство продължава до последващата руско-турска война (1768 – 1774) да бъде дразнител за Руската империя и същевременно пречка за разширението ѝ към Балканите и Кавказ със свободен излаз на Черно море.

Източници[редактиране | редактиране на кода]