Херсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Херсон.

Херсон
Херсон
град
Знаме
      
Герб
Будинок колишньої Херсонської міської думи (мур.).jpg
Катерининський собор (Херсон) 1.jpg Морехідне училище (мур.).jpg
Херсонський окружний суд 1.jpg
СтранаFlag of Ukraine.svg Украйна
ОбластХерсонска област
РайонХерсонски район
Площ68,7 km²
Надм. височина41 m
НаселениеПонижение 279 131 души (2022)
КметИгор Колихаев
Основаване18 юни 1778
Град от1778
Пощенски код73000-480
Телефонен код+380 552
МПС кодBT, НТ / 22
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайтcity.kherson.ua
Херсон в Общомедия
Морската академия с паметника на адм. Ушаков

Херсо́н (на украински: Херсон) е град в южна Украйна, административен център на Херсонска област. Населението на града към 1 януари 2022 г. е 279 131 души. От 2 март 2022 година до 11 ноември 2022 година е под контрола на Руската федерация, в следствие от Руската инвазия в Украйна.[1] Президентът на Украйна Володимир Зеленски посети освободения Херсон, разговаря с украински войници и благодари на западните партньори за тяхната подкрепа и помощ.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на висок и равен бряг на река Днепър, в близост до Днепровския лиман, където реката се влива в Черно море. Това му разположение го прави морско и голямо речно пристанище на р. Днепър. Градът е важен транспортен център както за корабоплаването, така и за железопътния транспорт.

Херсон е естествен административен, промишлен и културен център на Херсонска област. Само градската част без малките селища в административния район има население от около 350,7 хил. души (2008). По данни за 2008 г. градската агломерация на Херсон е с около 425,3 хил. жители и е сред най-значимите в тази част на Украйна. Херсон има град спътник Олешки. В нейния състав влизат още селищата Голая Пристан, Антоновка, Степановка, Камишани, Зеленовка, Надднепрянское, Чернобаевка, Белозьорка.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1737 г. във време на Руско-турската война (1735 – 1739) на мястото на днешния Херсон руските войски издигат укрепление, което наричат Александър Шанц. Постепенно значението на укреплението нараства и на 18 юни 1778 г. императрица Екатерина II подписва указ за основаване на крепост и корабостроителница, а на 19 октомври 1778 г. вече са поставени основите на крепостта и корабостроителницата на новия град, наречен Херсон в чест на древния Херсонес (наричан и само Херсон), като извор на християнство за старите руси. Основател на града е Григорий Потьомкин – фаворитът на императрица Екатерина II. От 2 март 2022 година до 11 ноември 2022 година е под контрола на Руската федерация, в следствие от Руската инвазия в Украйна.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г. (над 300 души):[3]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 324 424 100,00
Украинци 245 597 75,70
Руснаци 67 129 20,69
Беларуси 2 606 0,80
Евреи 1 467 0,45
Арменци 1 086 0,33
Молдовани 578 0,17
Поляци 483 0,14
Азербайджанци 453 0,13
Татари 388 0,11
Българи 372 0,11
Германци 361 0,11
Други и не самоопределили се 3 904 1,20

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 324 424 100,00
Украински 173 102 53,35
Руски 147 091 45,33
Арменски 536 0,16
Беларуски 421 0,12
Молдовски 162 0,04
Цигански 154 0,04
Български 77 0,02
Други или неопределени 2 881 0,88

Международни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове

В чест на Херсон в Шумен е наименуван квартал на негово име.

Градове партньори

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Херсон
  • Моше Шарет (1894 – 1965) – израелски политик, министър-председател на Израел (1953 – 1955)
  • Сергей Станишев (р. 1966) – български политик, министър-председател на България (2005 – 2009)
  • Лариса Латинина (р. 1934) – съветска гимнастичка, деветкратна олимпийска шампионка

Източници[редактиране | редактиране на кода]