Кишинев

Кишинев
Chișinău
	Кишинев Chișinău
	Кишинев Кишинев
Страна	Молдова
Площ	123 km²
Надм. височина	85 m
Население	567 038 души (8 април 2024 г.)
Кмет	Йон Чебан
Основаване	1436 г.
Първо споменаване	1436 г.
Пощенски код	MD-20xx
Телефонен код	+373 – 22
МПС код	C, K
Часова зона	UTC+2, UTC+3
Официален сайт	www.chisinau.md
	Кишинев в Общомедия

Кишинев (или Кишинеу;^[2] на румънски: Chișinău, [kiʃiˈnəw], Кишинъу; на руски: Кишинёв, Кишиньов, разпространено и в български източници) е столицата на Република Молдова. Населението на Кишинев е 567 038 души (8 април 2024 г.).

География

Градът е разположен на река Бик, приток на Днестър. Кишинев е разделен на пет административни района: Чентру (Център), Ботаника, Буюкани, Чокана и Ришкани (Ришкановка).

Площта на Кишинев е около 565 км².

История

Кишинев е основан в началото на 15 век като манастирски град. Смята се, че точната година на основаването му е 1436 г. През 1812 г. Кишинев, както и останалата част на Молдовското княжество, намираща се на изток от р. Прут, влиза в състав на Русия, която го превръща в център на Бесарабия.

След 1812 г. градът бързо се разраства. В него се заселват жители от различни краища на Руската империя и извън нея. Основават се много манифактурни преприятия. Особено голям е процентът на еврейското население в града. През 1917 г., например, от 101 избрани общински съветници 44 са евреи, което не е далеч от съотношението между еврейските и останалите жители на града.^[3]

Кишинев се намира в румънско владение от 1918 до 1940 година, когато става част от СССР. От август 1991 година градът е столица на независима Република Молдова.

Население

Етнически състав
Година	Молдовани	(%)	Руснаци	(%)	Украинци	(%)	Румънци	(%)	Българи	(%)	Гагаузи	(%)	Други	(%)	Неопр.	(%)	Общо
2004	481 626	67,6	99 149	13,9	58 945	8,3	31 984	4,5	8868	1.2	6446	0,9	11 605	1,6	13 595	1,9	647 513

Икономика

Кишинев е главен център в областта на услугите и в индустрията. Голяма част от индустрията се заема от потребителните стоки, производството на строителни материали, машини, пластмаса, каучук и текстил. В областта на услугите голям дял се пада на банките и кредитите, пазаруването и търговията, транспорта. Кишинев разполага с две автогари, като се изгражда трета. Освен тях, в града има международно летище, една международна жп гара и няколко хотела.

След разпадането на Съветския съюз жизненият стандарт в Кишинев остава много по-висок от този в провинцията.

Образование

В Кишинев са разположени Молдовската академия на науките и 23 университета – 12 държавни и 11 частни.

Други

На Кишинев е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).

Известни личности

Родени в Кишинев

Дойна Алдя-Теодоровичи (1958 – 1992), певица
Гари Кошницки (1907 – 1999), австралийски шахматист
Александър Ленски (1847 – 1908), руски драматичен артист, режисьор и театрален педагог
Авигдор Либерман (р. 1958), израелски политик
Стефан Любомски (1848 – 1902), български военен деец, генерал-майор
Александър Осовски (1871 – 1957), руски музиковед

Други

Владимир Воронин (р. 1941), политик, завършва техникум през 1961
Александър Пушкин (1799 – 1837), руски поет, живее в града през 1820 – 1823
Порфирий Стаматов (1840 – 1925), юрист, завършва гимназия през 1864

Галерия

Изглед от жилищен комплекс в Кишинев
Парк в Кишинев
Православен храм в централната част на града
Жп гарата в Кишинев
Международното летище в Кишинев

Външни препратки

Телефонен указател на Кишинев

Източници

↑ www.statistica.md
↑ „Нов правописен речник на българския език“, изд. „Хейзъл“, София, 2002, стр. 1008.
↑ Копанский, Яков М. Благотворительные организации евреев Бессарабии в межвоенный период 1918 – 1940, Кишинев 2002, с. 3

[wikidata-fa80a5ff5607a6751df4a7f3a5c9217bf4036280-v6-1] www.statistica.md

[2] „Нов правописен речник на българския език“, изд. „Хейзъл“, София, 2002, стр. 1008.

[3] Копанский, Яков М. Благотворительные организации евреев Бессарабии в межвоенный период 1918 – 1940, Кишинев 2002, с. 3

[1]

[2]

[3]