Кишинев
| Кишинев Chișinău | |
| Страна | |
|---|---|
| Площ | 123 km²[1] |
| Надм. височина | 85 m |
| Население | 567 038 души (8 април 2024 г.) |
| Кмет | Йон Чебан |
| Основаване | 1436 г. |
| Първо споменаване | 1436 г. |
| Пощенски код | MD-20xx |
| Телефонен код | +373 – 22 |
| МПС код | C, K |
| Часова зона | UTC+2, UTC+3 |
| Официален сайт | www.chisinau.md |
| Кишинев в Общомедия | |
Кишинев (или Кишинеу;[2] на румънски: Chișinău, [kiʃiˈnəw], Кишинъу; на руски: Кишинёв, Кишиньов, разпространено и в български източници) е столицата на Република Молдова. Населението на Кишинев е 567 038 души (8 април 2024 г.).
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен на река Бик, приток на Днестър. Кишинев е разделен на пет административни района: Чентру (Център), Ботаника, Буюкани, Чокана и Ришкани (Ришкановка).
Площта на Кишинев е около 565 км².
История
[редактиране | редактиране на кода]Кишинев е основан в началото на 15 век като манастирски град. Смята се, че точната година на основаването му е 1436 г. През 1812 г. Кишинев, както и останалата част на Молдовското княжество, намираща се на изток от р. Прут, влиза в състав на Русия, която го превръща в център на Бесарабия.
След 1812 г. градът бързо се разраства. В него се заселват жители от различни краища на Руската империя и извън нея. Основават се много манифактурни преприятия. Особено голям е процентът на еврейското население в града. През 1917 г., например, от 101 избрани общински съветници 44 са евреи, което не е далеч от съотношението между еврейските и останалите жители на града.[3]
Кишинев се намира в румънско владение от 1918 до 1940 година, когато става част от СССР. От август 1991 година градът е столица на независима Република Молдова.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Етнически състав | |||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | Молдовани | (%) | Руснаци | (%) | Украинци | (%) | Румънци | (%) | Българи | (%) | Гагаузи | (%) | Други | (%) | Неопр. | (%) | Общо |
| 2004 | 481 626 | 67,6 | 99 149 | 13,9 | 58 945 | 8,3 | 31 984 | 4,5 | 8868 | 1.2 | 6446 | 0,9 | 11 605 | 1,6 | 13 595 | 1,9 | 647 513 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Кишинев е главен център в областта на услугите и в индустрията. Голяма част от индустрията се заема от потребителните стоки, производството на строителни материали, машини, пластмаса, каучук и текстил. В областта на услугите голям дял се пада на банките и кредитите, пазаруването и търговията, транспорта. Кишинев разполага с две автогари, като се изгражда трета. Освен тях, в града има международно летище, една международна жп гара и няколко хотела.
След разпадането на Съветския съюз жизненият стандарт в Кишинев остава много по-висок от този в провинцията.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]В Кишинев са разположени Молдовската академия на науките и 23 университета – 12 държавни и 11 частни.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Кишинев е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кишинев
- Дойна Алдя-Теодоровичи (1958 – 1992), певица
- Гари Кошницки (1907 – 1999), австралийски шахматист
- Александър Ленски (1847 – 1908), руски драматичен артист, режисьор и театрален педагог
- Авигдор Либерман (р. 1958), израелски политик
- Стефан Любомски (1848 – 1902), български военен деец, генерал-майор
- Александър Осовски (1871 – 1957), руски музиковед
- Други
- Владимир Воронин (р. 1941), политик, завършва техникум през 1961
- Александър Пушкин (1799 – 1837), руски поет, живее в града през 1820 – 1823
- Порфирий Стаматов (1840 – 1925), юрист, завършва гимназия през 1864
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Изглед от жилищен комплекс в Кишинев
- Парк в Кишинев
- Православен храм в централната част на града
- Жп гарата в Кишинев
- Международното летище в Кишинев
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.statistica.md
- ↑ „Нов правописен речник на българския език“, изд. „Хейзъл“, София, 2002, стр. 1008.
- ↑ Копанский, Яков М. Благотворительные организации евреев Бессарабии в межвоенный период 1918 – 1940, Кишинев 2002, с. 3
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||