Белци
| Белци Bălți | |
| Страна | |
|---|---|
| Район | — |
| Площ | 41,43 km² |
| Надм. височина | 59 m |
| Население | 90 954 души (8 април 2024 г.) |
| Първо споменаване | 4 октомври 1620 г.[1][2][3][4] |
| Пощенски код | MD-3100 |
| Официален сайт | balti.md |
| Белци в Общомедия | |
Белци или Бълци (на молдовски: Bălţi, Бълци) е град в Северна Молдова. Разположен е на река Ръут, а населението му е около 144 800 души (2013 г.), което го нарежда на трето място в страната след Кишинев с 671 800 към 2013 г. и Тираспол със 159 163 към 2005 г.
Име
[редактиране | редактиране на кода]В превод от румънски думата bălți означава „тресавища“ (ед. ч. baltă). Смята се, че градът е бил наречен така, защото е основан на хълм, извисяващ се над мочурливите райони, където Ръуцел (Малък Ръут) се влива в Ръут.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Етнически групи | Население | Процент |
|---|---|---|
| молдовани | 66 877 | 52,4 % |
| украинци | 30 288 | 23,7% |
| руснаци | 24 526 | 19,2% |
| румънци | 2258 | 1,8% |
| поляци | 862 | 0,7% |
| евреи | 411 | 0,3% |
| българи | 297 | 0,2% |
| цигани | 272 | 0,2% |
| гагаузи | 243 | 0,2% |
| други | 1527 | 1,2% |
| неизяснени | 183 | 0,1% |
| Общо | 127 600 | 100% |
Религия
[редактиране | редактиране на кода]127 600 души (2004)
110 961 – православни, 2609 – баптисти, 990 – католици, 576 – адвентисти, 487 – петдесятници, 296 – методисти, 166 – евангелисти, 106 – мюсюлмани, 77 – презвитериани, 2252 – привърженици на други религии, 3304 – агностици, 544 – атеисти, 5193 – непосочили религията си.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Официален сайт на града (на руски и румънски)
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||
- ↑ Академия наук: 1421 год не является датой первого упоминания о Бельцах (rusă) // СП, 23 февруари 2016 г. (на руски)
- ↑ Geneza municipiului Bălţi: concept urbanistic şi prima atestare // 2007 г. (на румънски)
- ↑ Год рождения Бельц — 1620-й // СП, 6 ноември 2009 г. (на руски)
- ↑ Orașul și județul Bălți de la începuturi până în anul Marii Uniri // с. 104-115. (на румънски)