Порфирий Стаматов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Порфирий Стаматов
български и руски юрист
Роден
Починал
11 юни 1925 г. (85 г.)

Порфирий Христофоров Стаматов е български и руски юрист. Той е министър на правосъдието на България през 1881 г. Баща на писателя Георги Стаматов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Порфирий Стаматов е роден на 9 март (26 февруари стар стил) 1840 г. в Белгород Днестровски, Бесарабия, в българско семейство. Завършва гимназия в Кишинев през 1864 г. и право в Новоруския университет в Одеса през 1868 г. Работи като съдия в Одеса.

След Освобождението на България е член и председател на Върховния касационен съд в София (1880-1886). През 1881 г. за кратко е министър на правосъдието в правителството на Казимир Ернрот. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.

През 1887 г. се връща в Русия и до 1920 г. е съдия в Тифлис, Саратов и Одеса.[1]

Порфирий Стаматов умира на 11 юни 1925 г.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „О возобновлении угловных дел“
  • „О надзоре за судебными установлениями“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 419.