Направо към съдържанието

Йосиф Фаденхехт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йосиф Фаденхехт
български юрист и политик

Роден
Починал

Учил вЛайпцигски университет
Право
Работил вСофийски университет
Политика
Депутат
V ВНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   
Семейство
ДецаАнна Сърчаджиева
Йосиф Фаденхехт в Общомедия

Йосиф Максимов Фаденхехт е български юрист и политик от еврейски произход. Дългогодишен преподавател по гражданско право, той е и един от водачите на Демократическия сговор през 20-те години на 20 век.[1]

Йосиф Фаденхехт е роден през 1873 година в Ерзурум в семейство на ашкеназки евреи. Завършва гимназия в София, а през 1897 година - право в Лайпцигския университет. След специализация в Италия, от 1899 година е преподавател по гражданско право във Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“). Работи като адвокат. От 1906 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).[2]

В Шуменския затвор през 1923 година

Фаденхехт се включва в политическия живот като активен участник в Радикалдемократическата партия и от 1911 година многократно е избиран за народен представител. През 1918 година е министър на правосъдието в третото правителство на Александър Малинов. От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки[3] – днес УНСС. През 1920-1922 година е общински съветник в София. При управлението на Александър Стамболийски през 1923 г. е обвинен за политическата си дейност от Народното събрание.[4] След Деветоюнския преврат през 1923 година е част от крилото на радикалите, което се присъединява към Демократическия сговор в парламента[5], и през следващите години е сред най-видните привърженици на политиката на Андрей Ляпчев.[2] Близък приятел на публициста от еврейски произход Йосиф Хербст, първи директор на БТА, изчезнал безследно в дните на белия терор от края на април 1925 г.

От 1931 до 1939 година Йосиф Фаденхехт е председател на Съюза на българските адвокати.[2] По време на т.нар. Народен съд поема защитата на някои от обвиняемите.

Йосиф Фаденхехт умира през 1953 година в София.[2]

Негова дъщеря е Анна Фаденхехт, българска общественичка и съпруга на режисьора Стефан Сърчаджиев и майка на актьора Йосиф, Богдан и Николай Сърчаджиеви.

На Йосиф Фаденхехт е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

  • Фаденхехт, Йосиф. Система на българското вещно право. 1902.
  • Фаденхехт, Йосиф. Коментар на търговския закон. 1919.
  • Фаденхехт, Йосиф. Българско вещно право. Лекции. 1919.
  • Фаденхехт, Йосиф. Българско семейно право. Лекции. 1919.
  • Фаденхехт, Йосиф. Лекции по българско наследствено право. 1919.
  • Фаденхехт, Йосиф. Облигационно право. Лекции. 1919.
  • Фаденхехт, Йосиф. Залог върху вземанията. 1928.
  • Фаденхехт, Йосиф. Българско гражданско право. 1929.
  • Фаденхехт, Йосиф. Уеднаквяване облигационното право в славянските държави. 1933.
  • Фаденхехт, Йосиф. Новият полски законник по облигационно право. 1934.
  • Фаденхехт, Йосиф. Правото за издръжка между съпрузи. 1936.
  • Фаденхехт, Йосиф. Сравнителноправен очерк на облигационното право. 1941.