Йосиф Фаденхехт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Фаденхехт
български юрист и политик

Роден
Починал
27 октомври 1953 г. (79 г.)
Политика
Депутат
V ВНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   
Йосиф Фаденхехт в Общомедия

Йосиф Максимов Фаденхехт е български юрист и политик от еврейски произход. Дългогодишен преподавател по гражданско право, той е и един от водачите на Демократическия сговор през 20-те години на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Фаденхехт е роден през 1873 година в Ерзурум в семейство на ашкенази [1]. Завършва гимназия в София, а през 1897 година - право в Лайпцигския университет. След специализация в Италия, от 1899 година е преподавател по гражданско право във Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“). Работи като адвокат. От 1906 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).[1]

В Шуменския затвор през 1923 година

Фаденхехт се включва в политическия живот като активен участник в Радикалдемократическата партия и от 1911 година многократно е избиран за народен представител. През 1918 година е министър на правосъдието в третото правителство на Александър Малинов. През 1920-1922 година е общински съветник в София. След Деветоюнския преврат през 1923 година е част от крилото на радикалите, което се присъединява към Демократическия сговор, и през следващите години е сред най-видните привърженици на политиката на Андрей Ляпчев.[1] От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки[2] – днес УНСС.

От 1931 до 1939 година Йосиф Фаденхехт е председател на Съюза на българските адвокати.[1] По време на т.нар. Народен съд поема защитата на някои от обвиняемите.

Йосиф Фаденхехт умира през 1953 година в София.[1]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Фаденхехт, Йосиф. Система на българското вещно право. 1902.
  • Фаденхехт, Йосиф. Коментар на търговския закон. 1919.
  • Фаденхехт, Йосиф. Българско вещно право. Лекции. 1919.
  • Фаденхехт, Йосиф. Българско семейно право. Лекции. 1919.
  • Фаденхехт, Йосиф. Лекции по българско наследствено право. 1919.
  • Фаденхехт, Йосиф. Облигационно право. Лекции. 1919.
  • Фаденхехт, Йосиф. Залог върху вземанията. 1928.
  • Фаденхехт, Йосиф. Българско гражданско право. 1929.
  • Фаденхехт, Йосиф. Уеднаквяване облигационното право в славянските държави. 1933.
  • Фаденхехт, Йосиф. Новият полски законник по облигационно право. 1934.
  • Фаденхехт, Йосиф. Правото за издръжка между съпрузи. 1936.
  • Фаденхехт, Йосиф. Сравнителноправен очерк на облигационното право. 1941.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.:1922 г. стр. 4