Йосиф Сърчаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Сърчаджиев
български актьор
Роден
Активен период от 1952 г.
Семейство
Баща Стефан Сърчаджиев
Съпруга Райна Томова
Деца Ана Сърчаджиева
Александра Сърчаджиева

Уебсайт

Йосиф Стефанов Сърчаджиев е български актьор [1], син на режисьора Стефан Сърчаджиев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 май 1945 г. в София[2] в семейството на режисьора Стефан Сърчаджиев и Анна Фаденхехт, дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.

През 1970 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов".

Работил е в театрите в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен (1970 – 1972), в СИФ (1972) и Драматичен театър „Крум Кюлявков“ Кюстендил (1973 – 1975). По-късно работи в Театър на Народната армия в София (1975 – 1995), Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1996-) и в Театър 199, където играе и поставя като режисьор „Госпожица Юлия“.

От 1984 г. е народен артист.

Член на САБ, СБФД (1973) и НСРТ (1997-).

През 2004 г. Сърчаджиев получава тежък инсулт, от който се възстановява в продължение на години.

Съпругата му е известната сценаристка Райна Томова, от която има дъщеря – Ана Сърчаджиева. Има още една извънбрачна дъщеря – Александра Сърчаджиева (актриса) – от връзката му с Пепа Николова. Йосиф не поддържа отношения с Александра, твърдейки, че има една дъщеря - Ана - въпреки че ДНК теста е доказал, че Сърчаджиева му е дъщеря.

През 2013 г. взима участие в българския сериал „Дървото на живота", излъчван по ТВ7.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист (1974).
  • „Главна награда“ за филма „Черните ангели“ (Карлови Вари, Чехословакия, 1970).
  • „Награда за мъжка роля“ на САБ (1980).
  • „Наградата на София“ за (Благой) в постановката „Наградата“ от Драгомир Асенов (1981).
  • „Награда на ЦК на ДКМС за мъжка роля“ за ролята на (Иванов) в „Иванов“ от Чехов, режисьор Иван Добчев
  • „II награда за мъжка роля“ за ролята на (Лео) в „Глава втора“ от Нийл Саймън на преглед на камерните театри (1983).
  • „Награда за мъжка роля“ на САБ за (Робът) в „Драг и робът“ от Никола Русев (1983).
  • „I награда за мъжка роля“ на МНО за „Нощта на Детелина“ (1984).
  • „II награда“ на прегледа на историческата драма (Велико Търново, 1985).
  • „I награда за мъжка роля“ на САБ за пиесата „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“ (1987).
  • Медал „За заслуги“ към БНА за участие във филма „Хан Аспарух“ (1981).
  • Медал „За заслуги“ към МНО (1985).
  • Награда Аскеер за главна мъжка роля (1997).
  • „Награда за мъжка роля“ за (Крал Беранже I) в „Кралят умира“ от Йожен Йонеско на Благоевградски театрални празници.
  • Награда Аскеер „за цялостен принос в театралното изкуство“ (2010).

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2019 Ханът и империята император Константин ІV
2013 Дървото на живота 24 Асен Вълчев
2011 Авé бащата на Виктор
2010 Ако някой те обича моден дизайнер и приятел на Нора
2009 Три сестри и Андрей България / Германия
2004 Изпепеляване анархистът
2003 Птицата докторът
2002 Поручик Бенц
2001 И Господ слезе да ни види
Посетени от Господа – 2 заглавие
Последно кино – 3 заглавие
България / Франция пилот
2001 Версенжеторикс – („Vercingétorix“)
Друиди – (2 заглавие)
Франция / Канада / Белгия римлянинът Гистус
2000 Хайка за вълци 6 Козарев, партийния функционер
1999 Големите игри 10 Майкъл Спиридонов, бизнесмен
1999 Голямото семейство
? В една дъждовна есен Асен
1994 С тебешир и въглен
1993 Фатална нежност Хари Иванович
1993 Жребият 7 Йосиф Карасулиев, финансист-спекулант
1991 Дали́ – („Dalí“) Испания / България Жан Кокто
1991 Мълчанието синът – психиатър
1990 Музикален момент Константин Василев
1989 Право на избор
1989 Бягащи кучета учителят
1988 – 1996 Новите приключения на Арсен Люпен – („Le retour d'Arsène Lupin“) 20 Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия Херлок Шолмс (в 18-а серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“ – 1996)
1988 Време разделно 2 Караибрахим, еничарин, брат на Горан
1988 Юлия съпругът на Юлия
1987 Един ден аванс следовател
1986 За къде пътувате Стрезов
1985 Константин Философ 2 сарацин мъдрец
1985 Грехът на Малтица Пощов
1984 Битката за Бяла Сълзлийка 3
1983 Константин Философ 6 сарацин мъдрец
1983 Прадеди и правнуци. Каменно гнездо 5 Дервиш ага
1983 Третото лице д-р Савов
1983 Бон шанс, инспекторе! Велизар Карадушиев
1982 Дяволското оръжие византиеца
1981 Близката далечина инспекторът
1981 Хан Аспарух 3 император Константин ІV
1980 Приключенията на Авакум Захов 6 кинорежисьорът Асен Кантарджиев (в 5-а серия)
1979 Фильо и Макензен 7 прокурорът
1979 Къщата самурай
1979 Тайфуни с нежни имена 3 Боян, следовател
1979 Бумеранг
1978 Насрещно движение
1978 Умирай само в краен случай 2
1978 С любов и нежност архитект Стефанов
1977 Големият товар 2 Ханс Мюлер / Гастон Вилар
1976 Един наивник на средна възраст 2 Боян, наркоман
1976 Вината Захари
1976 Реквием за една мръсница 2 Боян Ангелов (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“)
1974 Спомен поета
1974 Бразилска мелодия 2 Спас Влаев
1973 Нона Иван Великин
1973 Бялата одисея Фокера
1973 Голямата победа малкият брат Бонев
1972 Вятърът на пътешествията Бим-Бам
1972 Глутницата бранник
1972 Гневно пътуване геологът Чавдар Техов
1971-1972 Това спокойно всекидневие 3 д-р Антонов
1970 Черните ангели 2 Андро
1968 Мъже в командировка 3 нов. Митко (в 3-та новела: „Епизодът“)
1968 Сонет
1967 С дъх на бадеми оперативния работник
1966 Момчето с баса
1962 Хроника на чувствата Васката
1952 Наша земя Тошко
  • „Ваш даскал Апостол“ (2006) – документален
  • „Да избереш живота“ (2005) – документален
  • „Симон, Авраам и Йосиф“ (1994) – документален
  • „Да се превъплатиш в себе си“ (1984) – документален

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]