Александра Сърчаджиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александра Сърчаджиева
Родена Александра Йосифова Сърчаджиева
20 май 1983 г. (35 г.)
Активни години 1986 –
Родители Пепа Николова
Йосиф Сърчаджиев
Брачни партньори Иван Ласкин (2006 – )
Партньори Руслан Мъйнов (2001 – 2006)
Деца София Ласкин
Местожителство София, България
Страница в IMDb

Александра Сърчаджиева е българска актриса.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва работа като водеща в музикалното предаване „Мело ТВ Мания“ по Канал 1.

Завършва 8-мо СОУ в София. След това завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2006 г., в класа на проф. Здравко Митков. На 1 септември 2006 г. е назначена на щат в театър „Българска армия“. Играе в различни пиеси в театъра, като по-известните от тях са: „Ножица – трепач“, „Процесът срещу Дон Жуан“, „Чайка“ и други.

Има участия и в няколко филма, като за филма „Шивачки“ е номинирана за награда за главна женска роля.

От 2014 г. е на щат в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Роли[редактиране | редактиране на кода]

Театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Уморените коне ги убиват, нали?“ – Джаки
  • „Процесът срещу Дон Жуан“ – Малката
  • „Ножица – трепач“ – Диди Маркова
  • „Боряна“ – Боряна
  • „Без контрол“
  • „По-големият син“ – Нина
  • „Чайка“ – Нина Заречная
  • Рейс“ – Влюбената
  • „Бурунданга“ – Берта
  • „Не всеки крадец е мошеник“ – Жената на крадеца

Филми[редактиране | редактиране на кода]

Сериали[редактиране | редактиране на кода]

Дублаж[редактиране | редактиране на кода]

  • Ким Суперплюс“ – Амилия (един епизод, 2005)
  • Самолети“ – Доти (2013)
  • „Самолети: Спасителен отряд“ – Доти (2014)
  • Angry Birds: Филмът“ – Матилда (2016)
  • „Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция“ – Капитан Ерика (2018)[1]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Живее и израства с майка си Пепа Николова, като с баща си не е близка, въпреки че носи неговата фамилия. Казва, че се е виждала с него само един-единствен път, когато е била на 11 години, в една сладкарница, за 2 – 3 сладоледа. Загубва майка си (единственият човек, който се е грижил за нея, докато е била дете) на 22 септември 2006 г., след дълго боледуване. Живее и израства в софийския квартал Мусагеница.След загубата на майка си се сближава с актьора Иван Ласкин, който ѝ помага да преживее трудния момент. През 2010 г. им се ражда дъщеря – София Ласкин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]