Александра Сърчаджиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александра Сърчаджиева
Родена Александра Йосифова Сърчаджиева
20 май 1983 г. (36 г.)
Родители Пепа Николова
Йосиф Сърчаджиев
Партньори Руслан Мъйнов (2001 – 2006; разделени)
Иван Ласкин (2006 – 2019; смъртта му)
Деца София Ласкин
Местожителство София, България
Страница в IMDb

Александра Сърчаджиева е българска актриса.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва работа като водеща в музикалното предаване „Мело ТВ Мания“ по Канал 1.

Завършва 8-мо СОУ в София. След това завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2006 г., в класа на проф. Здравко Митков. На 1 септември 2006 г. е назначена на щат в театър „Българска армия“. Играе в различни пиеси в театъра, като по-известните от тях са: „Ножица – трепач“, „Процесът срещу Дон Жуан“, „Чайка“ и други.

Има участия и в няколко филма, като за филма „Шивачки“ е номинирана за награда за главна женска роля.

От 2014 г. е на щат в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Роли[редактиране | редактиране на кода]

Театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Уморените коне ги убиват, нали?“ – Джаки
  • „Процесът срещу Дон Жуан“ – Малката
  • „Ножица – трепач“ – Диди Маркова
  • „Боряна“ – Боряна
  • „Без контрол“
  • „По-големият син“ – Нина
  • „Чайка“ – Нина Заречная
  • Рейс“ – Влюбената
  • „Бурунданга“ – Берта
  • „Не всеки крадец е мошеник“ – Жената на крадеца
  • „Терапевти“ – Шарлът
  • „За какво Ви е ДОН КИХОТ?“ – Марсела

Филми[редактиране | редактиране на кода]

Сериали[редактиране | редактиране на кода]

Дублаж[редактиране | редактиране на кода]

  • Ким Суперплюс“ – Амилия (един епизод, 2005)
  • Самолети“ – Доти (2013)
  • „Самолети: Спасителен отряд“ – Доти (2014)
  • Angry Birds: Филмът“ – Матилда (2016)
  • „Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция“ – Капитан Ерика (2018)[1]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Живее и израства с майка си Пепа Николова, като с баща си не е близка, въпреки че носи неговата фамилия. Казва, че се е виждала с него само един-единствен път, когато е била на 11 години, в една сладкарница, за 2 – 3 сладоледа. Загубва майка си (единственият човек, който се е грижил за нея, докато е била дете) на 22 септември 2006 г., след дълго боледуване. Живее и израства в софийския квартал Мусагеница. След загубата на майка си се сближава с актьора Иван Ласкин, който ѝ помага да преживее трудния момент. През 2010 г. им се ражда дъщеря – София. Сърчаджиева и Ласкин живеят на семейни начала до смъртта му от тежки здравословни проблеми на 6 януари 2019 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]