Здравко Митков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Здравко Митков
Роден
11 март 1952 г. (66 г.)
Националност Флаг на България България
Професия театрален режисьор и педагог
Награди Аскеер за режисура (2000)

Проф. Здравко Кирилов Митков е български режисьор и театрален педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 март 1952 в Кюстендил. Следва българска филология в Софийския университет и завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където е преподавател, заместник-ректор (1999-2000) и ректор (2000-2003).

Има множество преводи от английски език. Реализирал е 107 театрални и оперни постановки в България, САЩ и Република Македония. Гост-професор в Колорадо Колидж в Колорадо Спрингс, САЩ.

1978 – асистент-режисьор на Крикор Азарян в Народния театър „Иван Вазов“.

1979-1984 – режисьор в Драматичния театър „Константин Величков“ в Пазарджик.

1984-1986 – режисьор в Драматичния театър в Перник

1986-1988 – режисьор в Младежкия театър в София.

1988-1992 – режисьор в Сатиричния театър „Алеко Константинов“.

1992-2009 - режисьор в Театър „София“.

2013-2017 – директор на Сатиричния театър „Алеко Константинов“.

Национални награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2017 - Награда „ИКАР” - Най-добър спектакъл за спектакъла „ИМЕТО”
  • 2002 – Награда на София за постановката на операта „Фауст“,
  • 2000 – Награда за режисура „Аскеер“ за спектакъла „Развратникът“,
  • 1986 – Награда за режисура на III Национален преглед на Камерните постановки, Враца – за спектакъла „Нож в сърцето“,
  • 1985 – Награда за режисура на Национален преглед „Поглед към вековете“ – за спектакъла „Олимпий или Реквием за приятеля“,
  • 1984 – Награда за режисура на VII Национален преглед на българската драма и театър – за спектакъла „Рейс“,
  • 1983 – Награда на МНО за спектакъла „Цялата истина за Свети Георги“,
  • 1982 – Награда на САБ за най-добър млад режисьор на годината,
  • 1980 – Награда за режисура на IV Национален преглед на детско-юношеската драматургия и театър за спектакъла „Меко казано“.

Гастроли в чужбина[редактиране | редактиране на кода]

  • 1997 – „Армстронг тиътър“, Колорадо Спрингс, Колорадо, САЩ;
  • 1994 – „Народен театър“ Щип, Македония;
  • 1989 – „Нов американски театър“, Рокфорд, Илинойс, САЩ.

Гастроли в България[редактиране | редактиране на кода]

Народен театър „Иван Вазов“; Малък градски театър София; Театър „Сълза и смях“; Театър „Алтернатива“, София; НДК – София; Драматичен театър – Пловдив; Драматичен театър – Русе; Драматичен театър – Бургас; Драматичен театър – Димитровград; Драматичен театър – Габрово; Народна опера – Стара Загора; Театър 199, София; Национален музикален театър – София; Национална опера и балет.

Педагогическа практика и заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000-2003 – ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (21.09.2000 – 04.11.2003);
  • 2000 – заместник-ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (12.01.2000 – 21.09.2000);
  • 1999-досега – НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ – професор; Артистичен ръководител на клас актьорско майсторство и режисура;
  • 1999-2000 – член на СНС към Научната комисия по филологически науки и изкуствознание на Висша атестационна комисия към Министерски съвет;
  • 1997 (март-май) Колорадо Колидж, Колорадо Спрингс, САЩ – Гост-професор: Лекции по режисура;
  • 1996-1999 – доцент в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
  • 1985-1996 – главен асистент в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

От английски език
От руски език

Драматизации[редактиране | редактиране на кода]

Реализирани постановки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Щастливеца иде“ от Руси Божанов 1979, Пазарджик
  • „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс, 1979, Пазарджик
  • „Меко казано“ от Валери Петров 1980, Пазарджик
  • „Умореният кон“ от Франсоаз Саган 1980, Пловдив
  • „Женска оправия“ от Аристофан/Мерл 1981, Пазарджик
  • „Старчето и стрелата“ от Никола Русев 1981, Димитровград
  • „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир,1981, Пазарджик
  • „Майка Парашкева“ от Габе/Гройс 1982, Русе
  • „Излишни неща от личния живот“ от С. Коковкин 1982, Театър „София“
  • „Копче за сън“ от Валери Петров 1983, Пазарджик
  • „Цялата истина за Св. Георги“ от М. Милков 1983, Перник
  • „Еспресо край Дунава“ от Ф. Каринти 1984, Кафе-театър САБ, София
  • „Рейс“ от Станислав Стратиев 1984, Перник
  • „Нож в сърцето“ от Тенеси Уилямс 1985, Театър 199
  • „Силата на съдбата“ от Джузефе Верди 1985, Държавна опера Ст. Загора
  • „Олимпий или реквием за приятеля“ от Пелин Пелинов 1985, Пазарджик
  • „Двуглавият орел“ от Жан Кокто 1986, Младежки театър
  • „Излишни неща от личния живот“ от С. Коковкин 1985, БНТ, телевизионен театър
  • „Обичан до смърт“ от Калин Донков 1986, Младежки театър
  • „Животът, макар и кратък“ и „Сауна“ от Стратиев/Каринти октомври 1986, Сатиричен театър
  • „Тъкачка на сънища“ от А. Вайехо 1986, Учебен театър, НАТФИЗ
  • „Мюзикъл за пет пари“ от Брехт/Ступел 1987, Перник
  • „Голям колкото малка ябълка“ от П. Анастасов 1987, Народен театър
  • „Копче за сън“ от Валери Петров 1987, Младежки театър
  • „Арсеник и стари дантели“ от Дж. Кесълринг, февруари 1988, Сатиричен театър
  • „Алис в Огледалния свят“ от Каръл/Митков 1988, Младежки театър
  • „Мъртви души“ от Гогол/Булгаков, януари 1989, Сатиричен театър
  • „И сърцето най-сетне умира“ от Атанас Далчев/Митков 1988, НДК, София
  • „Обичате ли човешко“ от М. Иванов април 1989, Сатиричен театър
  • „Рейс“ от Станислав Стратиев, май 1989, N.A.T., Рокфорд, Илинойс, САЩ
  • „Антихрист – суперзвезда“ от М. Хубай, януари 1990, Сатиричен театър
  • „Кукленика“ от Береш/Бръзицов, 1990, Учебен театър, НАТФИЗ
  • „Професионалистът“ от Душан Ковачевич, 1990, Малък Градски Театър
  • „О, щастливи дни“ от Самюъл Бекет, 1990, Народен театър „Ив. Вазов“
  • „Билярд“ от Вл. Губарев, 1991, Театър „Сълза и смях“
  • „Големият брилянтен валс“ от Драго Янчар, 1991, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Алис в Огледалния свят“ от Каръл/Митков, 1991, Т-р „Алтернатива“
  • „Свидетел по дело №1“ от Л. Пеевски, 1991, Славянска беседа
  • „Нощта на игуаната“ от Тенеси Уилямс, 1992, Малък Градски Театър
  • „В самотата на памуковите полета“ от Б.- М. Колтес, 1992, НДК
  • „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир, 1992, Народен театър „Ив. Вазов“
  • „Рейс“ от Ст. Стратиев, 1992, Театър „Алтернатива“
  • „Италианката“ от Мърдък/Сондърс, 1992, Театър „София“
  • „М. Бътерфлай“ от Д. Х. Уонг, 1993, Театър „София“
  • „Нашият град“ от Т. Уайлдър, 1993, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Жените в парламента“ от Аристофан/Митков, 1993, Младежки театър
  • „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, 1993, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Адската машина“ от Жан Кокто, 1994, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Реквием за един шпионин“ от Дьорд Табори, 1994, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Рейс“ от Станислав Стратиев, 1994, Народен театър – Щип, Македония
  • „Йонадав“ от Питър Шафър, 1995, Театър „София“
  • „Лято и дим“ от Тенеси Уилямс, 1995, Театър „София“
  • „Чудесна неделя за Крев Кьор“ от Тенеси Уилямс, 1996, Театър Бургас
  • „Аристофания“ от Аристофан/Митков, 1996, Балчик
  • „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, 1996, Театър „София“
  • „Инцидент в здрача“ от Фридрих Дюренмат, 1996, Театър 199
  • „Ромул Велики“ от Фридрих Дюренмат, декември 1996, Сатиричен театър
  • „Еквус“ от Питър Шафър 1997, „Армстронг тиътър“, Колорадо Спрингс, САЩ
  • „Нерон – суперзвезда“ от М. Хубай 1997, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Алис в Огледалния свят“ от Луис Каръл/Митков, 1997, Театър „София“
  • „Адската машина“ от Жан Кокто, 1998, Театър „София“
  • „Борци“ от С. Карас, 1998, Малък Градски Театър
  • „Еквус“ от Питър Шафър, 1998, Театър „Сълза и смях“, София
  • „Празни стаи“ от Станислав Стратиев, 1999, Театър „София“
  • „Череп в Конемара“ от Мартин Макдона, 1999, Театър Габрово
  • „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2000, Театър „София“
  • „Клетка за пеперуди“ от Джери Хърман, 2000, Музикален театър „Ст. Македонски“ – София
  • „Хотел между тоя и оня свят“ от Ерик-Еманюел Шмит 2000, Театър Пловдив
  • „Пет мълчания“ от Шийла Стивънсън, март 2001 – Българско национално радио.
  • „Ключът“ от Джуничиро Танидзаки, 2001, Театър „Възраждане“
  • „Иде ми да те убия“ от Ксавие Дюранже, 2001, Учебен Театър – НАТФИЗ
  • „Просяшка опера“ от Джон Гей, 2001, Театър „София“
  • „Фауст“ от Шарл Гуно, 2001, Национална опера – София
  • „Пролетно пробуждане“ от Франк Ведекинд, 2002, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Хотел между тоя и оня свят“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2003, Театър „София“
  • „Клетка за сестрички“ от Жан Поаре, 2004, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
  • „Венецианска загадка“ от Джузепе Берто, 2004, Театър „Възраждане“
  • „Жарава“ от Димитър Кабаков, 2004 – Българско национално радио
  • „Арсеник и стари дантели“ от Дж. Кесълринг, 2004, Театър „София“
  • „Уморените коне ги убиват, нали?“ от Хорас Маккой, 2005, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, 23 октомври 2005, Българско национално радио
  • „Процесът срещу Дон Жуан“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2006, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, 2006, Народен театър „Ив. Вазов“
  • „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, 2007, Театър „София“
  • „Обществен враг“ от Хенрик Ибсен / Артър Милър, 2007, Театър Пловдив [1]
  • „Уморените коне ги убиват, нали?“ от Хорас Маккой, 2008, Театър „София“
  • „Волпоне“ от Бен Джонсън, 2009, Народен театър „Ив. Вазов“
  • „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев, 2009
  • „Рент“, 2009, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Електра или свалянето на маските“ от Маргьорит Юрсенар, 2010, Театър „София“
  • „Дребни брачни престъпления“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2010, Народен театър „Ив. Вазов“
  • „Отблизо“ от Патрик Марбър, 8 октомври 2011, Театър „Възраждане“
  • „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев (2012, Радиотеатър – Българско национално радио)
  • „Дон Жуан от Сохо“ от Патрик Марбър (2013, Сатиричен театър „Ал. Константинов“)
  • „Добрият доктор“ от Нийл Саймън (2013, Учебен театър НАТФИЗ)
  • „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг/Найджъл Уилямс (2013, Учебен театър НАТФИЗ)
  • „Волпоне“ от Бен Джонсън (2014, Сатиричен театър „Ал. Константинов“)
  • „Шумът на върбите“ от Кенет Греъм / Алън Бенет (2014, Сатиричен театър „Ал. Константинов“)
  • „Рейс“ от Станислав Стратиев, 2015, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
  • „Името“ от Делапорт/Ла Пателиер (2016, Сатиричен театър „Ал. Константинов“)
  • „Лъжци по неволя“ от Антъни Нийлсън (2016, Сатиричен театър „Ал. Константинов“)
  • „Щастливеца“ от Руси Божанов (2017, Сатиричен театър „Ал. Константинов“)
  • „Разделям двойки по домовете“ от Тристан Птижирар (2017, Младежки театър)
  • „Прощална вечеря“ от Делапорт/Ла Пателиер (2017, Сатиричен театър „Ал. Константинов)
  • „Антихрист-суперзвезда“ от Миклош Хубаи (2017, Учебен театър НАТФИЗ)
  • "Иде ми да те убия" от Ксавие Дюранже (2018, Учебен театър НАТФИЗ)
  • "Рейс" от Станислав Стратиев (2018, Драматичен театър "Ив. Радоев" Плевен)

Източници[редактиране | редактиране на кода]