Джузепе Верди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джузепе Верди
Giuseppe Verdi
италиански композитор
Tournachon, Gaspard-Félix - Giuseppe Verdi (1813-1901) (Zeno Fotografie).jpg
Роден
Починал
Погребан Милано, Италия
Музикална кариера
Стил Класическа музика

Подпис Giuseppe Verdi signature.svg
Уебсайт www.giuseppeverdi.it
Джузепе Верди в Общомедия

Джузепе Фортунино Франческо Верди (на италиански: Giuseppe Fortunino Francesco Verdi) е италиански композитор от периода на Романтизма, автор главно на опери.

Един от най-влиятелните композитори на 19 век, негови творби и днес се изпълняват често от оперните театри по целия свят. Излизайки извън рамките на жанра, някои теми от тях, като La donna è mobile от „Риголето“, Va, pensiero от „Набуко“, Libiamo ne' lieti calici от „Травиата“ или триумфалният марш от „Аида“, са се превърнали в траен елемент на популярната култура.

Въпреки че композициите на Верди понякога са критикувани заради тяхната ограничена хроматичност, както и за мелодраматичния им уклон, шедьоврите на Верди преобладават в обичайния оперен репертоар век и половина след своето създаване.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита Баредзи, първата съпруга на Верди

Джузепе Верди е роден на 10 октомври 1813 година в село Ронколе край градче Бусето в областта Парма, по това време част от френския департамент Таро. На 12-годишна възраст започва да учи в Бусето, където често посещава голямата библиотека на местното йезуитско училище. Още от малък е музикален и свири на орган в местната църква. В Бусето той получава и първите си уроци по композиция. През 1830 година прави първото си изпълнение пред публика в дома на местния търговец Антонио Баредзи.

През 1833 година с финансовата помощ на Баредзи, Верди заминава за Милано, за да продължи образованието си. Там той взима частни уроци по контрапункт и посещава оперни представления и концерти, главно с германска музика. Той посещава салона на Клара Мафеи, където го окуражават да се посвети на театралната композиция.

След завръщането си в Бусето Джузепе Верди получава общинска служба като музикант. Баредзи го кани да дава уроци по музика на дъщеря му Маргарита и малко по-късно, на 4 май 1836 година, двамата се женят. Семейството има две деца, Вирджиния Мария Луиджа (1837 – 1838) и Ичилио Романо (1838 – 1839), които умират малки, последвани на 18 юни 1840 година от майка си. Верди, който по това време пише първите си опери, е потресен от преждевременната им смърт.

Първоначален успех[редактиране | редактиране на кода]

Първата опера на Джузепе Верди, „Оберто, граф ди сан Бонифачо“, е представена на 17 ноември 1839 година в миланския театър Ла Скала. Тя постига известен успех, след което импресариото на театъра Бартоломео Мерели сключва с Верди договор за още две опери. Докато пише първата от тях, „Мнимият Станислав или крал за един ден“, умира съпругата му, а нейното представяне през септември 1840 година претърпява провал. Верди понася тежко тези лични и професионални неуспехи и дори се зарича да се откаже от композирането, но Мерели го убеждава да напише и втората опера, за която са се договорили.

Верди проявява взискателност към всички страни на оперното изкуство – либретото, изпълнителите, режисурата, дори декорите и сценичните костюми. Именно увлекателното либрето, което е съсредоточено върху идеята за нацията и нейната свобода, го привлича да напише следващата си опера. Поставена през март 1842 година, „Набуко“ става първият голям успех на Верди, донесъл му широка известност. Нейните мелодии излезли извън операта и били изпълнявани на всякакви места. Операта била изтълкувана като призив за формиране на италианска държава, обединяваща земите на тогавашните няколко дребни кралства. Верди става национален любимец, символ на патриотичен интелектуалец. През следващото десетилетие, което по-късно той нарича „каторжнически години“, Верди пише още 14 опери. С „Ернани“, базирана на известната едноименна пиеса на Виктор Юго, той се прочува и извън границите на Италия и през 1847 година той поставя първата си опера в Париж – „Йерусалим“. Постановката следва френската традиция, включваща продължителни балетни сцени, и „Йерусалим“ става първата опера на Верди в жанра гран опера. По това време Верди пише и операта „Макбет“, определяна често като неговата най-оригинална опера. За пръв път той прави опит за опера без любовен сюжет, нарушавайки едно от основните правила на италианската опера от 19 век.

Джозепина Стрепони, 1860s

Между 1847 и 1849 година живее в Париж, където се запознава с втората си съпруга – певицата Джузепина Стрепони.

Среден период[редактиране | редактиране на кода]

От 1851 г. започва нов период в творчеството на Верди. Първите три опери от този период, „Риголето“ (либрето Пиаве), „Трубадур“ (либрето Салваторе Камарано) и „Травиата“ (либрето Пиаве), са посветени на по-общочовешки сюжети и доказват умението на Верди да изгражда и развива до съвършенство оперната форма. Други опери на Верди са „Симоне Боканегра“, „Сицилиански вечерни“,"Бал с маски", „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“.

През ноември 1869 г. е открита операта в Кайро с изпълнението на Риголето на Верди и няколко дни по-късно е открит Суецкият канал. Египетският вицекрал Исмаил паша пожелава за следващия сезон от една нова опера от Джузепе Верди. Едва през 1870 г. Верди се съгласява и създава Аида като премиерата е през 1870 г., която преминава с огромен успех. През 1874 г. по случай първата годишнина на своя приятел Алесандро Мандзони, Верди изпълнява своето най-значимо произведение извън оперното изкуство, а именно „Реквием“, посветен на поета Алесандро Мандзони. Преди това създава и своя струнен квартет в ми-миньор.

Вилата на Верди в Sant'Agata, Както е изглеждала между 1859 и 1865 г.

След това следват години, в които Верди, разочарован от липсата на социален напредък в Италия, отделя голяма част от енергията и времето си в подобряване на своето имение в Sant’Agata. Той се оттегля в него, като се стреми да го подобрява, включително полагайки усилия за подобряване инфраструктурата в околността му. Наблюдавайки, че голяма част от неговите съседи напускат, той се опитва да го предотврати. По негова инициатива се правят и подобряват пътищата и се създава болница. През този периот той рядко напуска имението. Единствено участва в концерти и дирижиране на опери. През този период построява и Casa di Riposo per Musicisti, старчески дом за бивши музиканти в Милано. През 1874 г. става сенатор на кралство Италия.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Либретистът на Отело и Фалстаф, Ариго Бойто и Верди през 1893 г.

В последния си творчески период написва само две музикално-сценични творби – „Отело“, „Фалстаф“. Тези опери се считат за връх на неговото изкуство. Верди написва малко произведения извън оперите. През 1873 г. изнася струнен квартет. Написва и две църковни песни по текст на Данте.

Гробницата на Верди

Джузепе Верди умира на 27 януари 1901 г. в Милано.

Опери[редактиране | редактиране на кода]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за