Стендал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анри Мари Бейл
френски писател
Stendhal.jpg
Портрет на Стендал от 1840 г.
Роден
Починал
23 март 1842 г. (59 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Длъжности писател
Литература
Псевдоним Стендал
Жанрове драма, любовен роман
Направление реализъм, романтизъм
Известни творби Червено и черно

Уебсайт Страница в IMDb
Анри Мари Бейл в Общомедия

Стендал (на френски: Stendhal), псевдоним на Анри Мари Бейл, е френски писател. Той е известен с прецизния психологически анализ на своите герои.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 януари 1783 г. в Гренобъл, Франция. Прекарва детството си в нещастие. Мрази баща си и оплаква майка си, която е починала, докато той е бил малък. Това е драмата на неговото детство. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин.

Времето, в което живее Стендал, оказва голямо влияние върху него, а именно Първата френска империя начело с Наполеон. Той пътува много, предимно из Германия като включена в Императорската армия. Участва и в нахлуването в Русия през 1812 г., но най-много се привързва към Италия, където прекарва голяма част от кариерата си като консул в Триест и Чивитавекия. Неговият роман „Пармският манастир“ е издаден първо в Италия, защото авторът смята, че тя е много по-подходяща и „страстна“ държава, отколкото възраждащата се Франция.

Жените[редактиране | редактиране на кода]

Когато се завръща във Франция, писателят е обзет от страстта си към жените, която прераства в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта“. Тези негови размишления и други писания са причина той да бъде определян като романтически реалист, заради романтиката, която влага в тях.

Музиката[редактиране | редактиране на кода]

Освен това Стендал е страстен почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Чимароза, Моцарт и Росини, като на Росини дори написва доста пълна биография (1824), която е добре приета не заради историческата точност, а заради анализите на самата музика (книгата е преведена и на български).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Бейл използва псевдонима Стендал и така пише няколко от най-добрите си произведения като „Арманс“, „Червено и черно“, „Люсиен Льовен“.

Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20 век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата „На малцината щастливци“, обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му.

В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно перфектно цяло.

Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия – монографията „История на живописта в Италия“, пътеписите „Рим, Неапол, Флоренция“ и „Разходки из Рим“, както и на памфлета „Расин и Шекспир“.

Великият писател умира през 1842 г. в Париж на 59 години.

Неговите шеговити мемоари, озаглавени „Спомени на еготиста“, са публикувани посмъртно през 1892. Тогава е издадена и автобиографичната му книга „Животът на Анри Брюлар“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Armance (1827) – „Арманс“)
  • Le Rouge et le Noir (1830) – „Червено и черно“ (бълг. превод Атанас Далчев)' ISBN 954-9559-91-2)
  • La Chartreuse de Parme (1839) – „Пармският манастир“ (бълг. превод Атанас Далчев) ISBN 954-9559-33-5)
  • Lucien Leuwen (1835) – „Люсиен Льовен“, незавършен
  • Lamiel (1840) – „Ламиел“, незавършен
  • Vie de Henri Brulard (1835 – 1836) – „Животът на Анри Брюлар“, публикувана посмъртно

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]