Жан Сибелиус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ян Сибелиус)
Направо към: навигация, търсене
Жан Сибелиус
финландски композитор
Жан Сибелиус 
Роден: 8 декември 1865 г.
Починал: 20 септември 1957 г. (91 г.)

Жан Сибелиус (в български източници по-известен като Ян Сибелиус[1]) е един от великите финландски композитори, считан за основател на финската национална музикална школа. Автор е на 7 симфонии, симфоничните поеми „Финландия“ (1899), „Дъщерята на Севера“ (1906), „Тапиола“ (1926); концерт за цигулка и оркестър (1903). Автор е и на 4 легенди от финландския народен епос Калевала (между тях „Туонелският лебед“, 1893 г.), на сюити, песни и др. В негова чест в Хелзинки има издигнат паметник.


ТВОРЧЕСТВО[редактиране | редактиране на кода]

Сибелиус е най-известен със симфониите си и симфоничните си поеми. Репутацията му във Финландия нараства през 90-те години на XIX в., с хоровата симфония Кулерво, която, като много тогавашни произведения, е изградена върху епическата поема на Елиас Лъонрот, "Калевала". Първата му симфония прозвучава премиерно през 1899, когато започва да се развива финландският национализъм.

Освен още 6 симфонии, популярност на Сибелиус в родината му и в чужбина носят и симфоничните му поеми. Пише още и произедения за цигулка и оркестър, за хор, песни, пиеси за оркестър, камерна музика, музика за цигулка и пиано и една опера - "Девица в кулата" През средата на 20-те години на XX в. той композира "Тапиола" . До 1957, когато умира, не публикува нищо повече. Работи върху 8-мата си симфония, но изгаря нотите и тя не съществува на хартиен носител.

Присъствието на Чайковски се усеща в ранните му произведения, като Първата му симфония и Концерта му за Цигулка и оркестър. За известен период той е под огромно влияние на Вагнер, особено когато композира операта си. В музикалния му стил трайна следа остават Бузони и Брукнер. За симфоничните си поеми е повлиян главно от Лист.

Сибелиус постепенно се отклонява от сонатната форма в творчеството си. Вместо няколко контрастни теми, той се фокусира върху концепцията за фрагменти от тематичен материал, които се развиват във времето и достигат кулминация чрез цялостното осъществяване на музикалната идея. По-късните му произведения са забележителни заради характерното чувство на непрекъснато развитие, което се осъществява чрез тематични изменения, прерастващи в отклонения. Някои смятат, че тази цялостност е резултат от композиционна ретроградност - започване от точката, до която се цели да се достигне - от края към началото. Анализи показват, че развитието на въпросните тематични фрагменти, състоящи се най-често от три или четири ноти, до цялостни теми, доказва противното.

Негов главен конкурент в композирането в симфоничен стил е Малер. Двамата творци имат различни идеи за оформлението на произведенията - докато Малер използва рязко сменящи се, контрастиращи теми и смята, че симфонията е като света - трябва да погълне всичко, Сибелиус внимателно развива елементите на темата и се възхищава на вътрешната връзка на всички мотиви, създадена от дълбоката логика на развитието.

След 7-те симфонии и Концертът за Цигулка и оркестър, 13-те симфонични поеми са едни от най-значителните в творчеството на композитора, и заедно с тези на Щраус, са едни от най-големите постижения в този жанр след тези на Лист. Като години те обхващат цялата кариера на Жан - първата е написана 1892, а последната - 1925. В тях се изразяват възхищението му към природата и финландската митология.

En saga - Фея - за първи път е представена през 1893, като е дирижирана от самия композитор. Тя е поема от една част. Въпреки че според някои тя е вдъхновена от митологичното произведение Едда, Сибелиус я описва като състояние на съзнанието си.

Дървесната нимфа, отново едночастна, е написана през 1894. Премиерата и е през април 1895 в Хелзинки, като диригент отново е Сибелиус. Инспирирана е от произведение на шведския поет Виктор Ридберг, носещо същото име. Изгладена е от 4-тири големи части, с преобладаващи настроения - героична жизненост, превъзвбуденост, третото - задушевна любов и четвъртото - неутешима мъка.

Сюитата на Lemminkäinen е композирана в началото на 1890. Замислена е като митологична опера, но след това, под влияние на Вагнер, Сибелиус я прави симфонична поема в 4-тири части. Посветена е на героя от финландския епос "Калевала" - Леминкейнен. Смята се, че в самата поема има още няколко поеми - Лебедът на Туонела - 2-3 част, се изпълнява и отделно.

Финландия, най-известната му поема, е силно патриотична пиеса, която за първи път е изпълнена през 1899. Премиерата за публика се състои през юли, 1901. Въпреки че Сибелиус държи произведението да е оркестрово, то се превръща в любимо хорово такова, заради епизода с химн.

Океаниди, Нимфата на морето (Дъщерята на океана - Гръцка митология), е едночастна поема, композирана през 1913-1914. Премиерата й е през 1914 в Конектикум, като Сибелиус я дирижира.

Тапиола, последното произведение на Сибелиус за оркестър, е поръчано от Уолтър Дамрош за Нюйорската филхармония, където се състои и премиерата му през декември, 1926. Вдъхновена е от Тапио, горски дух от епоса "Калевала". Тази поема е възхвалена от много критици, като композиторът и биограф Сесил Грей казва че "дори Сибелиус да не беше написал нищо друго през живота си, това произведение щеше да го провъзгласи като един от най-великите майстори на всички времена".


ДРУГИ ВАЖНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ


Valse triste - кратко оркестрово произведения, което е композирано за пиесата "Куолема" - "Смърт", написана от доведения му брат.


Концертът за цигулка и оркестър, ре минор.


Кулерво - понякога наричано хорова симфония, е сюита от пет симфонични части. Премиерата й е на 28 април 1892. През живота на композитора произведението е изпълнявано само пет път, но след смъртта му става много известно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Енциклопедия А-Я“, БАН, София, 1974

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за