Мариано Хосе де Лара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мариано Хосе де Лара
Mariano José de Larra
испански писател
Mariano José de Larra (Museo nacional del Romanticismo de Madrid).JPG
Роден
Починал
Националност Флаг на Испания Испания
Професия писател
Литература
Направление романтизъм
Мариано Хосе де Лара в Общомедия

Мариано Хосе де Лара (на испански: Mariano José de Larra, 24 март 1809 – 13 февруари 1837) е испански писател, представител на Романтизма, известен най-вече с многото си есета, както и с опозореното си самоубийство. Творбите на Лара често са сатирични и показват неговата критика към испанското общество през XIX в., фокусирайки се и върху политиката, и върху обичаите на това време.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Лара в Мадрид

Роден е в Мадрид. Баща му работи като военен лекар във френската армия. Заради своите франкофилски идеи (в Испания по това време използват думата афранчесадо) баща му е принуден да напусне страната заедно със семейството си през 1812 г. През 1817 Лара се завръща в Испания, знаейки по-добре френски, отколкото испански. Юношата е непокорен, обучението му е недовършено и след няколко опита да получи диплома по медицина и право, Лара необмислено се жени на 20-годишна възраст, отчуждава се от роднините си и става журналист. Бракът му трае само три години, но има три деца.

На 27 април 1831 г. Лара написва първата си пиеса „No más mostrador“, базирана на две творби от Дюлафо. Макар на пиесата да ѝ липсва подреденост, тя е написана брилянтно и се изнася в театрите за дълго време. На 24 септември 1834 г. пише пиесата „Macías“, на основата на собствения му роман „El doncel de don Enrique el Doliente“ (1834).

Пиесите и романът на Лара са по-скоро експериментални. Всъщност Лара е най-вече журналист и все по-голямата свобода на пресата след смъртта на Фернандо VII му дава възможност да се развихри. Писателят вече е известен под псевдонимите Фигаро и Хуан Перес де Мунгиа, които той използва в няколко вестника. Мадрид се смее на мрачния му хумор, правителството се страхува от безпощадното му перо и усърдно се мъчи да го спечели на своя страна. Избран е за депутат от умерената либерална партия в град Авила. В този момент кариерата му сякаш е в подем, но последвалите военни опити за преврати и бунтове унищожават личните му перспективи и патриотични планове. Неговите творби започват да звучат все по-мрачно и безнадеждно. Лични проблеми все повече го притесняват и увеличават неговия песимизъм. През февруари след трагична любовна афера, той се самоубива.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]