Антонин Дворжак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антонин Дворжак
чешки композитор
Антонин Дворжак 
Роден: 8 септември 1841
Нелахозевес, Австрийска империя
Починал: 1 май 1904  (на 62 години)
Прага, Австро-Унгария

Антонин Леополд Дворжак (на чешки: Antonín Leopold Dvořák Antonín Leopold Dvořák, [ˈantoɲiːn ˈlɛopolt ˈdvor̝aːk]) е чешки композитор от периода на късния романтизъм, който използва широко в своето творчество мотиви от чешката и моравска народна музика, като стилът му е определян като „романтично-класически синтез“.

Дворжак е автор на камерни, хорови и симфонични творби, концерти, опери и други оркестрални и вокално-инструментални произведения. Един от най-изтъкнатите симфоници от края на XIX век. Сред най-известните му работи са симфонията „Из Новия свят“, „Славянски танци“, „Струнен квартет № 12“, операта „Русалка“, „Концерт за виолончело“ и ораториите „Стабат Матер“, „Реквием“ и „Те Деум“.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Родният дом на Дворжак в Нелахозевес

Дворжак е роден на 8 септември 1841 г. в чешкото село Нелахозевес северно от Прага, по това време част от Австрийската империя. Кръстен е в селската църква „Свети Андрей“. През своите първи години в Нелахозевес Дворжак развива силно религиозно чувство, както и любов към чешкотото културно наследство, които по-късно оказват силно влияние върху творчеството му.[1]

Бащата, Франц Дворжак (1814-1894), е ханджия, касапин и професионален музикант, който свири на цигулка и цитра. Макар че баща му предпочита той да наследи семейното предприятие, Антонин Дворжак решава да се занимава с музика. Освен от баща си, първите си музикални уроци той получава от местния учител, който го учи да свири на цигулка. През 1857 година той заминава за Прага, където до 1859 година посещава Пражката органова школа и постепенно усъвършенства уменията си в свиренето на цигулка и виола.

Младият Антонин не наследява бащиния си занаят и 16-годишен заминава в Прага, където започва да се препитава като инструменталист в градските музикални състави. В периода 1857–1858 година учи в Пражката органова школа, където започва да съчинява собствени композиции. Малко след завършването на школата той композира своя първи струнен квартет.

Музикант в Прага[редактиране | edit source]

Дворжак през 1868 година

След като завършва школата, Дворжак получава щатно място като виолист в оркестъра на Чешкия национален театър, който от 1866 година се ръководи от знаменития Бедржих Сметана. Макар и вече професионален музикант, доходите му са съвсем ограничени и той е принуден да ги допълва, като дава частни уроци по пиано.

По време на уроците, които дава, Антонин Дворжак се запознава с бъдещата си съпруга. Първоначално той се влюбва в своята ученичка Йосефина Чермакова, на която посвещава цикъла от песни „Кипариси“ (1865). Тя не отвръща на чувствата му и се омъжва за друг мъж, но през 1873 година Дворжак се жени за нейната по-малка сестра Анна Чермакова. Двамата имат девет деца, три от които умират малки.

Начало на композиторска работа[редактиране | edit source]

След женитбата си Антонин Дворжак напуска оркестъра на Националния театър, в който е свирил в продължение на 11 години. Той успява да си намери работа като органист в пражката църква „Свети Адалберт“, което му осигурява прилични доходи, по-добро обществено положение и достатъчно свободно време, за да се концентрира върху композирането. През 1875 година, когато е роден и първият му син, той пише своя Струнен квинтет № 2. През същата година той композира множество други произведения, сред които Симфония №5, Трио за пиано №1 и Серенада за струнни инструменти.

През 1877 година критикът Едуард Ханслик съобщава на Дворжак, че музиката му е привлякла вниманието на световно известният по това време германски композитор Йоханес Брамс, на когото Дворжак силно се възхищава. Брамс оказва голямо влияние върху музиката на Дворжак, а по-късно двамата стават лични приятели. Със съдействието на Брамс Шимрок, един от големите европейски издатели на музика, публикува през 1878 година част от композициите на Дворжак, които предизвикват положителни отзиви.

Международна известност[редактиране | edit source]

Кантатата „Стабат Матер“ от 1880 година става първата композиция на Дворжак, която е изпълнявана на много места извън Чехия и Австрия. След успешното и представяне в Лондон през 1883 година той е поканен да посети Англия, където е посрещнат възторжено година по-късно. В Лондон Дворжак пише своята Симфония №7, чиято премиера е на лондонска сцена през 1885 година. До края на живота си той посещава Англия общо девет пъти, като често дирижира там собствените си композиции.

През 1890 година, подтикнат от Пьотър Чайковски, Антонин Дворжак посещава и Русия, като дирижира в Москва и Санкт Петербург. През следващата година той получава почетни титла от Кеймбриджкия университет и му е предложено професорско място по композиране и инструментация в Пражката консерватория. Първоначално той отказва предложението, но след това се съгласява, вероятно заради спор с издателя Шимрок за възнаграждението му за неговата Симфония №8. По-късно през 1891 година в Бирмингам се състои премиерата на неговия „Реквием“.

Престой в Ню Йорк и последни години[редактиране | edit source]

Връх в музикалната кариера на Дворжак е престоят му в Съединените щати, където композира едни от най-значителните си творби, сред които прочутата симфония „Из Новия свят“ (на английски „The New World Symphony“). През 1892 година е назначен за ректор на Нюйоркската консерватория.

След връщането си от Америка през 1895 година Дворжак първоначално си почива и прекарва времето си със своето семейство в провинцията. През този период той композира главно опери и камерна музика. През 1896 година прави последното си посещение в Лондон, за да присъства на премиерата на своя Концерт за виолончело.

През 1897 година дъщерята на Дворжак се жени за неговия ученик, композиторът Йосеф Сук. През 1901 година Дворжак наследява Антонин Беневиц като директор на Пражката консерватория и остава на този пост до края на живота си.[2] Шестдесетата му годишнина е отбелязана в Чехия като събитие от национален мащаб с множество концерти и банкет в негова чест.

Антонин Дворжак умира на 1 май 1904 година в Прага от сърдечна недостатъчност след продължило пет седмици боледуване. На 5 май е погребан във Вишеградското гробище в Прага, а на гроба му е поставен паметник, изработен от скулптора Ладислав Шалоун.

Творчество[редактиране | edit source]

В ранните творби на Дворжак е силно забележимо влиянието на композиторите романтици като Роберт Шуман, Франц Лист, Франц Шуберт, но още при тях младият композитор обръща силно внимание на самобитния чешки фолклор, тенденция, която става още по силна при произведенията от 70-те и 80-те години на XIX век в първия цикъл „Славянски танци“, няколко опери, увертюрата „Моята родина“, „Моравските дуети“ и др. Освен от чешкия фолклор, Дворжак силно се интересува и от песенното творчество на другите славянски народи.

В Америка Дворжак е изключително продуктивен. Създава многобройни клавирни и камерни творби (прочутите „Хуморески“, „Американският квартет“, религиозна музика (Стабат матер и Те Деум). Впечатлен от динамичното развитие на живота в САЩ, композиторът създава най-внушителната си симфония — № 9 (според старата номерация №5) „Из Новия свят“, където прави уникален синтез между богатството на славянския фолклор и модерните космополитни симфонични традиции.

По-важни творби[редактиране | edit source]

  • 10 опери, сред които „Крал и въглищар“, „Димитрий“, „Дяволът и Кача“, „Русалка“, „Армида“
  • 9 симфонии, пет увертюри, пет симфонични поеми и многобройни други симфонични творби, концерти за пиано и оркестър, цигулка и оркестър и виолончело и оркестър.
  • Сонати за цигулка и пиано, рондо за виолончело и пиано, няколко струнни квартета и квинтета, множество пиеси за пиано и песни
  • Светски и духовни ораториални творби, сред които „Стабат Матер“, „Света Людмила“, Голяма меса, Реквием, „Химн за Света Троица“ и др.

Други[редактиране | edit source]

От 1963 година в рамките на годишния международен музикален фестивал „Пражка пролет“ се провежда конкурс за виолончелисти на името на Дворжак.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Clapham, John. Antonín Dvořák; musician and craftsman. New York, St. Martin's Press, 1966. с. 23.
  2. ((en)) Honolka, Kurt. Dvořák. London, Haus Publishing, 2004. ISBN 1904341527. с. 108.

Външни препратки[редактиране | edit source]