Карл Мария фон Вебер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Мария фон Вебер
Carl Maria von Weber
германски композитор

Роден
Починал
Погребан Дрезден, Германия

Националност Флаг на Германия Германия
Семейство
Баща Франц Антон фон Вебер
Майка Геновефа Вебер

Уебсайт
Карл Мария фон Вебер в Общомедия

Карл Мария Фридрих Август (Ернст) фон Вебер (на немски: Carl Maria von Weber; 18 или 19 ноември 1786, Ойтин – 5 юни 1826, Лондон) е барон, германски композитор, диригент, пианист и основоположник на немската романтическа опера.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вебер е роден в семейство на музикант и театрален предприемач, вечно потопен в различни проекти. Детството и младостта му преминават в странствания по градовете на Германия с малката театрална група на баща си. Поради това не може да се каже, че тогава получава систематична и задълбочена музикална подготовка. Първият учител по пиано, при когото Вебер се занимава по-продължително, е Гешкел, а по теория – Михаел Хайдн.

През 1798 г. се появяват първите произведения на Вебер – малки фуги. След това той става ученик на органиста Калхер в Мюнхен. По-подробен курс по теория на композицията Вебер впоследствие минава с абат Фоглер, като негови съученици са Мейербер и Готфрид Вебер. Първи сценичен опит на Вебер е операта „Die Macht der Liebe und des Weins“ (Силата на любовта и виното). Макар и в ранната си младост да пише много, първия му успех е операта „Das Waldmädchen“ (1800, Горското момиче). Операта на 14-годишния композитор е представяна на много сцени в Европа и в Русия. Впоследствие Вебер преработва тази опера, която под името „Силвана“ дълго се задържа на много оперни германски сцени.

Написва операта „Peter Schmoll und seine Nachbarn“ (1802, Петер Шмол и неговите съседи), симфонии, сонати за пиано, кантатата „Der erste Ton“ (Първият тон), операта „Абу Хасан“ (1811), дирижира оркестри в различни градове и изнася концерти.

През 1804 г. работи като диригент в оперните театри на Бреслау, Бад Карлсруе, Щутгарт, Манхайм, Дармщат, Франкфурт, Мюнхен, Берлин и др.

През 1805 г. написва операта Рюбецал по приказката на И. Музеус. През 1810 написва опера „Силвана“, а през 1813 вече ръководи оперния театър в Прага.

1814 – – става популярен след съчиняването на войнственните песни постихове на Теодор Кернер: „Lützows wilde Jagd“, „Schwertlied“ и кантатата „Kampf und Sieg“ (1815) по текст на Волбрук по случай битката при Ватерло. Написаните после в Дрезден юбилейна увертюра, меси в es и g, кантати имали много по-малък успех.

1817 – оглавява и до края на живота си ръководи немскя музикален театър в Дрезден.

1819— още през 1810 г. Вебер обръща внимание на сюжета „Фрайшютц“ („Волният стрелец“); но едва сега започва да пише опера по този сюжет, обработен от Йохан Фридрих Кинд. „Вълшебният стрелец“, както става името на операта, е поставена през 1821 г. в Берлин под диригентството на автора, предизвиква небивал фурор, и славата на Вебер достига своя апогей. „Нашият стрелец попадна право в целта“ – пише Вебер на либреттиста Кинд. Бетховен, удивен от произведението на Вебер, казва, че не е очаквал това от толкова „мек“ човек и че Вебер не трябва да спира да пише опери. Само за няколко месеца „Вълшебният стрелец“ е изнесена 50 пъти, още същата година е поставена в много германски театри, а скоро след това нейната популярност преминава границите на страната. В България тя е изнесена за първи път през 1930 г. в Софийската народна опера под диригентството на Херман Щанге в постановка на режисьора Хр. Попов.

Преди „Вълшебният стрелец“ през същата 1821 година е поставена операта „Прециоза“ по драмата на Волф, с музика на Вебер.

1822 – по предложение на Виенската опера композиторът написва рицарско-романтичната „Еврианта“ (за 18 месеца). Но успехът на тази опера не е така блестящ, като "„Вълшебният стрелец“ ". Последното произведение на Вебер е операта „Оберон“, след постановката на която в Лондон през 1826 г. той заболява и скоро умира.

Вебер с право се счита чисто германски композитор, дълбоко разбиращ същността на националната музика и извел немската мелодия до високо художествено съвършенство. Той в течение на цялата си дейност остава верен на националното направление, и в неговите опери лежи фундамента, на който Вагнер построява „Танхойзер“ и „Лоенгрин“. Особено в „Еврианта“ слушателя е обхвнат именно от тази музикална атмосфера, която се усеща в произведенията на Вагнер от средния период. Вебер е блестящ представител на романтическото оперно направление, което в двадесетте години на XIX век е в своята сила и което по-късно намира последовател у Вагнер.

Даровитостта на Вебер изобилства в трите му последни опери: „Вълшебният стрелец“, „Еврианта“ и „Оберон“. Тя е изключително разнообразна. Драматическите моменти, любовните, тънките черти на музикалния изказ, фантастическия елемент – всичко е достъпно за широкото дарование на композитора. Най-различни образи са представени от този музикален поет с тънка чувствителност, с изключителни превъплъщения, със завладяваща мелодичност. Патриот по душа, той не само разработва народните мелодии, но и създава свои в чисто народен дух. Рядко неговата вокална мелодия в бързо темпо съдържа известна инструменталност: тя като че не е написана за глас, а за инструмент, за който техническите трудности са по – достъпни. Като симфонист, Вебер владее оркестровата палитра до съвършенство. Неговата оркестрова живопис е пълна с въображение и се отличава със своеобразен колорит. Вебер е главно оперен композитор; симфоничните му произведения, писани за концертни изяви, отстъпват на оперните му увертюри. В областта на песните и инструменталната камерна музика, а именно съчиненията за пиано, композиторът оставя забележителни образци.

На Вебер също принадлежат незавършената опера „Тримата Пинтос“ (1821, завършена от Г. Малер през 1888 г.).

1861 – Издигнат е паметник на Вебер в Дрезден.

Синът му – Макс Вебер, написва биография на своя знаменит баща.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Hinterlassene Schriften“, изд. Гелем (Дрезден, 1828);
  • „Karl Maria von W. Ein Lebensbild“, Макс Мария фон В. (1864);
  • „Webergedenkbuch“ Кохут (1887);
  • „Reisebriefe von Karl Maria von W. an seine Gattin“ (Лайпциг, 1886);
  • „Chronol. thematischer Katalog der Werke von Karl Maria von W.“ (Берлин, 1871).

От произведенията на Вебер, освен гореспоменатите, внимание заслужават концертите за пиано и оркестър, op. 11, op. 32; „Concert-stück“, op. 79; струнния квартет, струнното трио, шест сонати за пиано и цигулка, ор. 10; голям концертен дует за кларинет и пиано, ор. 48; сонати ор. 24, 49, 70; полонези, рондо, вариации за пиано, 2 концерта за кларинет с оркестър, Вариации за клаирнет и пиано, Концертино за кларинет с оркестър; andante и rondo за фагот и оркестър, концерт за фагот, „Aufforderung zum Tanz“ („Покана за танц“) и др.

Опери[редактиране | редактиране на кода]

  • „Горското момиче“ Das (stumme) Waldmädchen, 1800
  • „Петер Шмол и неговите съседи“ (Peter Schmoll und seine Nachbarn), 1802
  • „Рубецал“, 1805
  • „Силвана“ (Silvana), 1810
  • „Абу Хасан“ (Abu Hassan), 1811
  • „Прециоза“ (Preciosa), 1821
  • Вълшебният стрелец“ (Der Freischütz), 1821 (премиерата е през 1821 г. в Berliner Schauspielhaus)
  • „Тримата Пинтос“ (Die drei Pintos), 1888. Завършена от Малер.
  • „Еврианта“ (Euryanthe), 1823
  • „Оберон“ (Oberon), 1826

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]