Сергей Рахманинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сергей Рахманинов
руски композитор

Роден
Починал
28 март 1943 г. (70 г.)
Музикална кариера
Стил Класическа музика
Активни години руски романтизъм
Влияния Пьотр Илич Чайковски

Уебсайт www.rachmaninoff.org
Страница в IMDb
Сергей Рахманинов в Общомедия

Сергей Василиевич Рахманинов (на руски: Сергей Васильевич Рахманинов) (1873 – 1943) е руски композитор, пианист и диригент. Рахманинов принадлежи към числото на големите композитори в класическата и в частност руската музика в периода 19 – 20 век. Композиторът е естествен преход към модернизма в класическата руска музика, чийто най-ярък представител е Дмитрий Шостакович.

За формирането на Сергей Рахманинов влияние оказва Пьотър Илич Чайковски, който заема голямо участие в съдбата на младия музикант, както и творчеството на почти предшественика му – Александър Скрябин. Всъщност могат да се открият редица прилики между Рахманинов и Скрябин, но разликата между двамата композитори е чувствителна, особено в усещането за мелодичност и динамичност. Рахманинов черпи вдъхновение от руския фолклор и дори от църковно-славянската музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сергей Василиевич Рахманинов е роден на 20 март (стар стил, 1 април) 1873 година в имението Онег, Новгородска губерния, Русия. Умира на 28 март 1943 година в Бевърли Хилс, щата Калифорния, САЩ.

Проявява интерес към музиката едва на четиригодишна възраст, започва да се обучава на пиано, а на девет години постъпва в клавирния отдел на Санкт-Петербургската консерватория. От 1888 година продължава образованието си в Московската консерватория. На 13-годишна възраст е представен на Пьотр Илич Чайковски, който по-късно има голямо участие в съдбата на младия музикант. От своя страна Рахманинов става голям привърженик на Чайковски. На 19 години с голям златен медал завършва консерваторията като пианист (в класа на А. И. Зилоти) и като композитор (ученик на С. И. Танеев и А. С. Аренски). Започва концертно турне в Русия като пианист и корепетитор. Също тогава се появява първата му опера – „Алеко“, като дипломна работа по произведението на А. С. Пушкин „Цигани“, а също първият му клавирен концерт, редица романси, пиеси за виолончело и пиано, в това число прелюдията му в до-диез минор, която донася на композитора световна известност.

Една от особеностите на Сергей Рахманинов е била необикновеното изграждане на музикалното му мислене, формирано върху детските му импровизации. Неговият чичо е бил пианист, при когото са идвали на гости да слушат музика. Малкият Сергей е казвал: „А сега ще ви изсвиря последното съчинение на Шопен“, и е свирил свои импровизации. Без да знае нотите и хармонията, той е запълвал музикални редове от звуци с опита на детските си игри и мислене. Именно това става негово оригинално мислене в областта на клавирната музика. Само помнейки това, може да се разбере творчеството на Рахманинов и славата, която получава.

Фьодор Шаляпин и Сергей Рахманинов през 90-те години на 19 век.

Едва на 20 години Сергей Рахманинов става преподавател по пиано в московското „Мариинско женско училище“, а на 24 – диригент на Московската руска частна опера „Сава Мамонтов“ (в продължение на един сезон). Рано придобива известност като композитор, пианист и диригент, но първата му симфония и първият му клавирен концерт преминават неудачно на премиерите. Това става причина за сериозна нервна криза. В течение на няколко години Рахманинов не може да твори и само с помощта на опитния психиатър, д-р Николай Дал, успява да преодолее това състояние.

Гробът на Сергей Рахманинов.

През 1901 година завършва втория си клавирен концерт, който става по-успешен. Скоро след това Рахманинов приема поканата да заеме диригентското място в Болшой театър. След два сезона се отправя на пътешествие в Италия (1906 г.), а след това живее три години в Дрезден, за да се посвети напълно на композирането.

През 1909 година Сергей Рахманинов прави голямо концертно турне като пианист и диригент в САЩ. Скоро след революцията през 1917 година напуска окончателно Русия. Избира САЩ за постоянно местожителство. Често гастролира в американски и европейски концертни зали и скоро бива признат като един от най-великите пианисти на своята епоха и като значим диригент.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творческото наследство на Рахманинов включва различни жанрове, централно място в него обаче принадлежи на клавирните му произведения. От тях най-известни на широката публика са четирите концерта за пиано с оркестър, прелюдиите, етюдите-картини, музикалните моменти, сонатите и други, както и знаменитата му „Рапсодия на тема Паганини“. Други произведения са оперите „Алеко“, „Алчният рицар“, „Франческа де Рамини“, известните Кантата „Пролет“, Поемата „Камбани“, камерно-инструментални ансамбли (от които най-известно е „Елегично трио“). Но връх в творчеството на композитора може би заемат симфониите и симфоничните му произведения, които разтърсват със своята динамичност и екпресивност – три симфонии, симфонични танци, „Островът на мъртвите“ и други. Те съхраняват в себе си цялостното творческо внушение на автора, което въздейства непремерено силно. Може би затова мнозина са склонни да характеризират творчеството на Рахманинов като демонично. В същото време композиторът пише партитури за хорове „a cappella“ – „Литургия на Йоан Златоуст“ и „Всенощно бдение“.

Изостреното лирическо усещане за грандиозни социални сътресения при него е свързано с въплъщаването образа на родината. Бил е проникновен художник на руската природа. В музиката на Рахманинов заедно съществуват страстни, бурни пориви и упойващо поетическо съзерцание, волева решимост и трепетна чувствителност, мрачен трагизъм и възторжена патетичност. Музиката му притежава неповторимо мелодично и многогласно-полифонично богатство, почерпено от руската народна песенност и от особеностите на знаменития ѝ разпев. Една от отличителните черти на музикалния стил на Рахманинов е органичното съчетаване на широтата и свободата на мелодическото дишане със забързания и енергичен ритъм. Многообразното пресъздаване на колосални звучения е характерно за своеобразния му хармоничен език.

Списък с основните произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • 4 концерта за пиано с оркестър
  • 3 симфонии
  • 24 прелюдии
  • 15 етюди-картини за пиано
  • „Рапсодия на тема Паганини“ за пиано с оркестър (1934)
  • Фантазия „Скала“ (1893)
  • Симфонична поема „Островът на мъртвите“ (1909)
  • „Симфонични танци“ за оркестър (1940)
  • Кантата „Пролет“ (1902)
  • Поема „Камбани“ за сопрано, тенор, баритон, хор и оркестър (1913)
  • Опера „Алеко“ (1892)
  • Опера „Алчният рицар“ (1904) (върху тема от Пушкин)
  • Опера „Франческа де Римини“ (1904) (върху „Божествена комедия“ на Данте)
  • „Литургия на св. Йоан Златоуст
  • „Всенощно бдение“
  • 83 романса и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за