Густаво Адолфо Бекер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Густаво Адолфо Доминикес Бастида
Portrait of Gustavo Adolfo Bécquer, by his brother Valeriano (1862).jpg
Портрет на Бекер от брат му Валериано
Псевдоним Густаво Адолфо Бекер
Роден 17 февруари 1836 г.
Починал 22 декември 1870 г. (34 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на Испания Испания
Направление романтизъм
Известни творби „Rimas y leyendas“
Подпис Firma de Gustavo Adolfo Bécquer.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Густаво Адолфо Бекер в Общомедия

Густаво Адолфо Доминикес Бастида (на испански: Gustavo Adolfo Domínguez Bastida, 17 февруари 1836 – 22 декември 1870), по-известен като Густаво Адолфо Бекер (Gustavo Adolfo Bécquer), е андалуски поет и писател на къси разкази от периода на Романтизма в испанската литература.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на първото издание на „Съчинения“ на Бекер от 1871 г.

Той приема псевдонима Бекер, както по-рано прави и брат му Валериано Бекер, който е художник. Твори по време на така наречения испански Постромантизъм, докато в Испания реализмът жъне големи успехи. Сравнително прочут е в своето време, но повечето негови произведения са публикувани едва след смъртта му.

Най-известните му твори са „Рими“ както и „Легенди“, които по принцип се публикуват заедно като „Рими и легенди“ (Rimas y leyendas). Тези поеми и разкази са фундаментални за изучаването на испанската литература и се изучават от ученици в гимназиите на испаноговорещите страни.

Неговите творби интерпретират традиционната поезия и нейните тематики по нов, модерен начин, поради което Бекер е смятан за основател на испанската съвременна лиричност. Влиянието му върху поетите от XX век, чиито роден език е испанският, може да се усети в творбите на Октавио Пас и Джанина Браски.


Стихове[1][редактиране | редактиране на кода]

Rima XXI

Qué es poesía?, dices mientras clavas,
en mi pupila tu pupila azul.
¿Que es poesía? ¿Y tú me lo preguntas?
Poesía… eres tú.

Рима XXI

- Какво е поезия? Казваш, докато забиваш
в моята зеница твоята синя зеница,
Какво е поезия! И ти това ме питаш?
Поезия... си ти.


Rima XXVII

Despierta, tiemblo al mirarte;
dormida, me atrevo a verte.
Por eso, alma de mi alma,
yo velo mientras tú duermes.
Despierta ríes, y al reír tus labios
inquietos me parecen
relámpagos de grana que serpean
sobre un cielo de nieve.
Dormida, los extremos de tu boca
pliega sonrisa leve, suave como el rastro luminoso
que deja un sol que muere.
—¡Duerme!
Despierta miras, y al mirar tus ojos
húmedos resplandecen,
como la onda azul en cuya cresta
chispeando el sol hiere.
Al través de tus párpados, dormida,
tranquilo fulgor vierten,
cual derrama de luz templado rayo
lámpara transparente.
—¡Duerme!
Despierta hablas, y al hablar, vibrantes
tus palabras parecen
lluvia de perlas que en dorada copa
se derrama a torrentes.
Dormida, en el murmullo de tu aliento
acompasado y tenue,
escucho yo un poema que mi alma
enamorada entiende.
—¡Duerme!
Sobre el corazón la mano
me he puesto por que no suene
su latido y de la noche
turbe la calma solemne.
De tu balcón las persianas
cerré ya por que no entre
el resplandor enojoso
de la aurora y te despierte
. —¡Duerme!

Рима XXVII

Събуди се, треперя, докато те гледам;
заспала, осмелявам се да те погледна;
заради това, душа на душата ми,
аз бдя докато ти спиш.
Събуди се, смей се и смеейки се устните ти
неспокойни ми приличат на
извиващи се яркочервени светкавици
върху едно снежнобяло небе.
Заспала, краищата на устните ти
се сгъват в лека усмивка,
мека като осветената пътека,
която оставя залязвашото слънце.
—Заспивай!
Събуди се, гледаш и гледайки твoите очи
влажни блестят
като синята вълна от чийто гребен
искачат искри ранявайки слънцето.
През клепачите ти, заспала,
тих отблясък се излива,
който прелива от светлина, марен лъч,
прозрачна лампа.
–Заспивай!
Събуди се, говориш и докато говориш оживени
думите ти приличат
на дъжд от перли, който на струи се излива
в златна чаша.
Заспала, в шепота на дъха ти
ритмичен и фин,
слушам една поема, която
влюбената ми душа разбира.
–Заспивай!
На сърцето ръката си
поставих, за да не се чува
пулсирането му и да не наруши
тържествуващото спокойствие на нощта.
На твоят балкон кепенците
затворих вече, за да не влезе
досаден отблясък
на разсъмване и да те събуди.
–Заспивай!


Rima XCI

Podrá nublarse el sol eternamente;
podrá secarse en un instante el mar;
podrá romperse el eje de la tierra
como un débil cristal.
¡Todo sucederá! Podrá la muerte
cubrirme con su fúnebre crespón;
pero jamás en mí podrá apagarse
la llama de tu amor.

Рима XCI

Може слънцето да се замъгли завинаги;
Може морето да изсъхне за миг;
Може оста на земята да се счупи
Като крехък кристал.
Всичко ще се случи! Може смъртта
Да ме покрие с погребалната си лента;
Но никога в мен няма да угасне
Пламъкът на твоята любов.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • М.М.Фиалко. „Трагическая романтика Густаво Адольфо Беккера“. // Начало, 2010, № 22, 174-182.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворенията са преведени на български език от Ина Кауфман

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustavo Adolfo Bécquer“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.