Михаил Лермонтов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лермонтов.

Михаил Лермонтов
руски писател, поет и художник
Портрет на Михаил Лермонтов от Пьотр Заболоцки, 1837 г.
Портрет на Михаил Лермонтов от Пьотр Заболоцки, 1837 г.

Роден
Михаил Юриевич Лермонтов
Починал
27 юли 1841 г. (26 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Професия поет
Литература
Жанрове поезия, роман
Направление романтизъм
Известни творби „Герой на нашето време“ (1840)

Повлиян от

Подпис Mikhail Lermontov Signature.svg
Михаил Лермонтов в Общомедия

Михаил Юриевич Лермонтов (на руски: Михаил Юрьевич Лермонтов) е руски поет и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература, наред с Александър Пушкин и Фьодор Тютчев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лермонтов е роден на 15 октомври (3 октомври стар стил) 1814 г. в Москва в благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов (началото на 17 век).

Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 г. и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева[1], която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ.

През 1827 г. двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 г. започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 г. публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата година постъпва в Благородния пансион на Московския университет. През 1832 г., след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище.

През 1834 г. Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поэта“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци.

През 1838 г., със съдействието на поета Василий Жуковски, Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. През 1840 г. се запознава с критика Висарион Белински, който го нарича „голямата надежда на руската литература“.

В началото на 1840 г. Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 г. се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ.

На път към частта си е убит при дуел в Пятигорск на 27 юли 1841 г. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • 1828 г. - Създава първите си романтични поеми и стихове.
  • 1829 г. - Започва да пише „Демон“.
  • 1830 г. - Изучава и превежда Байрон; Работи над ранните си драми; Първата му проявя се печата („Пролет“).
  • 1832-1833 г. - Работи над „Демон“ и цикъла кавказки поеми. Пише романа „Вадим“.
  • 1834 г. - Завършва петата редакция на „Демон“.
  • 1835 г. - Написва драмата „Маскарад“. Излиза поемата „Хаджи Абрек“. Работи над драмата „Двама братя“.
  • 1836 г. - Пише романа „Княгиня Лиговска“.
  • 1837 г. - Написва „Смъртта на поета“; Публикува „Бородино“.
  • 1838 г. - Сътрудничи в сп. „Отечествени записки“. Написва „Кинжал“ и шести и седми вариант на „Демон“.
  • 1839 г. - Издава „Бела“, „Фаталист“, „Размисъл“, „Молитва“, „Поет“. Завършва „Мцири“.
  • 1840 г. - Излиза първото издание на „Герой на нашето време“. В Москва излиза сборникът му „Стихотворения“.
  • 1841 г. - Написва „Завещание“, „Оправдание“, „Любовта на мъртвеца“, „Прости, немита Рус“, последния вариант на „Демон“.
  • Април 1841 г. - Печата „Родина“; Второ издание на „Герой на нашето време“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Британика, 2004
  • Лермонтовская энциклопедия. М., 1981.
  • Христоматия по литература, 9 клас. Ред. П. Троев и др. С., 1992.
  • Михаил Лермонтов: Pro et contra. СПб., 2002.
  • Лермонтов в воспоминаниях современников. М., 2005 (Биографии и мемуары).
  • Нестор (иеромонах). Поэма М.Ю. Лермонтова "Демон" в контексте христианского миропонимания. СПб., 2007.
  • Вахидова, М. "К престолу вечному Аллы"… Ислам в жизни и творчестве М. Лермонтова. - http://www.portal-credo.ru/site/?act=lib&id=2579.
  • Очман, А. В. Женщины в жизни М. Ю. Лермонтова. М., 2008.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колектив — Малая советская энциклопедия, Т.5, ГНИ "Болшая советская энциклопедия", 1959, М., с. 499.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Михаил Лермонтов в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mikhail Lermontov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.