Висарион Белински
| Висарион Белински Виссарион Белинский | |
| руски литературен критик | |
 | |
| Роден |
Суоменлина, Руска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия |
| Литература | |
| Период | от 1830 г. |
| Течение | Литературна критика, публицистика |
| Подпис |  |
| Висарион Белински в Общомедия | |
Висарио̀н Григо̀риевич Белѝнски (на руски: Виссарион Григорьевич Белинский) е руски литературен критик и публицист.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 11 юни (30 май стар стил) 1811 година в Свеаборг (днес част от Хелзинки) във Великото Финландско княжество в семейството на лекар, родом от Пензенска губерния, който по-късно получава дворянско звание. През 1829 – 1832 година учи в Московския университет, като по това време започва да публикува литературна критика в печата. Скоро той се налага като един от водещите руски литературни критици, както и като водеща фигура в Западническото движение. Отношението на управляващия режим към него е силно отрицателно и десетилетия след смъртта му цензурата забранява дори споменаването на името му.
Висарион Белински умира от туберкулоза на 7 юни (26 май стар стил) 1848 година в Санкт Петербург.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Висарион Белински е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Дмитрий Калинин (1830 – 1832).
- Литературные мечтания. Элегия в прозе (1834).
- О русской повести и повестях г. Гоголя („Арабески“ и „Миргород“) (1835).
- Ничто о ничём (1835).
- Стихотворения В. Бенедиктова (1835).
- Основания русской грамматики (1837).
- Гамлет. Драма Шекспира. Мочалов в роли Гамлета (1838, цикъл статии).
- Сочинения в стихах и прозе Д. Давыдова.
- „Герой нашего времени“. Соч. М. Лермонтова (1840).
- Русская литература в 1840 году (1841).
- Стихотворения М. Лермонтова (1841).
- Статьи о народной поэзии (1841).
- Похождения Чичикова, или Мёртвые души (1842).
- Русская литература в 1841 году (1842).
- Русская литература в 1842 году (1843).
- Русская литература в 1845 году (1846).
- Взгляд на русскую литературу 1846 года (1846).
- Николай Алексеевич Полевой (1846).
- Письмо Н. В. Гоголю (1847).
- Взгляд на русскую литературу 1847 года (1848).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
