Направо към съдържанието

Висарион Белински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Висарион Белински
Виссарион Белинский
руски литературен критик
Роден
Суоменлина, Руска империя
Починал
ПогребанЛитераторские мостки, Санкт Петербург, Русия
Литература
Периодот 1830 г.
ТечениеЛитературна критика, публицистика
Подпис
Висарион Белински в Общомедия

Висарио̀н Григо̀риевич Белѝнски (на руски: Виссарион Григорьевич Белинский) е руски литературен критик и публицист.[1]

Роден е на 11 юни (30 май стар стил) 1811 година в Свеаборг (днес част от Хелзинки) във Великото Финландско княжество в семейството на лекар, родом от Пензенска губерния, който по-късно получава дворянско звание. През 1829 – 1832 година учи в Московския университет, като по това време започва да публикува литературна критика в печата. Скоро той се налага като един от водещите руски литературни критици, както и като водеща фигура в Западническото движение. Отношението на управляващия режим към него е силно отрицателно и десетилетия след смъртта му цензурата забранява дори споменаването на името му.

Гробът на Висарион Белински.

Висарион Белински умира от туберкулоза на 7 юни (26 май стар стил) 1848 година в Санкт Петербург.

На Висарион Белински е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).

  • Дмитрий Калинин (1830 – 1832).
  • Литературные мечтания. Элегия в прозе (1834).
  • О русской повести и повестях г. Гоголя („Арабески“ и „Миргород“) (1835).
  • Ничто о ничём (1835).
  • Стихотворения В. Бенедиктова (1835).
  • Основания русской грамматики (1837).
  • Гамлет. Драма Шекспира. Мочалов в роли Гамлета (1838, цикъл статии).
  • Сочинения в стихах и прозе Д. Давыдова.
  • „Герой нашего времени“. Соч. М. Лермонтова (1840).
  • Русская литература в 1840 году (1841).
  • Стихотворения М. Лермонтова (1841).
  • Статьи о народной поэзии (1841).
  • Похождения Чичикова, или Мёртвые души (1842).
  • Русская литература в 1841 году (1842).
  • Русская литература в 1842 году (1843).
  • Русская литература в 1845 году (1846).
  • Взгляд на русскую литературу 1846 года (1846).
  • Николай Алексеевич Полевой (1846).
  • Письмо Н. В. Гоголю (1847).
  • Взгляд на русскую литературу 1847 года (1848).