Руснаци
Руснаците (на руски: русские), наричани в исторически контекст и руси или московци, са източнославянски народ – най-многолюдния славянски народ, и основно население на Руската федерация. Съставляват значителна част от населението на Казахстан, Украйна, Беларус, Молдова, прибалтийските и останалите постсъветски държави.
Руският народ се сформира в Източна Европа (Руската равнина) след смесване на източнославянските племена илмени, кривичи, вятичи и др., а по-късно и след асимилация на угро-фински племена, живеещи в Руската равнина – веси, муроми и др. Консолидацията се извършва по времето на династията на Рюриковичите (ІХ – ХVІ век). В края на Х век обединената източнославянска държава Киевска Рус приема православието, след като започва покръстването (988) при княз Владимир I Святославич. Езичеството обаче изчезва едва в края на ХІ век. През ХV век започват да се разселват в степните райони на Поволжието и в Северен Кавказ, а през ХVІІ век се заселват в Сибир.
Общият им брой по света е около 134 млн. души[12], от тях в Русия живеят 115,9 млн. руснаци (2002). Говорят на руски език, най-разпространения от всички славянски езици. Основната религия е православието.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Етнонимът „руснаци“ произлиза от думата Русь, наименование на древноруската държава (общност от няколко държави). Има версия, според която „рус“ е един от етнонимите на викингите (варягите), а по-късно – наименование на източнославянската народност и държавните образувания на източните славяни. Има още едно мнение, според което етноним русь се отнася към древноисландската дума Róþsmenn или Róþskarlar – „гребци, мореходци“. Също така съществува версия, която отнася произхода на етнонима от индоарийската основа ruksa, russa – „светъл“, „бял“.
Руска култура[редактиране | редактиране на кода]
- Най-изявеният руски национален поет Александър Пушкин в своите произведение ни показва руския бит и душевност. Тайните на руската душа изследва още и писателят Фьодор Достоевски, както и руската религиозна философия.
- Традиционна руска кухня – квас (напитка), блини, каша, шчи, борш.
- Народни празници – Нова година, Масленица, Великден, Ден на победата.
Етнографски групи[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всероссийская перепись населения 2002 года. // Perepis2002.ru. Посетен на 14 август 2022.
- ↑ ИТОГИ ПЕРЕПИСИ НАСЕЛЕНИЯ РЕСПУБЛИКИ БЕЛАРУСЬ 2019 ГОДА. Статистический сборник. Том 2. // Альтиора Форте, 2021. Посетен на 14 януари 2019.
- ↑ PX-Web – Select variable and values. // Data1.csb.gov.lv. Посетен на 6 януари 2019.
- ↑ CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
- ↑ CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
- ↑ CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
- ↑ Câmara De Comércio E Industria Brasil _ Russia. // Brasil-russia.com.br. Посетен на 6 януари 2019.
- ↑ CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
- ↑ CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
- ↑ mimmc.ro. // mimmc.ro. Посетен на 6 януари 2019. Архив на оригинала от 2007-05-13 в Wayback Machine.
- ↑ CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
- ↑ People: Russian. // Архивиран от оригинала на 27 май 2012. Посетен на 7 декември 2017. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Учени са завършили мащабно изследване на генофонда на руския народ – „осреднени“ портрети на типичните руснаци в NewsRU.com