Лев Яшин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Яшин.

Flag of the Soviet Union.svg Лев Яшин
Lev Yashin.jpg
Лична информация
Прякор Черната пантера (от феновете),
Черният паяк (от противниците),
Черният октопод
Роден Лев Иванович Яшин
22 октомври 1929 г.
Москва, Flag of the Soviet Union.svg СССР
Починал 20 март 1990 г. (60 г.)
Москва, Flag of the Soviet Union.svg СССР
Ръст 1,89 m
Пост Вратар
Награди Спортни
Златна топкаPallonedoro.svg

Златна топка 1963

Silver.Olimpicorder.pngСребърен Олимпийски орден
Gold medal.svg Олимпийски шампион 1956
Gold medal.svg Европейски шампион 1960
Silver medal.svg Европейски вицешампион 1964

Държавни
SU Order of Lenin ribbon.svg – 1960 SU Order of Lenin ribbon.svg – 1990
SU Order of the Red Banner of Labour ribbon.svg – 1957 SU Order of the Red Banner of Labour ribbon.svg – 1971
Знак № 47 змс СССР.jpg – 1957 Sickle and Hammer.jpg – 1990
Настоящ отбор
Отбор завършил кариерата
Номер 1
Юношески отбори
1945
1949–1950
Красный Октябрь (Тушино)
Динамо Москва
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1950–1971Flag of the Soviet Union.svg Динамо Москва326(1),
(-240)
Национален отбор
1954–1970Flag of the Soviet Union.svg СССР78(0), (-70)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Лев Яшин в Общомедия

Лев Иванович Яшин (на руски: Лев Иванович Яшин) е съветски футболист, определян като най-великия вратар за всички времена. Наричан е „Черната пантера“ поради своя рефлекс и физика, а и защото винаги облича изцяло черен екип. Противниците му го наричат още „Черния паяк“ и „Черния октопод“ заради дългите му ръце. Освен като блестящ вратар Яшин е известен и като спортсмен. ФИФА учредява наградата „Лев Яшин“ за най-добър вратар на световното първенство.
Яшин е единственият вратар, който става носител на Златната топка (1963). Спасява около 150 дузпи – рекорд за професионален вратар. Олимпийски шампион (1956), Европейски шампион (1960), 5 пъти шампион на СССР и 3 пъти носител на Купата на СССР. Край стадиона на Динамо Москва е издигната бронзова статуя на Яшин. Според резултатите от анкета на ФИФА от 2000 г. Яшин попада в отбора на 20 век и е определен за вратар на века.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Лев Яшин е роден в Москва, район Богородско в работническо семейство. Баща му Иван Петрович е бил шлосер с висока квалификация и работил като шлифовчик в авиационен завод в северозападния московски район Тушино. Майка му Анна Mитрoфaнoвнa работила в завода „Червен богатир“. Яшини са живели като едно голямо семейство с братята и сестрите на Анна Митрофановна в Москва на ул. „Милионна“ № 15. В двора на къщата местните деца, включително Лев, постоянно играят футбол през пролетта, лятото и есента при всяко време, до тъмно. В тези игри Яшин добива първия вратарски опит. През зимата самите деца заливат в двора и на ледената пързалка играят хокей с топка. тренират и ски-скокове от трамплин. Лев Иванович си спомня, че при това хоби е падал, наранявал се е, но се е научил да се държи на краката си, да не се страхува от височини, да контролира тялото си. Яшин вярва, че такива физически упражнения го подготвят добре за спортове за възрастни и по-късно той приписва високия травматизъм и наранявания на други играчи от висшата лига на факта, че „в детството си те малко са бягали, скачали, играли футбол, катерили се по дървета и пързаляли на кънки“. [1]

Началото на Великата отечествена война заварва 11-годишния Лев край Подолск у роднини, при които е изпратен от родителите си за лятната ваканция. През октомври военният завод, в който работи баща му Иван Петрович, е евакуиран край Уляновск и цялото семейство се премества там. Затова Лев отбелязва 12-ия си рожден ден, разтоварвайки влак със заводските машини [1]. В този завод през пролетта на 1943 г., едва на 12 години, той започва работа като помощник-металоработник (ученик на шлосер). Още на 16 години Лев Яшин е удостоен с първата държавна награда - медал "За доблестен труд във Великата Отечествена война 1941—1945 г. [2]

Спортна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Семейството на Яшин се завръща в Москва през 1944 г. Лев продължава да работи в завода. Цялото си свободно време посвещава на любимата си игра като вратар на отбора „Красный Октябрь“ (Червеният Октомври) от Тушино. На 18 години е призован в армията. Служи в Москва и тук е забелязан от треньора на футболния клуб „Динамо“ (Москва) Аркадий Ив. Чернишов, който го поканва в младежкия отбор на клуба. През пролетта на 1949 г. Яшин става третият вратар на тима - заместник на Алексей Хомич и Валтер Саная. Оттогава Лев Яшин играе само за този клуб, до края на футболната си кариера през 1971 година. С него става шампион на страната 5 пъти (1954, 1955, 1957, 1959 и 1963) и носител на купата на СССР 3 пъти (1953, 1967 и 1970).[2]

В началото на спортната си кариера Яшин също играе хокей с шайба (от 1950 до 1953). През 1953 г. става носител на Купата на СССР по хокей и бронзов медалист на шампионата на СССР, също на поста вратар. Преди световното първенство по хокей през 1954 г. е кандидат за националния отбор на СССР, но решава да се концентрира върху футбола.

Лев Яшин на тренировка преди мач с Фейенорд, 15.3.1960.

През 1954 г. Яшин получава първата повиквателна в сборния отбор на СССР. В него изиграва 78 мача и печели най-големите успехи в историята на отбора. Шампион е на Олимпийските игри през 1956 и Европейското първенство през 1960 г. На следващото ЕП през 1964 г. е вицешампион с отбора. Играе на финалните турнири на 3 световни първенства (1958, 1962 и 1966), като на последното достига до полуфинал. Участва в отбора като трети вратар и на СП през 1970 г., но на практика не влиза в игра. В 13 мача от световните първенства запазва вратата си „суха“ 4 пъти. През 1971 г. в Москва играе последния си мач за Динамо, този път срещу сборен европейски отбор.

Един от най-запомнящите се мачове, в които играе, е „Мачът на столетието“ през 1963, когато Англия играе на Уембли срещу сборен отбор на света по повод 100 години от създаването на Футболната асоциация. Яшин прави редица изумителни и почти невероятни спасявания и не допуска гол. През второто полувреме е сменен от югославския вратар Милутин Шошкич, който допуска два гола и световният отбор губи мача с 1:2. Същата година Лев Яшин получава най-високата награда за футболист - Златната топка. Той е единственият вратар в историята на футбола, печелил тази награда. [3].

За своите заслуги към държавата и народа Лев Яшин е награден двукратно с най-престижното отличие в СССР – Орден Ленин. Последният мач на Яшин се играе на стадион „Ленин“ в Москва пред 103 000 души, като в мача участват звезди като Пеле, Еузебио, Франц Бекенбауер и Боби Чарлтън. След това работи като треньор. Умира през 1990 от усложнения, причинени от по-ранна ампутация на крака след контузия на коляното.

Паметна сребърна монета от 2 рубли на Руската банка с портрет на Лев Яшин, 2009 година

На северната трибуна на стадион Динамо е поставен паметник на вратаря.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

  • 812 общо изиграни мача
  • 326 изиграни мача за Динамо Москва
  • 78 мача за националния отбор на СССР, допуснати само 70 гола
  • 13 мача на световни първенства, в 4 мача от които не допуска гол
  • 2 участия в сборни отбори на света – срещу Англия (1963) и срещу Бразилия (1968)
  • 480 мача, в които не е допускал гол (407 според някои руски сайтове)
  • 150 спасени дузпи
Руска пощенска марка в чест на Яшин, 2015 г.

Награди и почетни звания[редактиране | редактиране на кода]

Спортни[редактиране | редактиране на кода]


Държавни[редактиране | редактиране на кода]

  • SU Order of Lenin ribbon.svg SU Order of Lenin ribbon.svg Орден Ленин – 16.IX.1960 и 1990
  • Sickle and Hammer.jpg Герой на социалистическия труд – 18.III.1990
  • SU Order of the Red Banner of Labour ribbon.svg SU Order of the Red Banner of Labour ribbon.svg Орден Червено знаме на труда – 1957 и 1971
  • Медал „За доблестен труд във Великата Отечествена война 1941-1945 г.“ [5]
  • Медал „В чест 100-летието от рождението на Владимир Илич Ленин“
  • Медал „20 години от победата във Великата Отечествена война 1941-1945 г.“
  • Медал „30 години от победата във Великата Отечествена война 1941-1945 г.“
  • Медал „40 години от победата във Великата Отечествена война 1941-1945 г.“
  • Медал „Ветеран от Въоръжените Сили на СССР“
  • Медал „40 години Въоръжени Сили на СССР“
  • Медал „50 години Въоръжени Сили на СССР“
  • Медал „60 години Въоръжени Сили на СССР“
  • Медал „70 години Въоръжени Сили на СССР“
  • Медал „50 години съветска милиция“
  • Медал „В памет на 800-годишнината на Москва“
  • Медал „За безупречна служба 1 степен“
  • Медал „За безупречна служба 2 степен“
  • Медал „За безупречна служба 3 степен“

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

„Има само двама вратари от световна класа. Единият е Лев Яшин, а другия е германското момче, което играе за Манчестър Сити.“

— Лев Яшин за Берт Траутман

„Аз не съм най-добрият вратар в света, най-добрият е Владимир Беара.“

— Лев Яшин, при получаването на наградата си за най-добър играч за 1963 г.[6][7]

„Яшин играе по-добър футбол от мен“

— Сандро Мацола след мача от 1963 г. Италия-СССР, когато Яшин спасява дузпа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Держать удары Яшин учился в Богородском - Валерий Гук, Восточный округ. – 2014. – № 40 за 14 ноября. – С. 11.
  2. а б Лев Яшин: вратарь эпохи. Заметки и мнения современников – Венглинский Г. П., Ильинский М. М. – М.: Вече, 2005. – 160 с. – ISBN 5-9533-1007-2.
  3. Футбол. Сборная СССР – Есенин К. С., М.: Физкультура и спорт, 1983. – 208 с.
  4. Олимпийская идея в знаках, символах, наградах
  5. «Портрет на обложке». Интервью со Львом Яшиным // Журнал «Физкультура и спорт», № 5, 1990.
  6. Jonathan Wilson. Meet Yugoslavia's ballerina Beara, once the best keeper in the world. // The Guardian, 5 August 2008. Посетен на December 21, 2013.
  7. Buturugeanu, Alex. Trădătorii (III): Vladimir Beara. // Istoria Fotbalului, 1 October 2010. Посетен на 21 December 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]