Олег Блохин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златна топкаPallonedoro.svg
Украйна Олег Блохин
Pressekonferenz nach dem Fußballländerspiel Österreich-Ukraine (01.06.2012) Oleh Blochin1.jpg
Лична информация
Прякор Царос
Роден Олег Владимирович Блохин
5 ноември 1952 г. (64 г.)
Киев, Съюз на съветските социалистически републики СССР
Ръст 180 см
Пост нападател
Юношески отбори
1962–1969 Съюз на съветските социалистически републики Динамо Киев
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1969–1988
1988–1989
1989–1990
Общо:
Съюз на съветските социалистически републики Динамо Киев
Австрия Форветс Щайр
Кипър Арис Лимасол
432
41
22
495
(211)
(9)
(5)
(225)
Национален отбор
1972–1988 Съюз на съветските социалистически републики СССР 112 (42)
Треньор
1990–1993
1993–1994
1994–1997
1997–1998
1998–1999
1999–2002
2003–2007
2008–2009
2011–2012
2012–2014
Гърция Олимпиакос
Гърция ПАОК
Гърция Йоникос
Гърция ПАОК
Гърция АЕК
Гърция Йоникос
Украйна Украйна
Русия ФК Москва
Украйна Украйна
Украйна Динамо Киев
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Олег Блохин в Общомедия

Олег Володимирович Блохѝн е съветски и украински футболист и треньор. Играл е като нападател в Динамо Киев. Носител на Купата на носителите на купи и Суперкупата на Европа за 1975 г., той печели и наградата Златна топка за най-добър играч на Европа през 1975 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Блохин държи рекордите за най-много изиграни срещи (432) и вкарани голове (211) за Динамо Киев в Съветския шампионат. Той печели първенството 8 пъти, а два пъти печели и КНК на УЕФА - през 1975 г. и 1986 г. За СССР Блохин играе 112 пъти, като вкарва 42 гола - и двете числа рекордни във футболната история на страната. Играе и на две Световни първенства - през 1982 г. и 1986 г.

Блохин е сред първите съветски футболисти, които заиграват в чужбина. През 1988 г. играчът подписва с австрийския Форвертс Стейр, а след това и с кипърския Арис Лимасол. След като слага край на активната си футболна кариера, Блохин става треньор на други гръцки тимове - Олимпиакос, ПАОК и Ионикос. През септември 2003 г. той поема националния отбор на Украйна.

През 2002 г. Олег Блохин е избран за втория си мандат като член на украинския парламент. През октомври 2002 г. той влиза в редиците на парламентарната група на Обединената социал-демократическа партия на Украйна. През 2005 г. Блохин не показва почти никаква политическа активност, като се съсредоточава върху треньорската работа.

Първата съпруга на Блохин е известната съветска и украинска гимнастичка Ирина Дерюгина. Тя е неколкократна световна шампионка по художествена гимнастика, Заслужил майстор на спорта на СССР (1977 г.) Двамата имат дъщеря Ирина Блохина, певица (род. 1983), актриса и телевизионна водеща.

От втората си съпруга Анжела Олег Блохин има две дъщери - Аня (р. 2001) и Катя (р. 2002). [1]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Динамо (Киев)

Национален отбор на СССР

Лични[редактиране | редактиране на кода]

  • „Футболист на годината на СССР“ (3): (1973, 1974, 1975).
  • Второ място в анкетата „Футболист на годината на СССР“ (4): (1977, 1978, 1980 и 1981).
  • Трето място в анкетата „Футболист на годината на СССР“ (2):(1976 и 1986) (класация на всекидневника в-к „Футбол“).
  • Носител на „Златната топка“ (France Football): 1975.
  • Класиране в анкетата „Златната топка“ (France Football): 1974 — 19-то място, 1976 — 19-то място, 1981 — 5-то място
  • Най-много мачове в историята в националния отбор на СССР (112 мача).
  • Голмайстор №1 в историята на СССР: (42 гола)
  • За „Олимпийския отбор на СССР“ по футбол изиграва 12 мача в които вкарва 9 гола.
  • Майстор на спорта от международно ниво на СССР: (1972).
  • Заслужен майстор на спорта на СССР: (1975).
  • Голмайстор №1 в Висшата лига на СССР (5): 1972, 1973, 1974, 1975, 1977
  • Голмайстор на КНК: 1986 (5 гола)
  • Гомайстор №1 в историята за Купата на СССР (30 гола)
  • Футболист на годината в Украинска ССР (9): 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1978, 1980, 1981
  • Един от носителите на званието „Дебютант на сезона“ : 1972
  • Награда за „Вярност към клуба“ : 1986
  • Участник на световно първенство по футбол (2): 1982, 1986
  • В списъка на 33-та най-добри футболисти на СССР 15 пъти, от тях № 1 (1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1978, 1979, 1980, 11981, 1982, 1985, 1986) — 13 пъти (рекорд), № 2 (1983, 1984)
  • Голмайстор №1 в шампионата на СССР — 211
  • Най-много срещи в шампионата на СССР — 432
  • Голмайстор №1 в историята на Динамо (Киев) (266 гоа)
  • Автор на юбилейните голове на „Динамо (Киев)“ в шампионатите на СССР: 1400-я (1973), 1500-я (1975), 1600-я (1977), 1700-я (1979)
  • Golden Foot: 2009 (номинации „Легенди на футбола“)
  • Член на „Клуб Григорий Федотов“: (319 гола)
  • Почетен гражданин на Киев: (2006)
  • Член на „Клуб Игор Нето“
  • Най-добър футболист на Украйна за периода 1954—2003 години (юбилейна награда за 50-та годишнина на UEFA)

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

„Олимпиакос“ (Пирея)

„АЕК“ (Атина)

„Национален отбор на Украйна“

„Динамо“ (Киев)

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-добри треньори на национални отбори за годината версия IFFHS:
  • Най-добри треньори за десетилетието (2001—2010) версия IFFHS: — 52—56 място[5]
  • Най-добри треньори от носителите на „Златната топка“» — 5 място (версия на вестник „Сегодня“ в Украйна)[6]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Орден на Украинската православна църква“ от московския патриарх преподобния Нестор Летописец (2002).
  • „Орден За заслуги“ (Украйна): ІІІ (2002)[7], ІІ (2004[8]) и І (2011[9]) степени.
  • „Орден на княз Ярослав Мъдри“ - V степен (2006)[10].
  • „Орден на княз Ярослав Мъдри“ - IV степен (5 июля 2012 года)[11].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]