Генадий Литовченко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Генадий Литовченко
Hennadiy Lytovchenko.JPG
Лична информация
Роден Генадий Владимирович Литовченко
11 септември 1963 г. (54 г.)
Днепродзержинск, СССР
Ръст 178 cm
Пост полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Русия Динамо (Москва) (асистент)
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1981 – 1987
1988 – 1990
1991 – 1993
1993
1994
1995
1996
Общо:
Съюз на съветските социалистически републики Днипро
Съюз на съветските социалистически републики Динамо Киев
Гърция Олимпиакос
Украйна Бориспол
Австрия Адмира Вакер
Кипър АЕЛ Лимасол
Украйна Черноморец (Одеса)
183
82
80
17
19
7
10
399
(36)
(20)
(9)
(3)
(3)
(0)
(1)
(75)
Национален отбор
1984 – 1990
1993 – 1994
Съюз на съветските социалистически републики СССР
Украйна Украйна
57
4
(14)
(0)
Треньор
2001 – 2001
2003 – 2004
2005
2005 – 2006
2007 – 2010
Украйна Кривбас
Украйна Металист (Харков)
Украйна Арсенал (Харков)
Украйна ФК Харков
Украйна Динамо-2 Киев
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Генадий Литовченко в Общомедия

Генадий Владимирович Литовченко (на украински: Литовченко Геннадій Володимирович) е съветски и украински футболист и треньор. Играл е като централен или десен полузащитник. Най-известен с изявите си за Днипро, Динамо Киев и съветския национален отбор. Партньорството му в атака с Олег Протасов е смятано за едно от най-добрите в историята на съветския футбол.[1] Литовченко има 57 мача и 14 гола за националния отбор на СССР и 4 мача за представителния тим на Украйна.

От 2016 г. е помощник-треньор на Юрий Калитвинцев в Динамо (Москва).[2]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Юноша е на Днипро. През 1975 г. постъпва в юношеските формации на тима, където треньор му е Игор Ветрогонов. Литовченко дебютира за първия тим през 1981 г. Първия си гол вкарва във вратата на Кубан. Генадий става важна част от състава на треньора Владимир Емец, който строи играта около младия плеймейкър. В състава блестят Олег Таран, Владимир Лютий, Олег Протасов. През 1983 г. Днипро става за първи път шампион на СССР. В решителния мач от последния кръг тимът побеждава Спартак (Москва) в 4:2, а Литовченко дава 2 асистенции.[3]

През 1984 г. става капитан на отбора.[4] Същата година е избран от ежеседмичника „Футбол“ за футболист на годината в СССР. Днипро продължава да е сред лидерите в шампионата, заемайки две трети места (1984, 1985) и едно второ (1987). През лятото на 1987 г. Динамо Киев отправя оферта към Литовченко и Олег Протасов. Двамата футболисти са заплашени със служба в армията, ако не преминат в тима на киевляни.[5] След края на сезона трансферът е осъществен.

В Динамо Литовченко бързо се налага като титуляр. В първия си сезон за киевския тим записва 28 мача и вкарва 7 гола, но динамовци не успяват да се преборят за шампиоснакта титла с бившия тим на Генадий Днипро. През 1989 г. Динамо завършва на трето място в шампионата. През 1990 г. Литовченко поисква трансфер в чужбина. Треньорът на Динамо Анатолий Пузяч се съгласява да пусне играча след края на сезона. В последния си сезон за Динамо Киев Литовченко печели шампионската титла и купата на Съюза.

През 1991 г. Литовченко преминава в Олимпиакос, където играе и Олег Протасов, а треньор е Олег Блохин. Въпреки силните си изяви, халфът не успява да спечели шампионската титла със състава на „олимпийците“. През 1992 г. печели Купата на Гърция. След оставката на Блохин Литовченко играе още няколко месеца в тима, но скоро напуска след задържане на заплатите от страна на ръководството и машинации на агента на футболиста.

През 1993 г. се присъединява към втородивизионния украински Бориспол, за който изиграва 17 мача и вкарва 3 гола. През 1994 г. преминава в австрийския Адмира Вакер. Честите контузии обаче не позволяват на Литовченко да се върне на предишното си ниво и след края на сезона украинецът разтрогва договора си.

След няколкомесечно лечение Литовченко играе закратко в кипърския АЕЛ Лимасол. През 1995 г. по покана на Леонид Буряк става част от Черноморец (Одеса). През 1996 г. Литовченко завършва кариерата си.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира за олимпийския тим на СССР през 1983 г. в приятелски мач с България. За А-отбора на Съюза дебютира на 28 март 1984 г. в мач с ФРГ. През 1986 г. участва на Световното първенство в Мексико, но играе само в двубоя с Канада от груповата фаза на турнира.

През 1988 г. Генадий е основна фигура в тима на „Червената армия“ на Евро 1988. Съветският съюз достига финал, където губи от Нидерландия. Литовченко вкарва 1 гол във финалния турнир – в 1/2-финалния сблъсък с Италия.

През 1990 г. участва на Световното първенство в Италия, където СССР не успява да преодолее груповата фаза. След фиаското треньорът Валерий Лобановский подава оставка, а Литовченко повече не е викан в тима. За тима на СССР Генадий има 57 мача и 14 гола.

Между 1993 и 1994 г. изиграва 4 мача за украинския национален отбор.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1996 до 1997 г. е помощник-треньор на Владимир Бессонов в ЦСКА (Киев). През 1998 г. става помощник-треньор в Кривбас, а през сезон 2000/01 е старши-треньор на тима. Между 2002 и 2010 г. е част от треньорския състав на младежкия национален отбор на Украйна.

През сезон 2003/04 е треньор на Металист (Харков) и класира тима за Висшата лига на страната. В началото на 2005 г. поема Арсенал (Харков),[6] с който също се класира за елита. През сезон 2005/06 отборът сменя названието си на ФК Харков.

От 2007 до 2010 г. тренира втория тим на Динамо (Киев). През 2012 г. закратко се завръща в Кривбас като помощник-треньор. През сезон 2013/14 Литовченко е помощник-треньор на Юрий Калитвинцев във Волга (Нижни Новгород).

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клуб Сезон Шампионат Кубпа Евротурнири Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Днипро 1981 17 2 0 0 - - 17 2
1982 23 3 3 0 - - 26 3
1983 24 5 3 1 - - 27 6
1984 33 7 4 2 5 3 42 12
1985 34 7 1 1 6 2 41 10
1986 24 6 2 1 2 0 28 7
1987 28 6 4 3 - - 32 9
Динамо (К) 1988 29 7 6 1 0 0 35 8
1989 29 7 7 1 6 1 42 9
1990 24 6 2 1 4 3 30 10
Олимпиакос 1990/91 24 1 ? 0 0 0 ? ?
1991/92 30 6 ? ? 0 0 ? ?
1992/93 27 2 ? ? 5 1 ? ?
Бориспол 1993/94 17 3 2 0 - - 19 3
Адмира Вакер 1993/94 10 1 3 1 - - 13 2
1994/95 9 2 0 0 6 1 15 3
АЕЛ Лимасол 1994/95 7 0 ? ? ? ? ? ?
Черноморец (Од) 1995/96 10 1 1 0 0 0 11 1
За цялата кариера 399 72 ? ? ? ? ? ?

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „Украйна“         Портал „Украйна