Алексей Михайличенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алексей Михайличенко
Oleksiy Mykhaylychenko1.JPG
Лична информация
Прякор Миха
Роден Алексей Александрович Михайличенко
30 март 1963 г. (54 г.)
Киев, Съюз на съветските социалистически републики СССР
Ръст 186 см
Пост полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Украйна Динамо Киев (сп. директор)
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1981–1990
1990–1991
1992–1996
Общо:
Съюз на съветските социалистически републики Динамо Киев
Италия Сампдория
Шотландия Глазгоу Рейнджърс
137
24
110
271
(39)
(3)
(20)
(62)
Национален отбор
1987–1991
1992
1992–1994
Съюз на съветските социалистически републики СССР
Общност на независимите държави ОНД
Украйна Украйна
36
5
2
(9)
(0)
(0)
Треньор
2002–2004
2005–2008
2008–2009
2011–
2012–2013
Украйна Динамо Киев
Украйна Украйна до 21 г.
Украйна Украйна
Украйна Динамо Киев (сп. директор)
Украйна Динамо Киев (помощник)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Алексей Михайличенко в Общомедия

Алексей Михайличенко е бивш съветски и украински футболист, полузащитник. Футболист на годината в СССР за 1988 г. Известен с играта си за Динамо Киев и националният отбор на СССР.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си в Динамо Киев. Дълго време е резерва и не успява да разкрие пълния си потенциал. Налага се в отбора чак през 1986, когато вкарва 12 гола за 20 мача, а Динамо дублира титлата си от предходната година. На 29 април 1987 дебютира за националният отбор на СССР в мач с ГДР. Треньорът Валери Лобановский налага Алексей в Динамо и националният отбор и Михайличенко става един от водещите футболисти в страната. През 1988 участва на европейското първенство, отбелязва попадение в мача с Англия, спечелен от съюза с 3-1. "Червената армия" достига финала на шампионата, но губи от Холандия с 2-0. Участва и на олимпийските игри в Сеул същата година и е с основен принос за титлата на съюза. Алексей завършва като голмайстор на отбора с 5 попадения. В края на годината украинецът остава четвърти в гласуването за Златната топка. Избран е за футболист на годината в СССР.

Миха продължава да е един от най-добрите играчи на Динамо и националният отбор, но няколко седмици преди световното през 1990 г. получава травма в контрола с Израел и пропуска турнира. След края на шампионата преминава в италианският Сампдория за 3,5 млн долара. В състава на Самп личат имената на Джанлука Виали, Джанлука Палиука и Роберто Манчини. С този звезден състав отборът от Генуа става шампион на страната. Като цяло представянето на Михайличенко е разочароващо и въпреки че е титуляр, играта му не върви. За 24 мача той отбелязва едва 3 попадения. През лятото на 1991 преминава в Глазгоу Рейнджърс, подписвайки за 4 години. След много силен първи сезон и "златен дубъл" (титла и купа) Алексей е избран за капитан на националният отбор на ОНД, който участва на Евро 1992. Тимът отпада още в груповата фаза на турнира.

През 1992/93 и 1993/94 Михайличенко отново печели първенството и е сред лидерите на Рейнджърс. През сезон 1994/95 е измъчван от контузии и почти не играе. Въпреки че договорът му изтича, треньорът Уолтър Смит разчита на Алексей и удължава контракта му за още един сезон. В последния си сезон като футболист успява да запише 11 мача.

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

От 1997 е помощник-треньор на Валери Лобановский в Динамо. След смъртта на Лобановский през 2002 поема родния си клуб. Печели два пъти титлата на Украйна и веднъж националната купа. В началото на 2005 поема младежкият национален отбор на Украйна и ги извежда до финал на европейското първенство 2006. През 2008 е назначен за треньор на мъжкият отбор на Украйна. За 20 мача начело на селекцията, записва 12 победи, но не успява да класира отбора на световно първенство и е уволнен. От 2012 е помощник-треньор на Динамо Киев.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на СССР - 1985, 1986, 1990
  • Купа на СССР - 1985, 1987, 1990
  • Европейски вицешампион - 1988
  • Олимпийски шампион - 1988
  • Шампион на Италия - 1991
  • Шампион на Шотландия - 1992, 1993, 1994, 1995, 1996
  • Купа на Шотландия - 1992, 1993, 1994
  • Купа на лигата на Шотландия - 1992, 1993
  • Футболист на годината в СССР - 1988
  • Заслужил майстор на спорта - 1988
  • Номиниран за Златна топка - 4 място (1988)

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Украйна - 2003, 2004
  • Купа на Украйна - 2003

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „Украйна“         Портал „Украйна