Александър Заваров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Заваров
Oleksandr Zavarov2014.jpg
Захаров през 2014 г.
Лична информация
Роден Александър Анатолиевич Заваров
20 април 1961 г. (57 г.)
Луганск, Flag of the Soviet Union.svg СССР
Ръст 170 см
Пост полузащитник
Юношески отбори
1968–1971Flag of the Soviet Union.svg Зоря Луганск
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1977–1979
1980–1981
1982
1983–1988
1988–1990
1990–1995
1995–1998
Flag of the Soviet Union.svg Зоря Луганск
Flag of the Soviet Union.svg СКА Ростов
Flag of the Soviet Union.svg Зоря Луганск
Flag of the Soviet Union.svg Динамо Киев
Flag of Italy.svg Ювентус
Flag of France.svg Нанси
Flag of France.svg Сен-Дизе
23
64
30
136
60
133
?
(7)
(13)
(10)
(36)
(7)
(23)
(17)
Национален отбор
1985–1990Flag of the Soviet Union.svg СССР41[1](6)
Треньор
1995–2003
2003–2004
2004
2005
2005
2006–2010
2012
2013–2016
Flag of France.svg Сен-Дизе
Flag of Switzerland.svg Вил
Flag of Kazakhstan.svg Женис
Flag of Russia.svg Москва-2
Flag of Ukraine.svg Металист
Flag of Ukraine.svg Арсенал Киев
Flag of Ukraine.svg Украйна (асистент)
Flag of Ukraine.svg Украйна (асистент)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Александър Заваров в Общомедия

Александър Заваров (на украински: Олександр Заваров, на руски: Александр Заваров) е съветски и украински футболист и треньор. Почетен майстор на спорта на СССР (1986).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Заваров започва кариерата си в Зоря Луганск. Той играе във Висшата лига на СССР за Зоря Луганск, а също и за СКА Ростов. През 1983-1988 играе за съветско-украинския гранд Динамо Киев, с когото печели Купата на носителите на купи през 1985/86, отбелязвайки гол в самия финал. Заваров по-късно играе за Ювентус между 1988 и 1990 г., като става първият съветски играч в Серия А. Той печели Копа Италия и Купа на УЕФА под ръководството на Дино Дзоф през 1990 г., като също така носи емблематичната тениска с номер 10 в първия си сезон с отбора, който преди това принадлежи на клубната легенда Мишел Платини.[2] Въпреки, че първоначално се очаква много от Заваров в клуба от Торино, времето му в Ювентус е смятано за по-малко успешно, независимо от двете му отличия. Въпреки пристигането на сънародника си Сергей Алеников във втория си сезон с отбора, Заваров също има трудности в клуба, поради напрегнатите си отношения с Дино Дзоф, както и с усилията си да научи италиански език.[3] След това преминава в Нанси през 1990 г., където остава в продължение на 5 сезона, преди да премине в Сен-Дизе през 1995 г., където след 3 сезона се оттегля от футбола през 1998 г.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Заваров има 41 мача за СССР, отбелязвайки 6 гола, включително 2 на Световното първенство през 1986 и 1990 г. Той играе и на Евро 1988, в което отбора на СССР е на второ място.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

СКА Ростов
Динамо Киев
Ювентус

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заваров, СССР
  2. La chimera di Magrin. // Il Corriere della Sera, 28 June 2013. Посетен на 10 September 2015.
  3. Bernardeschi e la 10 della Juventus: ecco le leggende che l'hanno indossata. // Tutto Sport, 24 July 2017. Посетен на 26 July 2017.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Демьяненко, Анатолий Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.